УниКредит Булбанк ужили Мартин Петров с 3.8 млн. лева

Мартин Петров

Футболната звезда Мартин Петров сезира Софийската градска прокуратура за източени без негово знание 3.8 милиона лева от банковите му сметки в „УниКредит Булбанк" АД. Писмото е заведено тази година на култовата дата 17 ноември, напомняща ни за паметната победа над Франция (2:1) на „Парк дьо Пренс". „Да, за съжаление тази афера е факт - каза Мартин Петров. - Не мога да повярвам, че подобно грабителство може да се случи, и то в държава от Европейския съюз. Изкарах парите си в чужбина, честно и пред очите на света, но ги вложих у нас. И... ето сега какво ме застигна. Не искам повече да коментирам, моля ви. Ангажирах за мой адвокат по случая корифея в търговското право Тодор Табаков, който вече работи по разнищване на аферата. Надявам се с неговия екип да помогнат накрая да има справедливост. Друга развръзка ще е срам за страната ни."

Мартин Петров установил измамата на 18 август 2017 г. при посещение в клон на УниКредит Булбанк. Тогава разбрал, че трудовият договор на назначения му от трезора личен банкер Ирина Ч. А. е прекратен още преди 10 месеца. В този период обаче уволнената служителка продължавала да предоставя на Петров информация за неговите сметки, депозити и операции. Разбира се, той не знаел за „малката подробност", че банковите новини и извлечения са фалшиви. Шокът застигнал бившия национал малко по-късно, когато поискал официални справки за движението на парите му. Оказало се, че в периода 2007-2017 година без негово знание, съгласие и подпис са извършени над 450 платежни операции по 13 негови сметки. Сред тях дори теглене на пари в брой на каса в офис на банката, закриване и откриване на депозити и превеждане на суми на трети лица, които Футболист № 1 на България за 2006 година не познавал. В сигнала до прокуратурата са посочени няколко имена, сред които и съпругът на Ирина Ч. А. Твърди се категорично, че тя никога не е разполагала с необходимото пълномощно, подписано по надлежния ред от нейния клиент за извършване на въпросните финансови операции. Повечето от тях са осъществени, докато футболният ас е бил извън България, ангажиран с тренировъчен процес и мачове на отборите, за които е играл. Фаталната Ирина е назначена за личен банкер на Мартин Петров от 2003 година, когато той беше част от германския „Волфсбург".

Мартин Петров афишира претенции към вътрешния контрол на УниКредит Булбанк. Също и за това, че не е уведомен за уволнението на въпросната служителка и не е получавал справки от трезора за движението на парите му. Той настоява да се разследва и възможността да е станал жертва на организирана престъпна група, сформирана от Ирина Ч. А. вътре в трезора. Преди да сигнализира Софийската градска прокуратура, Петров е направил в присъствието на своите адвокати серия срещи с ръководни фактори в УниКредит Булбанк.

От пресцентъра на трезора коментираха информацията така: „Клиентите на банките са защитени с банкова тайна. Ако реши, клиент може да направи публични твърдения за отношенията си с банки, но ние нямаме право да предоставяме каквато и да е информация - да я потвърдим или опровергаем в медиите. В случай че който и да е клиент оспори плащания в банката, извършваме задълбочена проверка и сътрудничим на отговорните органи."

Медиите в България предпочетоха да заметат този скандал като дребни дописки и да не се ровят въобще в него. Причина за това е, че шефът на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян има негласен статут на опасен човек, с който не би било полезно да си имаш работа. Като манталитет и размах той не се отличава много от другия крупен работодател, с който медиите също не обичат да се занимават - Валентин Златев, шеф на „ЛУКойл България". Затова не е учудващо, че след като излязоха няколко дребни дописки, медиите набързо приключиха темата. Затова пък, инспирирани (не)ясно откъде, започнаха да се появяват фалшиви новини, в които вината се хвърля върху самия Мартин Петров. Тя те бяха публикувани в известни лъжливи сайтове с цел да се отклони вниманието от вината на банката.

