Не е задължително да вярвате в животa след смъртта, за да разсъждавате как Владимир Путин и Рамзан Кадиров ще напуснат този свят и какъв прием ще намерят там.
И двамата мъже вземат огромни предпазни мерки, за да избегнат убийство - съдба, която те с лекота отреждат на своите съперници, врагове и критици. Но те не могат да се преборят със самото време. Подпухналото лице на Путин и крехкото му, напрегнато държание пораждат множество спекулации за здравословното му състояние и прекомерното количество медикаменти (според някои подозрения - стероиди), към които може би прибягва. Според привидно информирани източници Кадиров страда от неизлечимо заболяване на панкреаса. Видеоклипът, който уж показваше енергична тренировка във фитнеса, изглеждаше инсцениран.
И двамата лидери представляват и един парадокс. Те изопачават и управляват неправилно своите страни, което струва колосални човешки жертви, на фона на гротескно самообогатяване. И все пак те са били начело на нещо уникално: непрекъснати периоди на (според мрачните стандарти на миналото) стабилност и просперитет. Чеченците и руснаците може и да презират своите лидери, но малцина искат да се върнат към 90-те години на миналия век.
Този политически дивидент беше реален. Но с напредването на месеците той намалява. Упадъкът на всеки от тях ще повлияе на съдбата на другия.
За Путин смъртта на Кадиров би била огромен политически проблем. Руският президент дойде на власт благодарение на обществената паника, предизвикана от терористичните атаки през 1999 г., за които бяха обвинени чеченските сепаратисти, но по всяка вероятност бяха организирани от службите за сигурност. Заплахата му, че ще ги "изтреби дори и в тоалетната", е пример за мачисткия подход на бившия служител на КГБ. Обявяването на чеченците за ислямисти позволи на Путин да намери общ език със Съединените щати след терористичните атаки от 11 септември.
Вътре в Русия установяването на клана Кадиров (първо бащата, убит през 2004 г., а след това синът му Рамзан) помогна за смазването на сепаратистката съпротива там. Създаденият в резултат на това репресивен климат беше предвестник на това, което очакваше останалата част от Русия. Накратко, Чечения, някогашна болка в руския политически живот, се превърна в опора на режима на Путин, предоставяйки криминални, военни и други услуги. Милицията на Кадировци изигра важна роля във войната в Украйна.
Тази изгодна сделка имаше своите недостатъци. Екстравагантните публични изявления на Кадиров, псевдоислямските социални репресии, личната бруталност и чудовищната корупция предизвикаха възмущение дори в осакатената политическа система на Русия. А атмосферата на заплаха, която витаеше над Чечения, се простираше отвъд нейните граници. Както руската конституция не се прилагаше в Чечения, така и нейните правила не важаха за дейността на Кадиров в останалата част на Русия. Дори чеченци, които са в тесни връзки със службата за сигурност ФСБ, са били обект на успешни нападения от страна на режима на Кадиров, докато той укрепваше властта и парите си. Необяснимото убийство на Борис Немцов в центъра на Москва от чеченски наемни убийци през 2015 г. - независимо кой всъщност е поръчал убийството - подчертава беззаконието, което се просмуква от планинската република в останалата част на Русия.
Ако Кадиров си отиде, чудовището, което той е отгледал, ще бъде освободено от веригите. Борбата за наследството ще бъде дестабилизираща. Който и да излезе начело, ще иска да сключи нова сделка с Кремъл - и това ще срещне ожесточена съпротива от страна на други елементи на силовите структури в Русия.
За Кадиров всяка слабост в режима на Путин представлява огромна заплаха. Руският лидер е негов защитник. Който и да е следващият в Кремъл, може да има различни протежета. Миналогодишният скандал във Вагнер би изглеждал лек в сравнение със скандала, свързан с Чечения.
Едуард Лукас, Center for European Policy Analysis
