Сигурността в Черно море, войната в Украйна и готовността на България да се защитава от съвременните военни заплахи бяха ключови теми на телевизионния сблъсък между Илияна Йотова и Андрей Гюров, излъчен тази вечер по БНТ. Двамата кандидати представиха вижданията си за ролята на президента във външната политика, необходимостта от съюзническа подкрепа и защитата на националния интерес.
Повод за дискусия стана поредният инцидент с атакуван търговски кораб в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Йотова защити предприетите от нея дипломатически действия и предложи среща за сигурността в Черно море с участието на шестте черноморски държави и мораториум върху бойните действия в региона. Гюров от своя страна разкритикува реакцията на президентската институция и настоя за конкретни отбранителни решения.
„Мораториум върху бойните действия в Черно море трябва да бъде предложен на среща между шестте държави – България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия“, заяви Йотова.
Тя припомни, че е поставила темата за безопасността на корабоплаването пред Общото събрание на ООН, като подчерта значението на Черно море за продоволствената сигурност и международната търговия. По думите ѝ рисковете за корабоплаването водят до поскъпване на застраховките и отказ на компании да използват определени маршрути.
Йотова съобщи още за проведени дипломатически разговори с партньори от ЕС и НАТО, както и за контакти на високо равнище с Турция и Румъния. Тя посочи, че е свикан и Консултативният съвет за национална сигурност.
Андрей Гюров определи предприетите действия като закъснели и недостатъчни. Според него България е трябвало по-рано да идентифицира заплахите и да се включи активно в съвременните системи за отбрана.
„Мораториумът като пожелание не е отбранителна стратегия. Мълчанието не е отбрана.“ - заяви Гюров.
Той настоя България да се присъедини към европейските инициативи за защита от дронове и противоракетна отбрана. Според него заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност е било свикано твърде късно, без достатъчно конкретни решения и ясни цели за изпълнение.
Гюров критикува и първоначалния отказ на България да участва в инициатива на НАТО за защита от дронове, като посочи, че тогава е била изтъкната цена от 220 хил. евро. По думите му последвалото включване на страната показва колебливост в действията на управляващите.
„Ако само купуваме скъпи системи, които ще пристигнат след години, без да знаем каква ще бъде ефективността им, това няма да подобри отбранителните ни способности. Трябва да участваме в разработването на тези технологии, да създаваме високоплатени работни места в България и едновременно с това да повишаваме сигурността си.“ - заяви кандидатът.
Йотова отхвърли критиките на Гюров, като заяви, че позицията ѝ във външната политика винаги се определя от националния интерес. Тя оспори и твърдението му за резолюция на ООН, като уточни, че Общото събрание на организацията не е приемало резолюция по темата, която той визира. По думите ѝ, той вероятно не прави разлика между резолюция и изявление.
„Във всички международни решения и изявления, в които участвам, поставям на първо място националния интерес на България. В конкретния случай не смятах, че националният интерес е достатъчно защитен, особено по отношение на Черно море.“ - заяви Йотова.
Тя подчерта, че България трябва да участва в изграждането на общоевропейска позиция за мира в Украйна, вместо да се ограничава до подкрепа на вече изготвени решения.
„Имаме нужда от истинско споразумение за мир – за това как да изглежда мирът в Европа и как да бъде прекратена войната. Русия не може да бъде изключена от този процес, защото не може други да вземат решения вместо нея.“ - посочи Йотова.
В отговор Гюров заяви, че прекратяването на военните действия е необходима стъпка към мирно споразумение и попита как подобен подход би противоречал на националния интерес на България.
Различия за ролята на България в ЕС
Двамата кандидати очертаха различия и в разбирането си за това как страната трябва да защитава интересите си в Европейския съюз.
Гюров заяви, че България трябва да изгражда коалиции и да работи със съюзниците си още при подготовката на европейските решения, вместо да остава изолирана и впоследствие да се противопоставя на вече договорени политики.
„Когато сме на масата в Европейския съвет, там са 27 държави. Ако сме сами срещу останалите 26, гласът ни не е силен. Трябва да изграждаме коалиции и да разговаряме със съюзниците си, преди да имаме нужда от тяхната подкрепа.“ - заяви той.
Като пример Гюров посочи френското предложение за Северна Македония, с което според него България е успяла да промени рамката на дебата и да постави позицията си в по-широк европейски контекст.
Йотова отхвърли тезата, че България трябва да се съобразява с останалите държави заради по-малката си тежест на международната сцена.
„Ние сме равнопоставен член на Европейския съюз. Нашият глас е също толкова равен, колкото този на всички останали държави.“ - заяви тя.
По думите ѝ президентът трябва да представя страната с ясна и аргументирана позиция, основана на националния интерес, като същевременно търси съюзници в рамките на стратегическите партньорства.
„Ако на всичко казваш „да“, просто оставаш безгласен. Когато си добре подготвен и убедителен, можеш да намериш съюзници и да промениш политики. Това не е антиевропейска политика, а начин европейската политика да стане по-силна.“ - подчерта Йотова.
