Ще блокира ли България преговорите на Северна Македония за членство в ЕС? Според дипломати, ако двете държави не се разберат за българските корени, това може и да се случи. Наближава моментът, в който държавите от Европейския съюз ще решат при какви условия Северна Македония ще преговаря за членство. Без да е приета тази обща рамка, преговорите не могат да започнат. Преди дни българският министър на външните работи Екатерина Захариева каза, че към момента България не е в състояние да одобри преговорната рамка. Това на практика би означавало София да блокира началото на преговорите със Скопие. „Притесненията ни идват от безкрайните претенции за македонско малцинство в България. Признаването на българските корени ще сложи край на това“, коментира Захариева с уточнението, че ако това бъде изпълнено, България е готова да признае македонския език като един от официалните в западната й съседка, както и македонската идентичност. „Ние не оспорваме правото им на самоопределение, нито правото им да наричат своя език така, както им харесва. Готови сме да потвърдим настоящите реалности, но те трябва да признаят историческата истина“, добави българският външен министър. “Към момента България не е в състояние да одобри преговорната рамка за Република Северна Македония в този вид, в който се представя", обяви българският външен министър Екатерина Захариева. Изявлението тя направи в сряда преди участието си в заседанието на парламентарната комисия по външна политика. По думите й проблемите все още може да бъдат решени, но времето за това намалява. “Имаме време, но е крайно малко. Както ние признаваме реалността, така те трябва да признаят миналото”, каза Захариева. На 10 ноември предстои заседание на Съвета по общи въпроси на ЕС, на който трябва да се одобри преговорната рамка със Скопие. Няколко дни по-рано пък в София ще се състои среща на върха на държавите от Берлинския процес, който тази година се съпредседателства от България и Северна Македония. София смята, че идеята за македонска нация и език са създадени в бивша Югославия в края на 40-те години на миналия век, а до 20-те години повечето хора в региона са се определяли като българи. През последните две седмици двете страни проведоха преговори, за да се опитат да разрешат разногласията си преди срещата на ЕС на 10 ноември, но с малък успех. Захариева обясни, че в Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. има всички гаранции, но той трябва да се изпълнява добросъвестно и от двете страни. “За съжаление нашата оценка е, че това не е така”, каза българският външен министър. Тя отбеляза, че България не е искала промяна на македонската конституция, нито се оспорва правото за самоопределяне. “Проблемът е, че договорът не се изпълнява добросъвестно според нас”, заяви външният министър. Захариева каза още, че екипите на министерствата на външните работи на България и Република Северна Македония са във всекидневни интензивни преговори в опит да се решат конфликтните въпроси. Ако българското правителство блокира преговорите със Скопие, то трябва да стори същото и с Албания, коментират специалисти. Официалната българска позиция е, че двете държави трябва да се движат едновременно към ЕС. Условията, които България поставя пред подкрепата си за членството на Северна Македония в ЕС, са свързани най-общо с историята на държавата. „Както ние признаваме реалността, така те трябва да признаят миналото“, каза Захариева на 28 октомври. Тази формулировка не е нова, тя беше изказана от Захариева и при посещението на македонския външен министър Буяр Османи в България в средата на октомври. Според дипломатически източници Захариева е казала, че София признава македонския език и македонската идентичност, но иска в замяна Северна Македония да признае, че те имат български основи.