Торнадо през декември е нещо необичайно, но не и нечувано. Поредицата от стихии, вилнели в продължение на три часа в части от осем щата, включително Арканзас, Илинойс, Индиана, Кентъки, Мисури, Мисисипи, Охайо и Тенеси, обаче може да се окаже безпрецедентна. Торнадото, което предизвика бързо развиваща се буря в петък вечерта и в събота сутринта, вероятно е убило над 100 души само в Кентъки, според губернатора Анди Бъшиър, и най-малко 14 в другите четири щати. Най-много се предполага, че са жертвите във фабрика за свещи в Мейфилд, Кентъки. Предприятието е било изравнено със земята, докато в сградата са били около 110 души. Поне 40 са били спасени след природното бедствие. „Ще е чудо, ако се намерят други оцелели“, заяви Бъшиър. Разрушения и жертви в резултат на бурите има и в други щати, сред които и Мисури. Най-малко шестима души загинаха, след като част от склад на Amazon в щата Илинойс се срути заради преминалото торнадо. Началникът на местната пожарна обясни, че 45 души са успели да излязат от сградата. Има обаче хора в неизвестност, властите се безпокоят, че няма други оцелели. Срутената част е с големината на футболно игрище. Десетки хиляди са останали без ток заради екстремното време, разрушени са стотици домове, стихията

подмята във въздуха цели самолети

подобно на детски играчки. Според изчисленията отломки от земята са летели на височина над 9 хиляди метра. Оцелели описаха страха и ужаса, които са преживели. Киана Парсънс-Перес трудно успяла да не изпадне в паника, когато силните ветрове срутили сградата, в която се намирала, и я приковали на земята под купчина тежки отломки. Тя е една от спасените от капана под развалините на фабриката за свещи в Мейфийлд. Киана си спомня, че усетила вятър, въпреки че била навътре в сградата. Светлините започнали да мигат, а ушите й да пукат и секунди по-късно сградата се разкъсвала около нея, срутвайки се „като кула от карти“. Джефри Уиър пък бил сам вкъщи в Бей, Арканзас, гледал местните новини и проследявал бурята на своя iPad, когато токът спрял. След като излязъл навън, за да види какво е времето, ударила мълния и Уиър се шокирал, защото неочаквано видял торнадо. Той е израснал в Бей и бил свикнал с бури, но не е виждал нищо подобно.

„Това беше само първата линия от бури. Знаех, че идват още“, споделя той. След като видял торнадото, се притеснил още повече, защото не е имало начин да провери посоката му. По време на бурята се сгушил с кучето си и изчакал приятелите му да се обадят и да го информират за пътя на стихията. Часове по-късно, когато слънцето изгрява, Уиър успява да види опустошението, причинено от торнадото в Труман, град на около 8 км. Комбинацията от дългия път на главното торнадо, докато бушува от Арканзас до Кентъки, неговата голяма сила и големият брой по-малки вихрушки, които го придружават, са причина за нанесените невиждани по мащабите си опустошения. „Торнада се случват по това време на годината, но броят им и интензивността, с която са се случили в петък вечер, са рядкост“, каза Дан ДеПодуин, директор на прогнозните операции за AccuWeather. „Средно през декември се регистрират около 24 торнада в цялата страна. Надминахме това само за една вечер в петък.'' Точният брой на стихиите от петък - смята се, че е най-малко 30 - и обхватът на щетите им няма да бъдат известни няколко дни, докато експертите извършват оценки. „Това е най-смъртоносното торнадо, което някога сме регистрирали“, каза Бъшиър. Louisville Courier – Journal изчисли, че пътят на главното торнадо

се е простирал на около 359 км

със седем повече от рекорда от 352 км, поставен от така нареченото торнадо на три щата на 18 март 1925 г., което вилнее над части от Мисури, Илинойс и Индиана. ДеПодуин каза, че само едно декемврийско торнадо с дължина на пътя от най-малко 160 км е регистрирано, откакто се води статистика през 1950 г., и само 17 са били с дължина на пътя над 80 км през този месец в годините. Пиковият сезон на тежките метеорологични условия обикновено продължава от края на февруари до началото на юни. Предварителните доклади показват, че мегатуистърът от уикенда е оценен на EF3 по скалата Enhanced Fujita, която измерва скоростите на вятъра и свързаните с тях щети. Оценката на EF3 се равнява на ветрове от 254 до 331 км/ч, но може да се повиши в зависимост от това какво ще установят експертите. Все пак индикации за това, какво може да се случи в петък, имаше. Една от тях беше прогнозната ширина на основното торнадо от поне 800 метра и вероятно до 1,6 км, което обикновено корелира с повишена мощност. От около 1200 торнада, които удрят САЩ всяка година, средно само шест достигат над 1,5 км в ширина. „Някои аспекти на това събитие са потенциално исторически“, каза Харолд Брукс, старши експерт от Националната лаборатория за тежки бури на Националната администрация за океани и атмосфера. „Това беше много силно торнадо, което остана на земята на наистина голямо разстояние. Ако е над 320 км, то се нарежда сред първите няколко в историята.''

От 2010 до 2019 г. само четири торнада се простираха на поне 160 км и нито едно не стигна до 240 км. Топлият, влажен въздух близо до земята, хладният сух въздух отгоре и променяща се скорост и/или посоката на вятъра допринасят за създаването на торнадо. Тези елементи обикновено са по-малко разпространени през късната есен и зимата. Статистически най-малко вероятната дата за торнадо в САЩ е 31 декември. Случилото се сега повдига въпроси за ролята, която затоплянето на климата може да играе в тяхното образуване. Брукс обяснява, че през последните 40 години има увеличение на зимните торнада в района, който беше засегнат през уикенда, но не и в страната като цяло, и има малко доказателства, че тяхната интензивност се е променила. Той и ДеПодуин обаче са съгласни, че проблемът далеч не е разрешен. „Точната връзка между торнадото и изменението на климата все още е малко несигурна“, каза ДеПодуин. „В момента има много научни изследвания по въпроса.“