сн. Уикипедия
Сенаторът от Републиканската партия Джон Маккейн, който с още двама колеги от Сената посети преди дни София в рамките на обиколка в Източна Европа, е едно от емблематичените лица в политиката на съвременна Америка. Пилот на изтребител във войната срещу Виетнам през 60-те и 70-те години на миналия век, военнопленник за няколко години след свалянето на самолета му, член на Камарата на представителите на Конгреса, а след това три пъти преизбиран с убедително мнозинство за сенатор, два пъти кандидат за президент, битката за който пост загуби от кандидата на демократите Барак Обама през 2008 г.
Макар и на 77 години, Маккейн е неуморим и инициативен политик, особено на сцената на геополитиката. Това личи и от голямата му активност по проблема с Украйна и сигурността на Европа с оглед на американските интереси. Маккейн принадлежи към ,,новите десни" политици, т.е. неоконсерваторите, които са привърженици на по-агресивна външна политика и намеса на САЩ в световните дела от позицията на лидер. Във Вашингтон и в международните среди той е известен като един от главните русофоби. По време на драматичните събития на Майдана в Киев в началото на годината той бе мобилизатор на протестиращите срещу президента Виктор Янукович. Инициатор е за изключване на Русия от групата Г-8. Смята, че санкциите на Запада срещу Москва са смехотворни и настоява САЩ да доставят на Украйна оръжия, а американски военни части да участват в Украйна в съвместни военни учения с украинската армия. Така сенаторът от щата Аризона отново потвърди ролята си на ястреб.
Русофобията на Маккейн явно се базира не само на политическите му възгледи, а и на лични причини. Самолетът му е свален във Виетнам от виетнамските ВВС със руска ракета земя-въздух. В злополучната 23-та поредна за Маккейн във Виетнам бомбардировка срещу ТЕЦ в Ханой, той едва не загубил живота си. Имал късмет, че ракетата уцелила самолета му, след като той вече бил пуснал бомбите. Ранен, Маккейн попада в плен на 26 октомври 1967 г. През юли 1968 г. баща му Джон Маккейн Втори е назначен за командир на US войските във Виетнам. Виетнамците предлагат на пленения Маккейн Трети да го освободят преди другите американски военнопленници. Той обаче е горд и отказва предложението. Позовава се на кодекса за поведение на американските въоръжени сили. Не е искал също от случая да се възползва виетнамската пропаганда. Маккейн прекарва шест месеца в болница, губи 20 кг от теглото си и косата му побелява. След това е изпратен в лагер за военнопленници. През март 1968 г. е поставен в изолация, в която прекарва следващите две години.
Животът и професионалната кариера на Джон Маккейн наистина са интересен сюжет за роман. Логично е, че преди да влезе в политиката, той се насочва към военната кариера, по време на която животът му в много ситуации е висял на косъм. За военните си заслуги Маккейн е буквално обсипан с много високи американски ордени, медали и други награди.
Джон Маккейн Трети е роден на 29 август 1936 г. в американската база Коко Соло в Зоната на Панамския канал. Там баща му е командир на подводница и по-късно получава званието адмирал. С такова звание приключва и военноморската си кариера неговият дядо - Джон Маккейн Първи, който е командвал самолетоносачите на САЩ в Тихия океан през Втората световна война. Всички мъже в неговата фамилия носят името Джон Маккейн. През 1954 г. Джон Трети завършва средно образование в град Арександрия. След това постъпва във Военноморската академия в Анаполис. Там представянето му не е много добро, с изключение на предмети, които го интересуват, като английска литература, история и държавно управление. Често са ми поставяли наказателни точки по различни причини, например за нелъснати обувки и по други поводи. Завършва през 1960 г. и става пилот на самолетоносачите ,,Интрепид" и ,,Ентърпрайз". По време на Карибската криза участва в блокадата на Куба, заповядана от президента Джон Кенеди заради ракетната криза с Русия.
Личният живот на Маккейн също преминава през различни перипетии. Първият му брак през 1965 г. е с модела Керъл Шеп, бивша съпруга на негов съвипускник от военната академия. Той осиновява двете деца на Шеп, която по-късно му ражда дъщеря. При завръщането си в САЩ Джон Маккейн се събира с жена си, която е претърпяла тежка катастрофа през декември 1969 г., след което се е смалила с 10 см, ходила на патерици и била много напълняла. Участието му във войната във Виетнам и приключенията му там го правят известен в САЩ. И след деветмесечен курс за възстановяване от затвора във Виетнам той се връща на военна служба като командир на ескадра, базирана до гр. Джаксънвил, Флорида. По това време има извънбрачни връзки и бракът му е в криза. Той обаче вини себе си за това поведение, а не войната във Виетнам. През 1977 г. Маккейн става офицер за свръзка на ВМС в американския Сенат, откъдето тръгва политическата му кариера. През 1979 г. се влюбва в Синди Лу Хенсли, бивша съпруга на негов съкурсник от военната академия. На 2 април 1980 г. се развежда с Шеп и на 17 май с.г. се жени за Хенсли, която е дъщеря на милионер - дистрибутор на алкохол. Сега Хенсли е управител на наследената от бащата компания. Богатството на втория брак на Джон Маккейн набъбва през годините. Сега той е в десетката на най-богатите сенатори със състояние 9 милиона долара. Маккейн и съпругата му живеят във Финикс, Аризона. Общо от двата брака Маккейн има четирима синове и една дъщеря. Има и четирима внуци. Но все още няма намерение да се отказва от политиката въпреки напредналата си възраст.
Любомир Михайлов
