Никога човек не е готов за тръгването на такива хора, върху тях се гради българската популярна култура, каза служебният министър на културата Найден Тодоров по БТВ по повод кончината на един от най-обичаните български музиканти Кирил Маричков. "Мисля, че ще остане една дупка, която дълго време няма да бъде запълнена". Тодоров отбелязва, че е работил с Маричков, "познавахме се и аз като всички хора от моето поколение израснахме с музиката на "Щурците". Години по-късно каних го да правим концерти с "Фондацията".
"Днес си отиде Кирил Маричков. Отиде си внезапно и ужасно рано. Той беше истински мъж. Беше бунтар и символ по времето на комунизма. Беше вкусът на времето за цяло едно поколение. Живя и ни напусна като истински рицар! До края! Ти си вечен, приятелю!", написа в профила си във Фейсбук Слави Трифонов.
В лицето на Кирил Маричков българската сцена изгуби легенда - рокаджия в сърцето си и аристократ по душа. Това написа президентът на Република България Румен Радев в профила си във Фейсбук.
Прочети още
"До последния си дъх живя с песента и с любовта на публиката, на която ще липсва. Кирил Маричков и "Щурците" допринесоха за модерното звучене на българската музика, която донесе и духа на промяна в цялото ни общество. А като човек вдъхваше надежда, че музиката ни прави по-добри! Светла памет!", пише още държавният глава.
Кой бе Кирил Маричков?
Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. в София. Средното си образование завършва в софийското училище „Антим I“. Той живее в София в къщата, построена в началото на 20-и век от дядо му – арх. Киро Маричков. Другият му дядо - Борис Левиев, е главен диригент на Музикалния театър и първи въвежда внука си в света на музиката. От малък Кирил Маричков свири на пиано, кларнет, бас-китара и китара. Като своя житейска грешка отчита факта, че завършва инженерство, вместо Консерваторията. Но музиката все пак побеждава.
Първите стъпки на Кирил Маричков на музикалната сцена са като басист в рок групата „Бъндараците” в началото на 60-те години на 20-и век. Когато през 1967 г. групата се разпада, той създава една от най-влиятелните рок групи в България - „Щурците”, на която е фронтмен, басист, певец и основен композитор. Членове на новосъздадената група са Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“, Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“. Името на групата е избрано след конкурс в радиопредаване. Интересен факт е, че то идва под влияние на ливърпулската група „Бийтълс” (в превод бръмбари или буболечки).
„Щурците” съществува активно 30 години и има 12 издадени албума и безброй турнета. В своята дискография Кирил Маричков има три издадени солови албума - “Зодия щурец” (1997), „Искам да кажа" (2002) и „75“ (2019).
Кирил Маричков е автор на повече от 150 песни. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“ и др.
„Обичам щурците. Докато има щурци, има надежда, че светът съществува“, казва през 1991 г. в интервю Кирил Маричков.
Успоредно с музикалната си кариера, солова и към “Щурците“ Кирил Маричков се изявява и като филмов композитор - филмите "Вчера" (песента "Клетва"), "Адио, Рио", "Индиански игри", "Вампири-таласъми", "Дунав мост" (песента "Моят свят"). Автор е на музиката към 14 български филма.
Кирил Маричков е депутат в VII Велико народно събрание. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията:
„Аз не съм комунист и никога няма да бъда. Аз не съм нихилист и никога няма да бъда. Аз не съм антихрист и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. Аз съм просто човек!“
През 1992 г. Кирил Маричков заедно с басиста на група “Тангра” , Константин Марков, основават “Рок радио "Тангра". През 2013 г. Кирил Маричков („Щурците“), Иван Лечев (ФСБ), Дони, Славчо Николов (Б.Т.Р.) и Венко Поромански („Те“)“ създават "Фондацията". Групата изпълнява песни на собствените си формации, като в репертоара им са повече от 20 от най-емблематичните „парчета“ на Дони и Момчил, ФСБ, група „Те“, Б.Т.Р. и „Щурците“, но в различен аранжимент. Сп. ЛИК на Българската телеграфна агенция посвети броя си през август 2023 г. на десетата годишнина от сформирането на "Фондацията".
Кирил Маричков е носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (21 юли 2010), на наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в раздел "Музика" за периода 1 юли 2016 г. - 1 юли 2017 г. съвместно с група "Щурците" (17 септември 2017). През 2020 г. Кирил Маричков получава награда "Икар" за изключителен принос към музиката от Гилдията на музикалните артисти.
На 31 януари 2020 г. Кирил Маричков получава най-високото държавно отличие орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството (5 ноември 2019).
„Човек излиза на сцената, ако има да каже нещо много важно. Това ме е водило през годините – да казвам на хората нещо, да ги гледам в очите от сцената и да им казвам неща, които са важни за тях“, казва при получаването на отличието Маричков.
На 10 май 2023 г. официално е представена автобиографичната книга на Кирил Маричков – „На прага на времето“. С нея авторът отбеляза и 55 години от основаването на легендарната българска рок група „Щурците“. Книгата представя подробно житейския и творчески път на музиканта – от детството му до на най-силния период в историята на „Щурците“ – 80-те години на 20-и век.
На 8 септември 2024 г. с концерт на „Фондацията“ и Оркестъра на Държавна опера – Пловдив завършва 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Кирил Маричков, Иван Лечев, Добрин Векилов-Дони, Славчо Николов и Венко Поромански изпълняват песните „Малкият принц“, „Вълшебен свят“, „Обичам те завинаги“, „Дива роза“, „Да погледна в теб“, „Моят свят“, „Блажени години“, „Две следи“, „Страхотен ден“, „Пак ще се прегърнем“, „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Уморени крила“, „Клетва“, „Кукла“, „Среща“. Кирил Маричков посочва, че този концерт е специален за него, защото е първата му изява след боледуване, което го свалило от сцената за пет месеца.
В края на концерта Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондацията за изкуство „Аполония“, му връчи статуетка - знака на „Аполония“, с който награждават изпълнители, участвали през 40-те години на фестивала.
