Има един основен проблем пред повечето хора и той се нарича страх от неизвестното. Причината за съществуването му е липсата на адекватна информация. Ако такава е налична, всички ние ще можем да вземаме по-ефективни решения какво да правим с парите си. Повечето от нас инвестират в недвижими имоти. Практически обаче това не е инвестиция, а илюзия за такава, защото парите стоят „заключени" в собственост, която би трябвало да им изплаща дивиденти. Обикновено обаче в много от случаите не само че дивиденти няма, а и имотът бърка солено в джоба. Други пък „заравят" парите си в най-близката банка, очаквайки там те да „покълнат" и да се умножат. В резултат от година на година те се стопяват, защото инфлацията ги изяжда. Трети стават жертва на хитри финансови консултанти, обикновено от небългарски произход, които гледат на нашите по-пестеливи сънародници като лесна плячка, доста уязвима поради езиковата бариера и липсата на финансова култура. Тъжното е, че финансовата индустрия често се възползва от чужденци като нас, защото хората, които са израснали тук и имат представа от финанси, не могат да се манипулират така лесно.
Като начало нека сме наясно, че за да имаме каквито и да е спестявания, трябва да се научим да плащаме първо на себе си. Тоест започнете да плащате поне 10% от това, което заработвате, на себе си. Пределно ми е ясно, че мнозина ще си кажат - „Но как да направя това, след като парите ми едва стигат да си платя всички заеми и сметки?" Нека бъдем честни. Причината за съществуването на тези заеми и сметки е в самите нас. Трябва да разбием този порочен кръг от лоши финансови навици, трябва да започнем да мислим по нов начин. Взаимоотношенията ни с парите е в тясна връзка с това как живеем и свободата, която имаме, да правим нещата, които обичаме, с хората, които обичаме.
Втората стъпка е да изградим план, чрез който да изплатим абсолютно всичко, дължимо по кредитни карти и заеми. Това е важно, защото вноските по заемите могат да се превърнат в наши солидни активи, ако ги насочим към инвестиции и други финансови лостове. Много от новите поколения българи в Америка нямат достатъчно дисциплина и влизат в заеми, които поставят ограничения на тяхното финансово бъдеще. По-възрастните ни сънародници пък буквално подаряват спестените си пари на инфлацията, защото ги държат в банки.
Основното правило гласи, че преди да се инвестира в каквото и да било (фондове или недвижими имоти), трябва да имаме „бели пари за черни дни" - спестявания, които да покриват личните ни разходи от 6 до 12 месеца. Тези спестявания трябва да са на място, лесно и достъпно за нас, било то дори и под матрака на леглото, на което спим (като краен случай, разбира се). Работата на тези пари е не да се умножават, а просто да са там в случай на внезапна нужда (загуба на работа или медицински проблем). Мнозина българи наистина спестяват по този начин, но не знаят кога да спрат дори и след като са си подсигурили тези 12 месеца. Истината е, че тези пари са подложени на постоянен риск от инфлация, която е средно около 4% на година.
След като сме спестили поне 6 или 12 месеца от дохода си, е ред да начертаем успешна стратегия за инвестиции. От опит знам, че мнозина се затрудняват да посочат каква е тяхната стратегия. Причината е, че никой не им е говорил досега за това по отношение на парите им. Разни „професионалисти" единствено са им пробутвали някакъв продукт - било то застраховка, имот или пък вид инвестиция. Но почти никога това не е било придружено от предначертана стратегия, която да се следва с години напред.
Преди два дни при мен дойде жена, която имаше няколко застраховки, имот и един вид пенсионна програма, започната преди години, докато е работила в корпорация, от която й е бил предложена. Огледахме документите й и установихме, че тези финансови продукти и програми нямат нищо общо помежду си, липсваха цялостна стратегия и цел. На горката жена й бяха продали сума ти финансови продукти само и единствено агентите, които са подготвили тези услуги, да могат да си докарат някой бърз бонус.
Това е голям проблем в много индустрии, защото повечето агенти са силно мотивирани от високите комисиони и гледат да продават продуктите, без да се вълнуват особено много от клиента. С моята клиентка елиминирахме всичко ненужно от сегашните услуги. Заменихме част от тях с такива, които работят много по-ефикасно. Така ще може да се пенсионира с повече пари в следващите 12 години, които и остават до навършване на пенсионна възраст.
Описаното се отнася до голяма степен и до начина, по който банките се отнасят със своите клиенти. Техните дългосрочни спестявания са „инвестирани" в сметки, които дават фиксирана лихва от 0.5%. Звучи комично на фона на процента, който стратегическото инвестиране във взаимни фондове дава средно през последните 90 години от своето съществуване над 10% възвръщаемост.
