Огнян Минчев

В неделя, на 1 ноември ще гласувам за Андрей Гюров да бъде следващия президент на България. Наблюдавам българския обществен и политически живот от десетилетия и си давам сметка за дълбоките разделения, понесените обиди, за разпада на обществото и неговото представителство на множество конфликтуващи фракции, всяка от които търси своята истина в интерпретацията на близкото и по-далечното минало. Не съдя никого и не желая да оспорвам ничии аргументи.

След години на кризисно политическо развитие - особено след 2020 г., българската държава достигна до кръстопът, който заплашва съхранението на всички основни постижения, които българското общество завоюва през последните 37 години. Откъсването - макар и частично -

колониалното господство на Москва,

продължило почти половин век след 1944 г. днес е поставено под въпрос. В лицето на Румен Радев начело на изпълнителната власт и на неговата партия ПБ - с удобно парламентарно мнозинство, Русия и по-широк кръг авторитарни и реакционни фактори в настоящата международна среда, придобиват решаващо влияние върху възможността да откъснат България от нейната принадлежност към Европа и Атлантическия свят. Те успяха да разпалят

студена гражданска война в българското общество

използвайки методите на истерична фашизоидна пропаганда, мащабна институционална корупция и зачестяващи терористични подривни действия.
Изборът на президент от политическа среда на Радев и стоящия зад него компрадорски посткомунистически елит ще доведе до окончателна монополизация на политическата власт в страната - парламентарна, изпълнителна, президентска и съдебна. Значителна част от "четвъртата власт" - тази на медиите и общественото мнение, вече също е превърната в слугиня на "прогресивните сили".

Те не могат да управляват страната

Те са наследници на една стерилна - немощна колониална администрация на Кремъл в България. Тяхната политика - стопанска, финансова, външна, отбранителна - представлява бърз и сензационен провал на некомпетентност, брутална корумпираност и слугинаж на външни и враждебни на България сили.

Огромната част от тези 1.4 млн. българи, които гласуваха за тях на 19 април вече се отвърнаха с разочарование от измамната популистка платформа, довела Радев и партията му на власт. Но неспособността им да управляват не означава непременно техния бърз крах. За да запазят властта си, те няма да се поколебаят

да разрушат демократичните права и институции

на българската държава и с подкрепата на външните си господари да управляват с "твърда ръка" - ако се наложи и с "железен юмрук". Ако президентът бъде излъчен от тях, налагането на авторитариъм в България ще стане бързо и ще бъде трудно да му се противостои.

В лицето на Андрей Гюров виждам един почтен човек, който може да изиграе успешно ролята на институционален арбитър начело на държавата в условия, в които нейните основания са поставени под въпрос от една чужда и враждебна стратегия, инсталирала Радев начело на политическата власт. Спомням си добре бурните времена от средата на 90-те години, когато за кандидат президент на опозиционния СДС бе издигнат относително малко познатия пловдивски адвокат Петър Стоянов. Тогава аргументите срещу него бяха до голяма степен аналогични на тези, които днес биват отправяни срещу Гюров. Неопитен, не принадлежи към върховете на опозиционния СДС, кандидатурата му разделя обществото и демократичната общност и т.н. Стоянов победи на изборите и изигра

ключова роля в умиротворяването на българското общество и държава

в руслото на поредна стопанска и институционална катастрофа, предизвикана от компрадорския комунистически елит. За съжаление, днес България е изправена пред аналогична ситуация, макар и по-добре защитена от своето европейско и атлантическо членство. Наследниците на българските комунисти, маскирани като "прогресисти" уверено ни водят по пътя на виденовия провал.

За краткото време на своята президентска кампания Андрей Гюров получи много упреци от различни страни, но защити своята кандидатура от поредица опасности, които можеха да я маргинализират. Той настоя да бъде наистина независим от различни партийни влияния кандидат, макар политическият му произход да е от редиците на ПП-ДБ. Личните ми впечатления са, че Гюров и сътрудниците му наложиха една кампания, в която имаха свободата да се

обръщат към всички български граждани

Въпреки краткия си политически опит, Гюров постави своята кампания върху основните - най-важни теми на съвременното българско общество и държава. Ако той бъде президент на България - нямам съмнение, че ще бъде безкомпромисен защитник на българския национален интерес.

Срещнах много критични бележки за неговата плахост и лаконичност в дебата с кандидата Йотова по БНТ на 29 октомври. Да, Гюров не е професионален политик с 30 годишен опит. Той обаче остави силно впечатление за добро възпитание, отказ от употреба на лъжи и манипулации - за разлика от опонентката си, почтеност в отстояването на своите позиции. В този дебат Гюров отказа да приложи в полза на своята кауза приниципа "Целта оправдава средствата". Това не се среща често в българския политически живот - и заслужава признание!

Днешният и утрешният свят са арена на много бурна и драматична смяна на две епохи. Новата епоха все още няма своите ясни очертания. Както казва Антонио Грамши - "Старият свят умира, а новият се бори да се роди:

сега е времето на чудовищата"

В това време на "чудовища" ние имаме мъчителна потребност да поставим начело на българската държава един президент - арбитър, който да съчетава почтеност, свобода на волята и отказ от слугинаж на когото и да било, на каквато и да е цена. Ние няма да се преборим за своето бъдеще като нация начело с посредствен кремълски слуга и неговата готова на всичко шаферка начело на държавния връх...

Ще гласувам за Андрей Гюров, въпреки многото въпроси и несъгласия, които получавам - "Ти сигурен ли си, че той има необходимите качества... Че той ще се справи с роля, която не познава... Че няма да го управляват иззад сцената кукловодите, които го изведоха отпред..." Вижте, аз нямам чак толкова ласкаво мнение за себе си - аз дори в себе си не съм напълно и във всичко сигурен. Но имам около седем десетилетия жизнен опит, около половин век професионален опит в политическия анализ и изградена около този опит една немалка интуиция, която често ми служи за ориентир, когато фактите на ежедневната реалност не са достатъчни за категорична преценка. В състезанието между Андрей Гюров и представителката на една политическа традиция, обръщала неколкократно България в канавката - традицията на БКП, традицията на безусловното русофилство "доведено до идиотство" (митр. Методи Кусев) - аз избирам да подкрепя Андрей Гюров. И ви съветвам да направите същото. Независимо от това към коя част от болезнено разделеното българско общество принадлежите!