На 8 март Православната църква отбелязва деня на преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Свети преподобен Теофилакт за известно време бил монах в една обител, намираща се в близост до Черно море. При императрица Ирина, на Седмия Вселенски събор, била осъдена иконоборческата ерес (787 г.). Цариградският патриарх Тарасий убедил преподобен Теофилакт да приеме званието епископ Никомидийски и от позициите на своя духовен сан светецът прокламирал християнските идеи и извършвал множество милосърдни дейности - устройвал болници, трапезарии за бездомници, пансиони и др. Било жътвено време и голяма горещина и хората изнемогвали от силна жажда. Светците се помолили на Бога и сухият меден съд в манастира започнал да се пълни с вода в количество, достатъчно за потребностите. Това чудо било подобно на древното чудо, което станало в пустинята, когато Моисей извел вода от камъка за жадуващия Израил, и на другото, когато за умиращия от жажда Сампсон сухите кости на магарешката челюст станали извор на жива вода. Свети Теофилакт в Никомидия оказвал голяма подкрепа на бедните, сираците и вдовиците - за това свидетелствали създадените от него божествени храмове, болници, странноприемници и неизмеримата всекидневно давана от него милостиня. Той сам служел на болните, слепите, сакатите и немощните. Обхождайки приютите и градските площади със съд с топла вода, той със собствените си ръце умивал и очиствал прокажените, които срещал, без да се гнуси от нищо при служенето им. По времето на император Лъв Арменец (813-820 г.) иконоборческата ерес се възобновила с нова сила и спечелила за каузата си множество влиятелни последователи. Епископите Никифор Цариградски, Емилиан Кизически, Евтимий Сарийски, Йосиф Солунски и Теофилакт Никомидийски били пратени на заточение като ревностни последователи на православното учение за иконопочитанието. Свети преподобен Теофилакт бил изгнаник в продължение на 30 години. Умрял в дълбока старост през 832 г.
