Здравейте, приятели! Надявам се, че седмицата ви върви повече от успешно не само в работата, но и в семейния и личния живот. Днес съм решил, наместо да отговарям традиционно на зададени от вас въпроси, да ви споделя една много кратка, но твърде поучителна басня. Разказа ми я приятел преди няколко дни. Може би и вие ще се замислите за всичко, което се случва в живота ни и този на хората около нас. А баснята е за рибаря и бизнесмена.

Преди години един много успял и известен американски бизнесмен си взел кратка ваканция в едно крайбрежно малко селце в Мексико. Това се случило, понеже личният му доктор му предписал активна почивка - бил му се натрупал стрес, което рефлектирало върху здравето. След като още на първата сутрин бизнесменът не могъл да спи спокойно, защото го събудили рано-рано от офиса със задача, която не търпяла отлагане, той решил да се отпусне, като се разходи до близкото пристанище и се порадва на хубавата утрин. Там обаче имало само малка лодка с един засмян мексикански рибар. Рибарят тъкмо привързвал лодката за кея и се прибирал от риболов, от който носел няколко огромни жълти риби тон. Американецът погледнал улова и похвалил рибаря за качеството и размерите на уловената от него риба.

- Колко дълго ти отне да уловиш тези риби, човече? - попитал американецът.

- Само около два часа - отговорил рибарят на изненадващо добър английски език.

- Защо не постоя по-дълго, за да хванеш още повече риба? - попитал отново американецът.

- С това, което съм уловил, ще ми е достатъчно да нахраня семейството си и дори да дам няколко риби на моите другари, отговорил сръчният мексикански рибар, докато свалял рибата от лодката и я прехвърлял в мрежата, за да я откара до дома си.

- Но... какво правиш в останалото време в такъв случай - попитал изненадан бизнесменът.

Мексиканецът го погледнал и се усмихнал, но отвърнал сериозно: По принцип спя до късно, ходя да ловя риба по малко, играя си с децата ми, обядвам със съпругата и след това си полягаме за няколко часа на обяд да си отпочинем. А надвечер, след като се навечеряме, се отправям към центъра на селцето, където аз и моите другари свирим на китара всяка вечер, докато отпиваме от домашното вино, което си приготвяме всяка година заедно. Това е, имам един много забързан и зает начин на живот, господине.

Американецът започнал да се смее и се изправил с ехидна усмивка на уста.

- Слушай, рибарю, аз съм възпитаник на Харвард и мога да ти помогна. Ти трябва да прекарваш много повече време в риболов и с парите, които ще спечелиш, ще си купиш по-голяма и по-хубава лодка. За нула време би могъл да се обзаведеш дори с няколко лодки и да увеличиш продукцията и печалбата си, като наемеш други рибари да командваш. С течение на времето ще имаш цяла флота от лодки, която ще работи за теб. Вместо да продаваш рибата на прекупвачи, ще я предлагаш директно на потребителя и дори ще можеш да си отвориш завод, в който да я мариноваш. Така ще имаш поглед върху целия процес и ще контролираш бизнеса си. След това ще се наложи да напуснеш това малко селце и да се преместиш първо в столицата, после в Америка - Лос Анджелис, Ню Йорк. Там ще можеш да наемеш специалисти, които ще увеличат още повече печалбите ти.

Но рибарят попитал:

- Господине, колко време ще ми отнеме това?

- 15-20, не повече от 25 години - подсмихнал се американският бизнесмен.

- И какво да правя след това, господине?

Американецът се засмял на глас и отвърнал:

- Та това е най-сладката част. След като направиш тази компания, ще я прехвърлиш от частна в публична. Ще направиш много милиони, които ще дойдат от продажбата на акции на компанията ти, понеже и други хора ще искат вече да участват в нея. Тогава ти ще бъдеш много, много богат и ще имаш много милиони.

- Милиони, господине? И след това какво да правя?

- След това ще се пенсионираш. Ще си купиш една хубава къща в едно малко крайбрежно селце в Мексико, където ще можеш да спиш до късно, да ходиш за риба, да си играеш с внуците, да обядваш с жена си и да си почиваш по няколко часа на обяд заедно с нея, а след като се навечеряте, ще можеш да отидеш до центъра на селцето, да свириш на китара и да пиеш домашно вино с приятелите си.