Все повече и повече ми се иска да започна някакъв вид инвестиционна програма, която да не е за пенсиониране, а просто за да вложа определена сума пари, с която да играя на пазара. Единственото нещо, което ме спира засега, е, че не разбирам какво точно са взаимните фондове, за които пишете в статиите си, и къде точно отиват парите. Също - какъв риск поемам с инвестициите си там.

Време е наистина да разясним най-после какво означава понятието „взаимен фонд", или както го знаем в Америка - „mutual fund". Причината мнозина да не инвестират в пенсионни планове или спестовни сметки е, че не ги разбират, защото никой не им ги е обяснил.

Взаимният фонд е смесица от акции и ценни книжа на компании, а също понякога ценни книжа, които са свързани с правителството, било то на местно, щатско или федерално ниво. Много важно е да се обърне внимание, че колкото по-голям риск поемате при инвестирането, толкова ще е и по-голяма получаваната лихва, ако очакванията ви се оправдаят. Но какво всъщност значи „риск"? Той се равнява на това колко високо и колко ниско може да пада стойността на инвестираните пари. Специално във взаимните фондове, с които работя, рискът е сведен до минимум, защото парите ви ще са вложени в порядъка на 100 или 1,000 компании от различни индустрии и отрасли на икономиката. Те ги използват, за да изграждат по-големи заводи, фабрики и магазини... След като това увеличи тяхната печалба, ни изплащат обратно процент от печалбите си във формата на дивиденти. Ако пък акциите на тези компании увеличат стойността си на стоковата борса, можем да спечелим, когато решим да продадем тези акции и така да „кешираме" печалбите си.

Като успокоение за много хора трябва да се добави, че не аз или който и да е друг финансов консултант избираме акциите на компаниите в различните фондове. Избират се от хора, които специализират в контролирането на риска и тяхната работа е да разузнават за потенциално развиващи се компании и отрасли на икономиката и да използват тези наблюдения и опит, когато купуват и продават компании от нашия инвестиционен портфейл и фонд. Моята работа се изразява в това да мога да изградя стратегията на клиента според неговите цели и хоризонт от време по възможно най-ефективен начин.

Има ли начин да загубим всичките си инвестирани пари? Истината е, че да - има такъв вариант и той не е един, а цели два! На първо място, за да изгубим инвестираните си пари, трябва случайно астероид или метеорит да удари Земята с такава скорост, че да заличи живота на нея. На второ място - ако всички 100 или 1,000 компании, в които сме сложили пари, обявят банкрут в един и същи ден и в един и същи час. Това може да стане, ако всички жители вкупом спрат да купуват храна, тоалетна хартия, автомобили или билети за кино. Разбира се, вероятността да спрем да се храним  е малка, но знае ли се един ден...

 

На 53 г. съм и си търся подходящо място, където да прехвърля парите си от пенсионен план с предишен работодател - 401К, за да могат да работят още на пазара, преди да се пенсионирам на 67 г. Двата варианта, за които чета, са Traditional IRA и фондове, които са в друг вид програма, която се казва Variable Annuity. Може ли да ми обясните каква точно е разликата в двете програми?

Като цяло трябва да прецените дали искате да имате гарантирана лична пенсия с определен процент възвръщаемост всяка година, докато се пенсионирате и дори след това. Предполагам, че вие, както и повечето хора, с които съм работил като клиенти, искате да имате тези гаранции. Това е постижимо само ако се използва Variable Annuity. Това обаче не означава, че няма да можем да използваме и Traditional IRA. Точно обратното - то се поставя като част от Variable Annuity, за да се избегнат данъците на натрупаните досега пари в 401К, докато достигнете поне 59 и половина годишна възраст и тогава можете да използвате парите си, без да имате наказания. Когато използвате програма като Variable Annuity, пак инвестирате във взаимни фондове, но в много от случаите те са предварително групирани, за да осигуряват по-добра потенциална възвръщаемост и в същото време да ограничат риска на инвестицията. Този вид програма дава много варианти, които могат да се добавят по всяко време към нея. Така, ако нещо се случи с вложителя, неговите наследници ще получат поне това, което е било инвестирано, и нито стотинка по-малко. Като голям плюс на тази програма се изтъква още възможността да се използват фондове от различни инвестиционни компании, без да се налага да се плащат допълнителни разходи. А за хората след 50 г. атрактивни са и гаранциите, които се дават за дългосрочно инвестиране и използването й като пенсионен фонд. Но ако ще инвестирате в такава програма, трябва да приготвите поне $10,000, защото всички гаранции и допълнителни услуги към Variable Annuity вдигат разходите на инвеститора, без истински да допринасят за големи печалби поради малкия начален капитал. Да, звучи малко сложно, но аз с удоволствие бих обяснил в подробности на всеки, който има желание да разбере тънкостите и детайлите по тези обновени стратегии.