(продължение от миналия брой)

В предишното издание на BG VOICE разгледах разликата между product-oriented и process-oriented финансови специалисти. Първите са заинтересувани да ви продадат колкото е възможно повече финансови продукти/услуги, за да вземат комисиона от финансовата компания - създател на дадения продукт; вторите се занимават със задачата да създадат финансов план за целия ви живот. Както вече обясних, commission-based са съветниците, които преживяват от комисиони и са готови да ви продадат каквато и да била услуга, стига да им напълни джобовете - независимо дали има смисъл във вашата ситуация или не. Fee-based са консултантите, които са хибрид между финансистите, преживяващи от комисиони, и тези, които ви съветват срещу фиксирана такса. Те според мен могат още повече да ви навредят, защото си мислите, че ви таксуват една предварително уговорена сума, а те отгоре на това вземат и комисиона от продуктите, които ви продават.

Нерядко ме питат какво толкова имам против хората, които вземат комисиона за услугите си. Честно казано - абсолютно нищо нямам! Всеки е в правото си да изкарва хляба както намери за добре. Обаче като една достойна наследница на българските си прадеди позволете ми да съм скептична към съветите, които някой ми дава, ако от тези съвети той/тя ще получи солиден процент. Как мога да повярвам, че даден специалист ме насочва да купя определен финансов продукт, защото толкова много ще подпомогне бюджета ми, като зная, че той има скрити цели, които имат много повече вземане-даване с неговия/нейния джоб, отколкото с моя! Аз не ви убеждавам непременно да не говорите с подобни консултанти - просто ви приканвам да си направите сметката и да прецените дали си заслужава да се занимавате с тях.

Ще ви дам един прост пример. Когато инвестирате на фондовата борса, цените на акциите постоянно ходят нагоре-надолу, обаче комисионите, които вашият финансов специалист взема (и които вие плащате), са постоянни. Да речем, че се чудите дали да инвестирате чрез консултант в discount brokerage house - брокерски къщи с намалени такси - или чрез fee-based финансов съветник, като и в двата случая тези господа/дами получават заплащането си от вас под формата на фиксиран процент от вашите пари. Обикновено разликата между техните комисиони е няколко процента. Нека да приемем, че разликата е минимална - 1%. Имате да инвестирате $25,000, средната годишна възвръщаемост на пазара е 7%, таксата на discount brokerage firm е 0.5%, а fee-based консултантът таксува 1.5%. Ако вие не вложите и цент повече, в продължение на 35 години вашата инвестиция нараства  до $227,000 като извадим таксата от 0.5%, и до $163,000 като извадим комисионата от 1.5%. Това означава $64,000 по-малко. Ще направите 28% по-малко пари за 35 години, ако платите на някого 1.5%, вместо 0.5% комисиона. Както неведнъж съм споменавала в статиите си, винаги питайте каква комисиона ще вземе финансовият специалист и ако е повече от 1% - няма смисъл да се занимавате с тях, защото можете да закупите същите финансови продукти/услуги, като заплатите много по-малка такса.

След финансовата криза The Securities and Exchange Commission (комисията по ценните книжа и фондовите борси) най-после се събуди от дълбокия си сън и през 2011 г. нареди на всички финансови съветници да обявят на лесно разбираем английски, а не на жаргона на Wall Street, как точно правят парите си. Така че можете да поискате т. нар. формуляр ADV Part 2 от консултанта, когото обмисляте да наемете, за да видите какво точно той/тя ще ви таксува и колко комисиона ще вземе от всеки продукт, който ви продава (може да ви таксува определен процент върху всичките ви пари - както в гореописания пример, но може и да взема различен процент в зависимост от финансовите услуги, които успее да ви продаде). Специалистът е задължен по закон да ви каже как точно прави парите си, но не е задължен да сравнява продуктите, които ви предлага да закупите от него/нея, с подобни продукти, които имат по-ниска цена (от които той/тя получава по-малка комисиона). Легално финансовите консултанти трябва да ви предложат услуги, подходящи за вашата ситуация, но нищо/никой не ги принуждава да ви представят възможно най-евтината алтернатива.

В контраст с commision-based и fee-based специалистите т.нар. registered investment adviser (регистриран инвестиционен съветник) е законово задължен да постави вашия интерес на първо място; той/тя трябва да играе ролята на fiduciary (доверено лице). Други подобни консултанти са т.нар. certified financial planners (сертифицирани специалисти, които планират финансите ви) - те имат почти същите професионални стандарти като registered investment advisers. Ето защо аз лично препоръчвам да се обърнете към гореспоменатите съветници, особено ако са fee-only financial planners. Не ги бъркайте с  fee-based - те ви таксуват определена сума и отгоре на това вземат комисиона от финансовата къща - създател на продуктите, които купувате от консултанта. Имам предвид fee-only - единствената компенсация за труда им е предварително определена такса и нищо повече. Fee-only financial planners не се опитват да ви продадат даден финансов продукт, не получават комисиона от определена финансова компания и не могат да вземат благодарствено заплащане от някой застрахователен агент, защото са ви изпратили да закупите продукти от него/нея. Казано на прост български - техните интереси не са в конфликт с вашите.

Не забравяйте да си набавите и следващия брой на любимия си вестник, където ще обясня къде точно да намерите registered investment advisers и fee-only financial planners и как да проверите дали заслужават доверието ви.