Както най-вероятно навсякъде по света, така и в САЩ, ако притежавате недвижимо имущество, сте длъжни да плащате данък имот (property tax). Различните видове такси могат да са много объркващи, а за многото хора, които всъщност вече плащат такива, са все още непонятни. За разлика от други страни в САЩ този данък не се определя в цялостта си от това къде се намира и колко е голям имотът, а кой го притежава - човек в трудоспособна възраст, пенсионер или човек, който развива бизнес, използвайки го (за да го ремонтира и препродаде или за да го отдава под наем). Този начин на преизчисляване се нарича „тах exemption". Горе споменатите три примера съответно са кръстени по следния начин:
1. Нomestead/ homeowner exception. Това е най-често срещаният вариант, но тук условието е да сте физически живеещ на това място, а не само да го притежавате, както и да сте човек в трудоспособна възраст.
2. Cenior and senior freeze exemptions. Това се отнася за хора в пенсионна възраст, които могат да имат (или пък не) финансови затруднения. Тези 2 типа са различни и ви дават право да се ползвате от привилегията да плащате възможно по- или най-ниския данък имот.
3. None exemption. Tова пък е най-високият данък, защото се предполага, че ви носи допълнителни дивиденти. Пример - ако сте закупили имот от човек или фирма, която през изминалата година е използвала жилището, за да го отдава под наем, трябва да се обърнете към съответната община (county), за да изискате промяна на жилищния статут, за да може вашият данък да се намали.
Статутът не е единственото, което обърква собственика. Годишните актуализации (assessed values), които в зависимост от района, в който живеете, може да бъдат всъщност през няколко години, са второто притеснително нещо. Тази оценка много често се бърка от хората с пазарната цена. Когато общината изпраща писма с актуализираната оценка, мнозина виждат, че всъщност това, което се използва като сума за получаване, крайната такава на данъка имот, е в пъти по-ниска от актуалната пазарна. След това пък тази сума се умножава с коефициент, което прави формулата още по-объркваща.
Ако по някаква причина мислите, че данъкът, който плащате, е прекалено висок, то вие може да обжалвате пред общината сами или с помощта на адвокат, който специализира в тази сфера. Обикновено те не ви вземат нищо, ако не успеят да намалят данъка, а иначе тяхната такса се определя от това колко всъщност са ви спестили. Не е лошо да се замислите за този вариант, ако плащате стотици долари в повече от вашия съсед, който притежава къща, подобна на вашата, и използва същия „exemption" като вашия.
Третото нещо, което притеснява хората, е рискът от евентуално поскъпване на данъка на имота. По този въпрос нямам какво толкова да кажа, понеже такава е реалността. Нормално е да се смята, че с повишаване на инфлацията всичко поскъпва. Ако някой си мисли, че е по-добре да продължава да си живее под наем поради риска да закупи жилище, на което може би един ден ще му се вдигне данъкът, мога да коментирам само така: Притежавате или не, винаги ще плащате данък. Всеки един хазаин, при положение че трябва да плаща по-висок данък, съответно ще повиши и наема, за да може да компенсира загубите си. Изборът е ваш - чий данък искате да плащате - вашия или на хазаина ви...
Не пропускайте и следващия брой на вестника, където продължаваме темата. А ако междувременно у вас възникват допълнителни въпроси, не се колебайте да ме потърсите на телефон 773-827-7827. Или направо ми пишете на [email protected].