Спор и за политическата подкрепа
Още в началото на дебата двамата кандидати влязоха в размяна на реплики за политическите формации и инициативните комитети зад кандидатурите им.
Йотова заяви, че подкрепата за нея идва от „Прогресивна България“, Българската социалистическа партия и широк инициативен комитет, в който участват хора с различни политически предпочитания. Тя постави и въпроса за търсената от формации, подкрепящи Гюров, подкрепа от ДПС.
Гюров отговори, че кандидатурата му е издигната на граждански принцип и че инициативният комитет зад него не включва политически лидери и представители на Държавна сигурност.
„Никога не сме търсили подкрепа от партийни централи или партийни лидери. Обръщаме се към българските граждани и очакваме тяхната подкрепа.“ - заяви той.
Двамата кандидати започнаха дебата и с различни оценки за ниската избирателна активност. Според Гюров тя е резултат от страховете, насаждани по време на кампанията с предупреждения за война.
„България може и заслужава много повече. Президентът може да събере около една маса таланта на нацията – младите хора, предприемачите и учените, и да ги обедини около проблеми, които са по-големи от един мандат и от ежедневните политически борби.“ - заяви той.
Йотова благодари на гражданите, гласували на първия тур, и призова повече хора да упражнят правото си на глас. Тя защити работата на президентската институция, като отговори на музикалната метафора, използвана от Гюров.
„Президентската институция от началото на 2017 г. е добре акордирано пиано, което свири мелодии, които хората очакват и харесват“, заяви Йотова.
Войната и мирът
На въпроса кое плаши българите повече - че евроатлантизмът ще ни вкара във война или повече плаши това, че политиката на неутралитет ни прави беззащитни, Гюров заяви, че когато не си на масата, то тогава си в менюто, важно е да имаме позиция.
"Русия трябва да спре агресията, за да се премине към примирие. Като агресор от там идват заплахите към нашата държава. Ние сме в много силен отбранителен съюз, за да получим подкрепа, трябва да можем сами да си помогнем. Не трябва да сме разделени като общество." - заяви Гюров.
Йотова отговори, че дълги години се смяташе, че мирът може да дойде чрез сила, но всички се убедиха, че това не е възможно. Мир може да дойде само чрез преговори. Наливането на повече средства в Украйна и повече възможност за нови оръжия, води до нови разрушения и гибелта на много невинни хора. Няма как да накараш една страна да седне на масата на преговорите само с ултиматуми, декларации и заклинания. Война до изтощение е път доникъде, подчерта Йотова.
Гюров заяви, че когато говорим за мир и коалиции, въпросът е това само думи ли са или има и действия.
Йотова пък припомни, че Гюров е отишъл без мандат на НС, и е подписано споразумение за 10 г. с Украйна.
„Това е разликата между мен и вас. Аз няма да се обадя на никой президент без да се съгласувам с останалите институции или без да питам гражданите на България“, категорична е Йотова.
Гюров отправи обвинение в снишаване на фона на ударите по кораби в Черно море, според него ние сме станали като Персийския залив, но на Балканите.
"Споразумението с Украйна не е отворена врата, а поети ангажименти да предадем на украинците реактори за Белене, ангажимент на България да участва в коалиция на желаещите, тоест това е присъствие на български войници някога във времето след примирие в Украйна - това не го защитавам категорично", поясни Йотова.
Двамата кандидати коментираха и темата за „Боташ“
„Боташ“ стана, защото Кирил Петков и Асен Василев за една нощ прекъснаха доставките на руски газ за България и това трябваше да е много експресно решение на служебното правителство, каза Йотова за "Боташ". Той тепърва ще бъде полезен за България." - добави тя.
Гюров обясни по темата, че "много пъти сме чували това".
"Не виждаме никаква полезност, а виждаме, 400 млн. долара, които дължим и които ще докарат до фалит "Булгаргаз". "Газпром" спря едностранно доставките и правителството тогава действа бързо и имаше осигурен течен газ." - припомни Гюров.
Действията ни като член на НАТО
На въпрос дали биха подкрепили разполагане на допълнителни сили на територията на България, Йотова заяви, че е съгласна с това.
"Всичко, което България спазва като ангажименти на НАТО и сега е действителност", почерта Йотова.
Гюров също се съгласи по темата.
"За наше щастие сме част от най-силния отбранителен съюз в света. Това включва и съюзнически войски в България", посочи Гюров.
"Никога български войници няма да отидат в Украйна. Всякакви спекулации по темата са лъжи." - допълни Гюров.
Йотова каза, че в тайното споразумение в Киев е поет ангажимент за участие в коалиция на желаещите и че предметът й на дейност в момента е обучение на войници от страните в тази коалиция след мира в Украйна.
"Аз твърдя, че български войници няма да бъдат в Украйна, когато и да е", каза Йотова. /БГНЕС
