Когато сключим договор за наем, знаем ли винаги правата и задълженията - нашите и на отсрещната страна? Това е много широко коментирана тема. Въпреки че съм изключително голям привърженик на това, вместо човек да плаща наем, той/тя да притежава собствено жилище, ако има тази възможност, разбира се. Така или иначе все още има много хора, на които по една или друга причина им се налага да живеят под наем. Принципно ние, агентите за недвижими имоти, не се занимаваме конкретно с договорите под наем (Lease agreements), нито с последствията от разваляне на такива сделки. Ние помагаме на хората да си намерят жилища под наем, както и на такива, които искат да ги отдават. Начинът е все един и същ - правят се професионални снимки, качват се в общата компютърна система, в която имат достъп само агентите и техните клиенти, както и в стотици други уебсайтове. Ние уреждаме огледи, проверяваме бъдещите наематели, като им поверяваме кредит историята, били ли са криминално проявени, какви доходи имат др.

Когато обаче договорът за наем вече е подписан от двете страни, оттам нататък нашата работа е свършена. В този смисъл, ако някой ме потърси, защото хазяинът му иска да го изгони или пък обратно - наемателят иска да си тръгне по-рано от уточнения предварително период, аз съответно го пренасочвам към адвокат, защото това е негова работа.

Конкретно в Илинойс, където се издава BG VOICE, договорите за наеми, които агентите използваме, са стандартни, т.е. в употреба влизат вече одобрени бланки от съответния клон на Асоциацията на агентите на недвижими имоти, към който съответният агент принадлежи. В тях се попълват празните полета, както и могат да се допълнят различни условия, но не и да се променя текстът на документа. Има различни версии на подобни договори, който най-вероятно може да се намерят в интернет пространството, но е възможно да не са със същото съдържание.

Смята се, че ако наемателят си тръгне по-рано от края на договора му, то същият все още е длъжен да си плаща, дори и да не живее вече там. В по-голямата си част договорите са за период от 1 година и задължително се задържа депозит в размер на минимум 1 наем. Разбира се, както периодът, така и депозитът могат да бъдат променени, ако двете страни се съгласят на условията. Ако в процеса на проучване се е установило, че бъдещият наемател е имал други неплатени наеми в миналото, то собственикът има право да не го приема или да поиска депозит в размер, при който той ще се почувства сигурен. В моята практика съм имала случай на 4 месеца депозит.

Без значение в какъв размер ще е депозитът, то той обикновено се връща 30 дни след като наемателят се изнесе, за да може собственикът да е сигурен, че всички негови задължения са изплатени. А и това също подлежи на договорка между страните.

Когато обаче всичко си е наред и наемателят си плаща, но хазяинът иска да прекрати договора поради различни причини - било то, че ще продава имота или др., трябва да е наясно, че квартирантът може и да не иска да излезе. Нищо не може да го накара да си тръгне, никой не може да го изгони. Даже напротив - квартирантът има добри шансове да осъди собственика за нарушаване на договора.

Когато обаче собственикът реши, че иска да продава имота, тогава той/тя има вариант да го направи, но само при условие, че бъдещият купувач ще задържи и наемателите в дома до изтичане на оригиналния договор с първия собственик, а може и след това, ако и двете страни са съгласни на подобно условие.

Продължава в следващия брой