В последните седмици наблюдавам един много интересен феномен, свързан със страха от инвестирането. Причина за него е и липсата на информация дори и у хора, родени в Америка. Повечето хора предпочитат да инвестират парите си в недвижими имоти, но така ги „заключат", живеейки с илюзията, че притежават частна собственост, която би трябвало да им изплаща дивиденти. Често обаче се случва точно обратното - тази инвестиция бърка в джоба им.  Други пък оставят спестеното в най-близката банка, но при 0% лихва година след година те се изпаряват под натиска на инфлацията.

Като начало нека се научим да плащаме първо на себе си. Тоест, започнете да плащате поне 10% от това, което заработвате, на себе си, независимо от дохода и сметките ви. Разбира се, наясно съм, че много от вас биха си казали: „Ама как да направя това, след като парите ми едва стигат да си платя всички заеми и сметки?" Причината тези заеми и сметки да съществуват е в нас самите и, за да разбием този опорочен кръг от лоши финансови навици, трябва да започнем да мислим по нов начин. Втората стъпка е да изградим план, чрез който да изплатим абсолютно всичко, което дължим по кредитни карти и заеми. Месечните плащания по заемите са ресурсите, чрез които можем да изградим солидни активи с течение на времето като инвестираме правилно. Това обаче в момента е невъзможно, защото тези пари отиват за погасяване на дългове. Много от младите поколения българи в Америка нямат достатъчно дисциплина и теглят заеми, които поставят граници на тяхното финансово бъдеще. При по-възрастните ни сънародници тук ситуацията е по-различна, но пък те прибягват до спестовни сметки в банките, което не е много по-добър вариант.

Основното правило, което никой не трябва да пренебрегва е, че преди да се започне да се инвестира в каквото и да било (фондове или недвижими имоти), трябва да имаме спестявания, които да покриват личните ни разходи от 6 до 12 месеца. Те трябва да са на място, което е леснодостъпно, било то дори и под матрака на леглото, на което спим (като краен случай, разбира се). Работата на тези пари е не да се умножават, а просто да са там в случай на внезапна нужда, например - загуба на работното място или заболяване, което нарушава трудоспособността ни за определено време. В българския фолклор имаме една чудна фраза „бели пари за черни дни", която се отнася точно за този вид спестявания. Но и тук не трябва да се прекалява. Познавам доста хора, които не знаят кога точно да спрат да спестяват за черни дни. Дори и да са скътали достатъчно, те продължават да добавят още и още, мислейки си, че това са сигурни средства. А те не са - инфлацията, която е около 4% на година, ги изяжда постоянно. Затова и смятам, че пари, които да покриват 12 месеца спокоен живот, е достатъчният оптимум.

След като сме спестили за поне 6 или 12 месеца, можем да се замислим за активи, от които да печелим. Важна е стратегията, която ще се следва. Но много българи имат проблем именно с нея. Преди два дни при мен дойде жена, която имаше няколко вида застраховки, имот и една пенсионна програма, предложена й от корпорацията, в която е работила преди време. От документите й се виждаше, че никой от тези финансови продукти и програми няма нищо общо един с друг. Като цяло липсваше стратегия и крайна цел. На горката жена и бяха пробутали един куп финансови продукти само и само агентите да си приберат някой бърз долар от бонусите, които получават при зарибяване на клиенти. Това е голям проблем във финансовата индустрия, защото

повечето агенти са изключително мотивирани от високите комисионни на определени програми и всекидневието им е запълнено само с едно - как да излъжат повече хора да си купят именно от продукта, който ще донесе на агента повече бонуси. Това, което успяхме постигнем с жената е, че преразгледахме наново всичко и изградихме стратегия, която да елиминира ненужните услуги, които си е купила, като заменихме някои от тях с други, които работят ефикасно и ще й позволят да се пенсионира с повече пари. 

Но и много банки подлъгват клиентите си да влагат спестяванията в сметки, които не са доходоносни за тях. Примерно в такива с фиксирана лихва от 0.5%.  Това изглежда доста комично като се има предвид, че стратегическото инвестиране във взаимни фондове дава средно над 10% възвръщаемост.