ВАШИТЕ ПАРИ: 6 бариери, които ни пречат в инвестирането (II)

(Продължение от миналия брой)

  В миналия брой разгледахме първата от шестте бариери, които пречат на инвеститорите да усвоят своя пълен потенциал и да могат максимално да се възползват от възможностите, които им се предоставят. Стигнахме до извода, че сблъсъкът на личните убеждения и реалността, в която живеем, може да се превърне в пречка за успешното ни инвестиране. Да разгледаме следващите две бариери:

Групирането и пукащите балони

През годините много от инвеститорите са използвали потенциални бързи растежи в определени активи и инвестиции, които често са ставали „балони“, които рано или късно се пукат и създават хаос в икономиката, както и депресия за много от инвеститорите. Ако погледнем тази илюстрация, ще видим примери от тези „балони“, които са били създадени от ентусиазма на много инвеститори към лалетата от 1634-та до 1636 г., или пък към недвижимите имоти от 2002-ра до 2006-та, стигащи до много високи, нереалистични нива за много кратко време и съответно пукащи се с гръм и трясък за кратък период с огромни спадове, които неутрализират нереалистичните скокове, основно подплатени от много ентусиазъм и жажда за бърза печалба, от голяма група от хора, но несъответстващи с икономическите реалности. Проблемът с тези „балони“ е, че голям брой хора влизат в дадена инвестиция под ентусиазма на други, които им показват колко много са направили, надявайки се и те да опитат от сладостта на печалбите, но в много случаи е вече късно и това, което следва, е драстичен спад, който да уравновеси тези балони. Следователно, много голяма част от инвеститорите купуват „високо“ и продават „ниско“, и двете под влиянието на определени емоционални състояния - емоция и страх, но много малко фактически аргументи зад техните действия. И, разбира се, всичко това води до необратими загуби, защото дори в бъдеще да има шанс тези загуби да бъдат наваксани, това би било невъзможно, защото инвеститорът е продал своя актив на много ниска цена и бъдещата стойност вече не играе роля, защото активът не е притежание на инвеститора. Ако този инвеститор би задържал даден актив, дори при една сравнително ниска цена след спукването на даден „балон“, евентуално даденият актив може да възвърне по-високи цени и потенциално да надмине цената, при която е закупен, ако структурата на актива дава тази възможност и пазарните условия предразполагат за това развитие през годините напред.

 Страх от моментни загуби

Друга огромна бариера за много от инвеститорите е паническият страх при драстични спадове на пазарите. Много от тях (особено тези с неясна стратегия за инвестицията - в краткосрочен и дългосрочен план) бягат към кешови инструменти, търсейки привидна сигурност. Например при един от „спуканите балони“, който е известен като „Дот-Ком“ и в който за много кратък период се появяват много знайни и незнайни компании в технологичния сектор (от които някои прибират пари от инвеститорите и кратко след това обявяват фалит), около 491 милиарда долара са напуснали панически пазарите, търсейки сигурност в банките и кешовите инструменти. При световната финансова криза през 2008-ма пък над 943 милиарда долара са били издърпани за много кратък период, след като спадът започва, и биват преместени към кеш. Това за съжаление е в резултат от паническия страх и този инстинкт за самосъхранение, който инвеститорите изпитват в момент на паника и загуба на здрав разум. И както предната бариера, за която говорихме, и графиката към нея показват, че през годините тези емоционални решения струват скъпо и прескъпо на инвеститорите, които правят тези излизания от пазарите, сравнено с инвеститорите с ясна стратегия, които изтърпяват тези моменти, държейки парите си инвестирани. Основният проблем е, че хората, които излизат в моменти на паника, обикновено задържат парите си в кешови инструменти за дълъг период от време поради страха, който се насажда в съзнанието им, но този страх ги кара да бягат към „бленуваната сигурност“, която обаче от своя страна изяжда от покупателната стойност на техните пари, защото от 2000-та до 2019 година средната възвръщаемост на кешовите акаунти в Америка е била 0.15% средногодишно според статистика на агенцията BanxQuote. Следователно, когато се прави една инвестиционна стратегия, трябва да се обърне внимание, че ще има хубави и трудни моменти през годините, но е важно да знаем как трябва да подходим и в двете ситуации, за да сме подготвени емоционално и практически за тях. Много от инвеститорите, с които работя в момента, преди да се срещнем, никога не са имали определена стратегия, а просто надежда, че като се включат в играта, ще спечелят нещичко. Моята работа е да ги науча и заедно да се подготвим емоционално за всичко възможно, което може да се случи, и какъв би бил

правилният начин да реагираме

във всяка една ситуация. Тоест, аз трябва да им помогна да използват повече предния кортекс, който се базира на логиката и фактите, отколкото амигдала, която се води от нерационални емоции и желания, различни от фактите и истината. И тук става въпрос за инвеститори, които инвестират по $50 на месец, и хора, които инвестират милиони - интересното е, че разликата в реакциите на хората не е много голяма, но при по-големите суми страхът е по-сковаващ, което е логично. В следващата статия ще разгледаме и илюстрираме оставащите три бариери, които пречат на инвеститорите да усвоят своя пълен потенциал и да могат максимално да се възползват от възможностите, които им се предоставят. Искрено се надявам информацията, която представих днес, да е била полезна и интересна за всеки един от вас. Ако имате приятели и познати, които се интересуват и искат да знаят повече по темата, моля, споделете тази статия с тях, за да могат да са по-информирани в този хаос и се надявам по-уверени в бъдещето.