На 15 юли се навършват пет години от неуспешния опит за преврат в Турция, който нарани страната, доведе до масови чистки и подтикна президента Реджеп Тайип Ердоган да се опита да разшири правомощията си. Ето някои от най-важните събития, които се случиха в страната след нощта на 15 юли 2016 г. Кървавият опит за преврат - през нощта на 15 и 16 юли 2016 г. част от армията се разбунтува, окупирайки изтребители и хеликоптери, сеейки паника в Анкара и Истанбул.   Бомбите F-16 удариха сградата на турското национално събрание, улиците около президентския дворец и централите на специалните сили и полицията в столицата. Ердоган, който е на почивка в Мармарис в Югозападна Турция, призовава турците да се противопоставят на "опит за преврат", като излязат на улицата. Часове по-късно се завръща в Истанбул. Турският президент осъжда "предателство" на военни с преврата, които той обвинява, че са свързани с мюсюлманския проповедник Фетхулах Гюлен, който живее в изгнание в САЩ от 1997 г. Той е бившият съюзник на Ердоган, превърнал се в най-големия му враг и обвинен за опита за преврат. По обяд временният армейски лидер съобщава за неуспеха на опита за преврат. В Истанбул поддръжници на президента празнуват по улиците. Ердоган изисква екстрадицията на Гюлен. Неуспешният опит за завземане на властта има официален брой на загиналите 251, с изключение на лидерите на преврата и над 2000 ранени. На 16 и 17 юли бяха арестувани стотици генерали, съдии и прокурори, за които се твърди, че са подкрепили опита за преврат. След това ликвидациите обхващат полицията, образователния сектор и медиите. На 20 юли се приема извънредното положение, пише и ΑΠΕ-ΜΠΕ. Репресиите са насочени към предполагаеми поддръжници на Фетхулах Гюлен и по-късно се разпространяват върху прокюрдските лидери и членове на медиите и срещу критични за правителството медии и неправителствени организации, което предизвиква безпокойство в Европа. Към днешна дата са арестувани десетки хиляди хора, над 140 000 са уволнени или отстранени от работата си, а десетки медии са затворени. На 24 юни 2018 г. Ердоган печели президентските избори от първия тур. Тези избори бележат прехода от парламентарна към президентска система, при която държавният глава концентрира изпълнителната власт след конституционния преглед от 2017 г. През юли извънредното положение е отменено. ЕС говори за "стъпка в правилната посока", но посочва ограничения на свободите. Поражения на ПСР на общинските избори в Анкара и Истанбул. На 31 март 2019 г. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган е на първо място в националните избори в страната, но губи изборите в Анкара и Истанбул, най-големият град в Турция. Изборите се отменят в Истанбул след обжалване от ПСР, което говори за предполагаеми "масови нередности". Опозицията осъжда "преврат срещу изборите". На 23 юни кандидатът на опозиционната Републиканска партия за кандидат за кмет на Истанбул Екрем Имамоглу спечели повторените избори, давайки на Ердоган най-тежкото си електорално поражение от идването на ПСР на власт през 2002 г. През юни 2020 г. парламентът на Турция приема законопроект, даващ по-широки правомощия на квартални сили за нощна охрана, които да патрулират по улиците на турските градове, мярка, обявена от опонентите като план на "милицията". През юли парламентът одобри законопроект за реформа на адвокатските колегии, който беше критикуван от адвокатите като опит за намаляване на тяхната независимост. След това парламентът приема и друг закон, който разширява контрола върху социалните медии. В края на декември Конституционният съд постанови, че продължителното задържане на бизнесмен и филантроп Осман Кавала, ключов член на гражданското общество, по обвинения в участие в опит за преврат и шпионаж е законно. Той остава в затвора от 2017 г. Кавала, който отрича обвиненията, се превръща, заедно с бившия лидер на прокюрдската Народна демократическа партия (HDP) Селахатин Демиртас, затворен от 2016 г., в един от символите на репресиите на турските власти. На 19 март 2021 г. Турция се оттегли от Истанбулската конвенция срещу насилието над жените, вбесявайки групите за защита на правата на жените и провокирайки критики от страна на Европейския съюз. Присъди на доживотен затвор - на 7 април 32-ма бивши военнослужещи бяха осъдени на доживотен затвор, след като бяха признати за виновни за ръководене на неуспешен преврат. Според официалните данни досега съдилищата са осъдили близо 4500 души, като са наложили доживотни присъди на близо 3000 от тях.