От 9 години една българска арфа неизменно звучи в едни от най-бляскавите спектакли на Бродуей в Ню Йорк. Магьосницата на нежните струни е българката Томина Първанова Лайден. На 26 март се състоя премиерата на възродения хитов мюзикъл Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street („Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“), с автор на музиката и текста - иконата на Бродуей Стивън Сонхайм. В главната роля на Суини Тод е номинираният за „Грами“ американски певец, композитор, музикант и актьор Джош Гробан. На арфата в оркестъра отново е Томина Първанова Лайден.
Една българска арфистка е пробила на Бродуей – това звучи като приказка... „Нима? Така ли ти звучи?“ - игривият и закачлив смях на Томина оглася стаята, сякаш не е в Ню Йорк, а наблизо. И продължава да се смее на всяко второ изречение... Винаги ли е такава весела? И дали това не е ключето към големия успех?
При Томина Първанова
ключето е заложено още в гените
Родена е в София в музикантско семейство. Дъщеря е на известния оперен и хоров диригент Пламен Първанов, преподавател в консерваторията, диригент на оркестъра му, а също и на този на музикалното училище. Преподавал е и в Софийската консерватория.
„От малка ме „туриха“ на пианото. – Томина се смее на думата „туриха“. – Обаче и аз си исках. Сестра ми Дора Миланова също е музикант, виолистът на квартет Strings.“ По всичко личало, че бебето Томина има интерес към музиката. „Свирела съм с уста още преди да проговоря и съм танцувала на центрофугата на пералнята като бебе. Влечали са ме ритмите“ – Томина отново се залива в бурен смях.
„Турят“ музикалното дете на пианото, когато е на 6 години. Учи в музикална паралелка в 41-во училище, там „ги занимават леко и с актьорско майсторство“. Невръстната Томина още тогава се вихри в мюзикъли, пее. Обаче в някакъв момент решава, че не иска повече пиано. Бащата се чуди какъв друг инструмент да й избере. Цигулка? На 10-11 години е късно за този инструмент. Фагот? „Абсолютно не!“, казва Томина. Но когато таткото изрича вълшебната дума „арфа“, очите ѝ заблестяват: „Да, това е!“.
Учи при легендарната преподавателка Кохар Андонян в музикалното училище. „Като видях арфата, си казах: „Уау! Толкова е красиво! – смее се тя. - Музиката винаги е била страхотна, изключителна страст за мен, по цял ден мога да слушам музика.“ А как нежните пръстчета на 11-годишното момиченце са понасяли неизбежните мазоли от струните? „Ооо, имаше мазоли, мехури. Навремето нямаше малки арфи в музикалното училище, а само голяма, концертна. Кохи, учителката ми, викаше: „Олее, колко си мъничка, ох, едвам стигаш струните!“. Но Кохи винаги разказва през смях колко сериозна съм била, една такава с очилца и страшно амбициозна, готова винаги да дърпа струните, без да хленчи“ – смехът на Томина се разлива като пенливо поточе.
Да дърпаш струните? Отстрани изглежда сякаш арфистите нежно плъзгат пръсти по струните, галят ги. Но не е така, иска си точно премерено дърпане. Та Томина си учи с нейната Кохи до XII клас, ходи по конкурси, печели награда след награда... Завършва първата година в консерваторията в София. „Винаги съм имала амбиция да уча някъде из Европа, но когато стана дума за Щатите, казах: „Бостън. Никой друг“. Приета е с пълна стипендия в престижната Бостънска консерватория.
Тя разкрива пред младата арфистка цялото многообразие на музикалното и танцово изкуство. За 4-те години се занимава и с танци, балет, съвременна музика, опери. „Учих при изключителната Синтия Прайс Глин, арфистката на Бостънския балет“, казва дамата. Тя завършва успешно и магистратура в Колежа по изкуства в Бостънския университет, също с пълна стипения. „Там учих с легендарната Анн Хобсън-Пайлът, арфистка 40 години на Бостънския симфоничен оркестър и първата афроамериканка в него. В този прекрасен град имах щастието да свиря с балета и операта на Бостън, с много съвременни ансамбли, тъй като много обичам съвременна музика“, вълнува се Томина. По време на образованието при Анн тя
печели втора награда на конкурса USA music competition
и два пъти стипендията на Американската арфова асоциация „Ann Hobson Pilot Scholarship”.
Тези престижни участия я издигат до най-високата сцена в Америка - Tanglewood Music Center - най-големият фестивал за класическа музика на континента, създаден от Ленард Бърнстейн. Там свири със световни диригенти като Кърт Мазур, Яп ван Цведен, главен диригент на New York Philharmonic, Рафаел Фрюбек де Бургос, Мигел Харт-Бедоя и тръпне, че неин съсед в репетиционната е гениалният челист Йо Йо Ма.
