Днес Националният съвет за тристранно сътрудничество сяда на масата за преговори, за да обсъди спорните промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С тях трябва да се въведе новата формула за определяне на минималното възнаграждение, заложена в Кодекса на труда. Проектът обаче вече предизвиква сериозни критики и от депутати, и от експерти заради липсата на яснота и риска от субективни интерпретации.
Основните притеснения са свързани с липсата на прецизни критерии в подготвения текст. Във формулата залегнаха данни за период от десет години назад, но в наредбата необяснимо липсва уточнение какви точно периоди ще се зачитат. Тази вратичка дава възможност на правителството с едни и същи икономически показатели всяка година да определя съвсем различен диапазон за най-ниската заплата. Допълнително напрежение създава и прякото разминаване между законовата рамка и наредбата, тъй като Кодексът на труда изисква отчитане на издръжката на живота, докато подзаконовият акт я заменя със средногодишното изменение на цените от малката по състав кошница.
Според подготвените промени размерът на минималното възнаграждение ще се базира на четири показателя с равна тежест. Това са средногодишното изменение на цените от малката кошница, годишното изменение на брутната медианна работна заплата на база данните от регистъра на осигурените лица, годишното изменение на средната брутна заплата и средната аритметична стойност от измененията на брутната добавена стойност на един зает за последните десет години, което е и единственият критерий с ясно дефиниран времеви обхват.
Крайната цел на новата формула е да дефинира единствено горна граница за размера на минималното възнаграждение, като за 2027 г. този таван е изчислен на 672,80 евро. Въпреки това точната сума все още остава неизвестна, като макар социалният министър Наталия Ефремова вече да заяви намерението си да настоява за максималния възможен размер, окончателното решение остава в ръцете на Министерството на финансите.
