Преди войната в Украйна мечтаех да имам собствена къща, а сега мечтая светът да живее в мир. Не искам да има война, в която да умират невинни хора. Това каза в интервю за БТА 19-годишната Виктория Камбур от Украйна. Бесарабската българка е от село Калчево, Одеска област. Тя е втори курс студентка в специалност "Бизнес и мениджмънт" в Русенския университет. Виктория пристигнала в Русе на 28 февруари, четири дни след началото на военните действия в родината й. "Не исках да тръгвам и да оставя майка ми и 14-годишния ми брат сами. Майка обаче каза, че трябва да замина, защото в България ще съм в безопасност, а и трябва да уча. Отделно, ако ситуацията се усложни в Одеска област, на майка ще й е по-лесно да се погрижи само за брат ми, а не да мисли и за мен", обяснява момичето. "Пътувах до Русе добре, стигнах бързо. Минах през границата с Молдова, която е близо до моето село. Майка ми ме закара до там и преминах пеша. След като влязох в Молдова, изчаках около два часа транспорта си за България в палатка. Доброволците там ме приеха много добре. В палатката беше топло, предложиха ми и чай", обяснява момичето. Виктория намерила превоз в интернет. Мъж от Молдова публикувал обява, че набира пътници за България. Така в колата момичето пътувало заедно с още една жена от Одеса и двете й деца. "И преди съм пътувала така. Но ако тогава плащах 40 евро до България, сега ми взеха 100 евро. Всички взимат по-скъпо, защото използват ситуацията с войната. Стоките по магазините също поскъпнаха. Не знам защо правят така, не е редно", споделя Виктория.
Майка й е готвачка, а баща й - строител. "Майка работи в ресторант в друг град, до село Калчево. Приготвя храна и за полицаите, и за войниците, които са в района. До ресторанта има и хотел. Той е пълен с хора, които са избягали от други части на Украйна, където се водят сражения", обяснява момичето. Войниците обяснявали на майка й, че засега ситуацията в Одеския регион е сравнително спокойна, че няма за какво да се тревожат, да не се паникьосват, тъй като паниката е лош съветник. "Войната за мен е страх и ужас за бъдещето - за моето бъдеще, за бъдещето на моите близки. Не знаеш какво да очакваш на следващия ден. Тази ситуация ми повлия много на психиката. Не мога да се концентрирам върху ученето. Мисля само за там. Откакто дойдох в Русе, съм малко по-спокойна. Постоянно разговарям по телефона с моите близки, за да се уверя, че са добре. Гледам всички новини. Има и много фалшиви и неточни информации в интернет. Доверявам се основно на нашия президент Зеленски, който ни информира в социалните мрежи. Вярвам му, защото е много близък до народа, той е част от народа", казва Виктория. Обяснява, че в село Калчево живеят около 3000 души. "Има жители от селото, които заминаха за други държави, тъй като имат свои близки там. Няма как да отидеш в друга страна без пари. Ако ситуацията в Одеска област се влоши, майка ми и брат ми ще дойдат при мен. Ще направя всичко възможно и те да са в безопасност", казва момичето. В Русе не е сама, защото има още две момчета от нейното село, които учат в университета. "Сега ще си търся работа. Майка ми е затруднена, но и съм на години, в които не мога да чакам само на родителите си. Работя от 15-годишна - основно през лятото, когато бях във ваканция. Вече нямам страх от работа. Миналото лято бях сервитьорка в хотел в Слънчев бряг.Искам да се издържам сама. За мен това е много важно. Не искам да търся от родителите си подкрепа. Искам вече аз да им помагам, а не те на мен", казва с усмивка Виктория. Като студентка получава стипендия, но и майка й помага. "Нямам лекции в петък, събота и неделя, като мога да работя в тези три дни. Дано си намеря подходяща работа в Русе", казва Виктория. Майка й получава заплата, но не всички работодатели в Украйна сега са толкова съвестни. Момичето имало близки, на които не им платили. Виктория иска войната да свърши бързо и да се върне и види близките си. Страхува се и за баща си, когото могат да повикат в армията, както и за братовчед й, който не е бил войник и няма опит. "Досега не съм се интересувала от политика, но тази война е политика. Политиците искат да имат власт, но заради тях страдат невинни хора. Много е тъжно, че в 21-ви век хората не могат да живеят спокойно. Искам да кажа на политиците да вършат делата си така, че да не засягат мирния народ", споделя Виктория. И тя като всички млади хора си има мечти. "Преди войната в Украйна си мечтаех да имам голямо семейство, собствена къща, която да обзаведа както искам, да може майка ми да живее в нея. Исках мама да не се тревожи за нищо, т.е. това, което е вложила досега в мен, да й го върна. Сега мечтая да има мир по света. Искам близките ми да бъдат здрави и да няма опасност за тях. Да няма война - нито в Украйна, нито на друго място. Да не умират невинни хора. Много трудно се възстановяват разрушенията от една война", казва 19-годишната Виктория.