Малък скандал ли е на клиент да откраднат близо 4 млн. лева? Медиите в бедните държави по правило не обичат да засягат теми, свързани с банки, които се възприемат (особено в България) за свещени крави. Отделно има и Закон за кредитните институции, който ги брани от публикуване на „невярна" информация - предвидени са глоби между 10 хил. и 50 хил. лева за медия, а при повторна публикация - двойно. Но когато информацията е вярна? Когато става дума за скандални кражби? Защо мълчат и в такива случаи българските медии?

Впрочем само двама души коментираха случая, но и двамата се показаха като защитници на г-н Хампарцумян, което е напълно очаквано. Икономистът Владимир Каролев (икономист не значи непременно и експерт по банкови дела, но точно този е специалист по всичко) изрази съмнение, че може да се случи такава измама, имало „невнимание от едната страна", визирайки Мартин Петров. „Много ще се учудя, ако банката има вина за случилото се с Мартин Петров", заяви г-н Каролев. При частното банкиране се изисквало допълнително потвърждение и т. н. в този дух. „Ако банката е виновна", тя ще възстанови парите на Мартин Петров, каза икономистът. „Ако" в случая значи, че Петров може нещо да не е прав. „Не са ти откраднали парите, човече, ще му обясни банката. - Сам си си ги откраднал, сам си се излъгал." Това намеква Каролев. Както има много такива случаи в различни банки - те не искат да връщат пари, когато клиент се оплаче, че са му източили сметката.

Финансистът Емил Хърсев също се опита да адвокатства на банките, подпомогнат от любимия на Делян Пеевски сайт „Пик". „Пик" не един път е писал срещу клиенти, чиито пари са откраднати в банка. В същия сайт г-н Хърсев прави някои безспорни констатации, че банката поема вина за щети, клиентът не е длъжен да е банкер, твърди, че в 90 процента от случаите банката възстановява щетите. Точно това за България обаче не е вярно - в 90 процента от случаите на кражби от сметки на клиенти банките отказват да връщат парите и се водят съдебни дела дълги години. Дори не в 90 процента, а в почти всички случаи.

Но най-важното, което казва Хърсев: „Има случаи, в които клиентът е инициатор и съпричинител, тъй като в много случаи той се сговаря със служители на банката. Има такъв случай с един клиент, подсъдим по други престъпления и след това убит - Борислав Манджуков, който твърдеше, че е вложил 2 милиона долара в банка, но бе доказано, че такива пари не са влизали в трезора, а клиентът е действал с главния счетоводител и изпълнителния директор на банката и са ощетили институцията. В много случаи се оказват замесени и двете страни - и банковият служител, и клиентът."

Само че единственото вярно в тези думи е, че Манджуков е убит. И това беше добре дошло за банката в съдебните й дела срещу фирмите на Манджуков, защото остана да ги води възрастната му майка, а съдружниците му се изпариха и завлякоха каквото могат (което е вече друга тема).

Така се създава съмнение и за сегашния случай с Мартин Петров. „Абе няма начин, не може така да му откраднат парите, сигурно има нещо", ще си каже средният читател, като т. нар. експерти напускат такива съмнения през медиите. Самият факт, че Мартин Петров преговаря с банката от август насам заедно с адвоката си, е показателен. След като е изчерпал възможностите, е подал сигнал до прокуратурата и е оповестил пред медиите. Защо самата банка не е подала сигнал до прокуратурата срещу своята служителка? Защо само я е уволнила? Поведението на банката в случая е съмнително и следва досегашната практика пари да се връщат само в краен случай, когато има съдебно решение и изпълнителен лист (след поне 5 години). И БНБ без изключение се явява защитник на банковите кражби, като отказва да се намеси, защото това било „частно-правен спор". И всичко това е така, защото досега партиите винаги са приемали в парламента закони, които облагодетелстват и дават безмерни права на банките да мачкат клиентите.

Левон Хампарцумян