След поредица от чудни неща, които й се случват като в приказка, през 2012 г. тя завършва магистратурата си и заминава да си пробва късмета в Ню Йорк. Там Томина печели конкурса за арфистка на The Christmas Spectacular – легендарното Коледно шоу на Америка, започнало през 1933 г. Четири поредни години прослушването за арфисти се печели от българка – Томина. А това й отваря вратите към легендата Бродуей и към неговия грандиозен оркестър.
Томина започва да получава покани за най-големите мюзикли на Бродуей като „Hello, Dolly!” със световноизвестната актриса Бет Мидлър, „Rodgers & Hammerstein’s Carousel” с легендарната оперна прима Рене Флеминг, „Amelie” и „The Fantasticks” (най-продължително играното шоу на Broadway). Това са все легендарни мюзикли, слушани през 50-те години на миналия век, които и днес се поставят с огромен успех. „Като седна да свиря и си казвам: „Оле, аз това го знам! Например „Хелоу, Доли“, и си го тананикам“ – смее се Томина. – Толкова е вълнуващо! Бродуей ми дава възможност да свиря с най-добрите музиканти.“
Тя става арфистка на New York Repertory Orchestra, записва участия в големи формации като симфоничните оркестри на Бостън, Ню Джърси и Албани, филхармонията на Луизиана. Била е солист на фестивали в Бразилия, Канада, участвала е и в Софийски музикални седмици.
Томина е преподавала в академията по музика на Лонг Айлънд, островът, станал известен с „Великият Гетсби“, и една година в Бостънската консерватория. В момента предпочита да се занимава с частни ученици, които „наистина имат страст към арфата.“ Много ли е важно арфистът да е силно емоционален и чувствителен човек като нея? Нали арфата може да разплаче и най-коравосърдечния слушател? „Трябва да бъде много добър музикант, не само арфист – казва Томина. - Емоциите на музикантите са на ента степен. Но много често ги прехвърляме и в личния живот. Много е хубаво, че чрез инструмента мога да изразя и личните си емоции.“
COVID пандемията обърква и плановете на музикантката, но пък става причина да се сплотят с приятеля ѝ Карл Лайден, американец и също музикант - тромбонист. Малко са произведенията за арфа и тромбон, но се е случвало двамата да правят дуо. „Свирихме заедно по време на ваксинацията в Ню Йорк“, казва Томина.
С Карл се запознават през 2019-а. „През 2020-а, по време на COVID, месеци наред бяхме неразделни. В такива моменти човек разбира, че си е намерил половинката“, споделя тя. Двамата
правят скромна сватба на 26 юни 2021 г.
в нейно любимо място в Ню Йорк - „Форд Уошингтън“.
Един неин планиран концерт с Нюйоркския репертоарен оркестър се провежда едва през февруари 2022-ра година. „Беше по едно много красиво произведение на Клод Дебюси - „Дебюси танци“, концерт за арфа и струнен оркестър“, разказва тя.
На 9 септември 2022 г. се ражда синът ѝ Оскар Томас Лайден. „Прекъснах със свиренето и концертите само за два месеца преди раждането и 2 седмици след това“, споделя тя.
Сега е щастлива, че е главен арфист в 26-членния оркестър на шоуто „Завръщането на Суини Тод“. Свири със звезди на Бродуей. И преди го е правила, но като заместник. „Не е лесно да си първа арфа на Бродуей, където конкуренцията е огромна“, казва Томина. Свирила е и в много спектакли „оф Бродуей“ - пробни шоута, които, ако са успешни, се поставят и на Бродуей. Албумите на някои от тях, като Soft Power, са били номинирани за „Грами“. „Rodgers & Hammerstein’s Carousel” започна от „оф Бродуей“ и имаше такъв невероятен успех, че веднага отиде на Бродуей и стана едно от най-известните шоута“, казва тя.
„Все повече оценявам, че не беше грешка да се преместя в Ню Йорк. Тук имам по-креативни възможности. Свиря много камерна и съвременна музика. Преди няколко месеца свирих с Андреа Бочели. Сега съм на Бродуей. Имам повече шанс да натрупам опит в различни стилове и това ме радва много. Ню Йорк е Меката на артистите. Всеки, който е минал по този път, носи вдъхновението от хората, които са били тук, и винаги имаш чувството, че може още и още да успееш, с по-големи артисти да работиш, с по-голяма публика“, споделя българката.
