Украйна e eдна от най-бедните държави в Европа, чиято здравна система е грохнала. Регистрирани са близо 1,2 милиона случаи на COVID-19 и над 21 000 починали, при 40 милиона население. Украинските власти уверяват, че първите ваксинации може да започнат от средата на февруари. Обещания, които обаче оставят съмнения у здравните работници, тъй като досега не е била обявена никаква точна дата за доставка на ваксина. На първо място стои въпросът за невъзможността на Украйна да прави поръчки от западните производители като "Pfizer" и "Moderna", изправена пред конкуренцията на богати държави. "Богатите се оказаха първи на световната опашка за ваксини", изрази съжаление в края на декември украинският президент Володимир Зеленски, преди да призове през януари Европейския съюз да помогне на източните си съседи да получат ваксини.

Прочети още

Киев едва ли е единствен в това положение. Световната здравна организация предупреди, че светът е на ръба на "катастрофален морален провал", ако най-влиятелните държави продължат да обсебват съществената част от ваксините. Така за момента Киев може да разчита само на 8 милиона дози, обещани в рамките на програмата на ООН КОВАКС, както и на между 1,9 и 5 милиона дози китайска ваксина "CoronaVac", ако нейната ефикасност бъде потвърдена. Това е до голяма степен недостатъчно за 40 милиона население. Виталий Соколов - белодробен хирург, който лекува COVID-19 в Украйна, няма търпение да се ваксинира. Но неговата страна, в плен на бедност и геополитическо напрежение, не успя да разпредели и минимално количество дози от ваксината. "Очакваме с голямо нетърпение ваксината, защото живеем в постоянен стрес", споделя 49-годишният здравен специалист, който работи в 17-та болница в Киев и сега е начело на звено за лечение на коронавирус. "Много е разочароващо да си пререден от всичките си съседи в състезанието за ваксини", казва той, намествайки маската си, залепена за лицето му с тиксо, екипиран с очила, комбинезон, както и два чифта ръкавици, преди да се гмурне в "червената зона" на болницата. Съседна Полша, членка на ЕС, запази близо 60 милиона ваксини за 38 милиона население. "Въпросът не опираше до компетентност на държавата, а до достъп" до ваксината, заявява пред АФП вицепремиерът Олга Стефанишина, упреквайки Брюксел в "несправедлив" подход и настоявайки за "политическа солидарност". Особено след като за украинските власти другият възможен източник на ваксина е табу. Невъзможно е да бъдат поръчани дози от Русия - врагът, който през 2014 г. анексира Крим и оттогава подхранва сепаратистка война в източната част на страната. "Няма да купим руска ваксина", отсича Стефанишина, обвинявайки Москва, че използва този въпрос, за да засили влиянието си върху Украйна, за да "дестабилизира" обществото. Проруски политици пък агитират за използване на руски ваксини, докато Москва иска да развие производствени партньорства в чужбина и да направи ваксинирането инструмент на дипломацията. По време на среща с Владимир Путин през октомври украинският депутат Виктор Медведчук е уверил също така, според прессъобщението му, че "лично е тествал ефикасността и безопасността" на руската ваксина, която твърди, че е била инжектирана на него, на съпругата му и сина им. Противници, експерти и медии в края на краищата преценяват, че президентът Зеленски и неговият екип не са се справили със ситуацията. Някои споменават дори за съмнителни договорки в тази държава, проядена от корупция. Прозападната опозиционна депутатка Оксана Устинова обвини също министъра на здравеопазването, че е блокирал покупката на произведени в Индия ваксини с цена 3 долара за доза, при близо 18 долара дозата от китайската "КоронаВак". "Украйна трябваше да се бори за получаване на преки договори" със западните производители на ваксини, критикува от своя страна Павло Ковтонюк, началник на катедрата по икономика на здравеопазването в киевския университет по икономика. "Други бедни държави разполагат с 5-6 ваксини, а ние само с незначителен договор" с китайците, подчертава той.