Турегите наричат себе си “имохаг”- “свободни хора”. Никой не знае откъде точно идват и как са се заселили в пустинята Сахара. Говорят на езика тамачек - берберски диалект. Имат собствена писменост - тифинаг. Смята се, че са наследници на тайнствените войни с колесници, избягали от Либия към 1000 г. пр.н.е. и увековечени във фреските на Тасили.
Те са общо около един милион души, но са разпръснати на територията на 6 държави. Населяват обширна част от Южен Алжир и са съсредоточени централно около Мали, Буркина Фасо, най-северната част на Бенин, Нигерия и половината от Нигер.
В Сахара, където е най-голямата група туареги, са известни като “сините хора” заради синия цвят на тюрбаните, с които мъжете забулват лицата си. Забулването при мъжете означава, че са мъже. Освен това смятат, че така се предпазват от злите духове, които могат да се вселят в тях през устата им.
Забуленото лице на мъжете се смята за привлекателно за жените и има няколко различни типа тюрбани. Това е единствената мюсюлманска общност, при която мъжете забулват лицето си, а жените - не.
Има няколко теории за възникването на тази традиция. Според едната, тази практика започва в далечното минало, когато мъжете туареги покриват лицата си, за да заблудят враговете си, че са жени. Друго доста логично обяснение е, че тюрбаните ги предпазват от попадане на пясък в очите, устата и ноздрите.
Тюрбанът, наричан “шеш” покрива носа и устата на мъжете и задължително се носи на публични места и може да се свали единствено у дома. За сините хора показването на устата е табу. Днес тази традиция се спазва, макар много от младите туареги да отказват да носят тюрбан.
Жените покриват косите си с кърпи, слагат ги след като се омъжат, за да покажат, че повече не може да бъдат обичани от друг мъж. Има голямо разнообразие от стилове - от боядисани тъкани до чист памук. Мъжете носят дълги мечове и ками, а щитовете им са изработени от кожа на бяла антилопа.
Климатът в земите на туарегите е горещ през лятото и ветровит с много бури през зимата. Много от тях мигрират към селата и градските региони, за да избегнат сушата и природните бедствия, обричащи ги на глад в южната част на Алжир.
В миналото те управляват търговията с кервани за пренасяне на стоки - просо и подправки. Самите те отглеждат ечемик, пшеница, царевица, лук, домати и фурми. Месо се яде единствено по време на празници и ритуали. Туарегите по поречието на Нигер ядат много риба.
Името туреги означава “изоставени от Бога”- прозвище, което си спечелват заради това, че доста по-късно приемат исляма, а и, защото имат много по-либерални разбирания от останалите мюсюлмани.
В тяхната общност жените са равноправни с мъжете. В правилата, в които младите мъже се вричат по време на инициацията си, когато навършат 25 години - смелост, преданост, честност, никога да не плачат, фигурира и принципът никога да не удрят жена. Освен това са моногамни. Вярват в съществуването на много зли духове. Гадят с раковини, гущери или огледала и лекуват, като четат откъси от Корана.
Седмица, след като се роди бебе, най-възрастната жена от семейството му дава тайно име на езика тамачек. В деня на кръщаването му отрязват кичур от косата му, който го свързва със света на духовете, и бащата дава на детето официално арабско име. Ислямски свещеник прерязва гърлото на жертвен овен, докато провъзгласява името на детето.
След церемонията по кръщаването има надбягване с камили и танци. Традиционен танц е мъже на камили да обикалят около жените, които свирят на барабани и припяват. Колибите, в които туарегите живеят, се сглобяват лесно от дървени конструкции, покриват се с рогозки.
Прочети още
До средата на 20 век туарегите управляват транссахарските търговски пътища. Отговарят за преноса на стоки от северния бряг на Средиземно море бряг на Африка до големите градове в южния край на Сахара. От там те са разнасяни до всички точки на света.
В керваните пренасят по-луксозони стоки като злато и слонова кост, които заемат по-малко място и носят по-голяма печалба. Прекарват и роби от Западна Африка на север, откъдето са продавани в Европа и Средния Изток. Когато през 1881 г. Франция планира да построи транссахарска железопътна линия, което ще отнеме поминъка им като превозвачи, те избиват почти цялата експедиция. Макар да са със средновековни оръжия, зловещият им външен вид плаши французите, описват ги като непобедими и оттогава разнасят легенди за тайнствените сини рицари от пустинята.
