На 22 август Пресветата Българска православна църква почита паметта на Св. мчк Агатоник и дружината му, преп. Антуса и св. мчца Евлалия девица. Някой си Евтолмий бил пратен в малоазийската област Понт да преследва християните. В град Карпен той убил Зотик и учениците му. Като се върнал в Никомидия, заловил Агатоник и още християни, между които били Теопрепий, Акиндин, Зенон и Севериан, и ги завел в Тракия, където тогава император бил Галерий (308 г.).
По пътя в местността Потам убил Зенон, Теопрепий и Акиндин, които не можели да вървят заради раните и изтощението си. Близо до Халкидон убил и Севеиан. Агатоник и останалите били доведени в Силиврия, където след изтезания били обезглавени. Мощите на св. Агатоник още във времето на император Констанций били пренесени в Цариград и поставени в храма, посветен на негово име, а главата му останала в Силиврия.
Света Антуса, дъщеря на богати родители от град Селевкия, след като приела кръщение, се подвизавала 23 години в пустинята. Атанасий, епископ на Тарс Киликийски, който кръстил света Антуса, бил посечен с меч при царуването на Аврелиан (270-275). От същата смърт загинали и Харисим и Неофит, които се кръстили заедно с господарката си. Св. Антуса се преставила в мир 20 години след тяхната мъченическа кончина.
При царуването на езическите императори, когато цялата вселена била омрачена от елинското безбожие, в испанския град Баркинон живеела една девица на име Евлалия, дъщеря на родители християни. Още от детските си години тя обикнала Иисус Христос от цялото си сърце.
Живеела заедно с родителите си в едно село, което се намирало на доста голямо разстояние от града. Родителите много обичали Евлалия заради кротостта, смирението и ума й, превишаващи годините й. Евлалия била обучена в книгите и имала твърдото намерение да служи на Господа в непорочно девство. И светицата се упражнявала в четене на книги и в славословие на Бога ден и нощ, обитавайки отделна килия заедно със свои връстнички. Когато Евлалия навършила четиринадесет години, император Диоклетиан повдигнал жестоко гонение срещу християните.
В град Баркинон пристигнал управителят Дакиан; там той принесъл мерзки жертви на нечестивите си богове, след което започнал да издирва християни, за да ги принуди да прикадят с тамян идолите. Поради това в града настанал голям смут, тъй като християните били насилствено извличани от домовете си и принуждавани с мъчения към идолопоклонство. Скоро всичко това станало известно и по всички околни селища.
Управителят заповядал да обгарят светицата със запалени свещи, заповядайки да я горят дотогава, докато умре. Като видели светицата мъртва, разпната кръстообразно на дървото и покрита със сняг, родителите й ридаели с горчиви сълзи. На третия ден през нощта няколко благочестиви мъже взели честното тяло на светата мъченица (стражите не забелязали това) и го повили в чиста плащаница с аромати в присъствието на родителите ѝ, които умивали със сълзи тялото на скъпата си дъщеря.
