Диян Тодоров

Тези дни един голям футболист стана арена на низки политически страсти. Някакви хора се покатериха на гърба на Димитър Бербатов и раздадоха измамна истина. Хиляди хора ги прочетоха в социалните мрежи, поради което щетата стана огромна. Английски медии потърсиха Бербатов по случай 10-годишнината от трансфера му в „Манчестър юнайтед". Димитър се върна в спомените, направи равносметка на живота си и разказа колко трудно му било като дете да тренира  - белил колене на асфалт, редял се на опашки за хляб, накрая имал огромен късмет, че бил трансфериран извън България. Ранното му детство протича по времето на комунизма и той споменава, че именно в тази епоха е живял. Нищо драматично не казва, политиката въобще не му е акцент. Но някои хора в България не прощават „доброто старо време" да не се величае. Отзвукът на интервюто в България бе такъв: „Плачаааааа! Бербатов и той, милият, страдал по времето на комунизма, разбираме от собствените му думи....Нищо че когато „комунизЪма падна", той е бил на 9.... Явно от невръстна възраст е закърмен с ценностите на пазарната икономика и либерализма....", написа известен журналист (оня, който нападна и Григор Димитров).

„Спомените" на Митко Бербатов за липсата на хляб през късния комунизъм са от същото тесто като „спомените" на съгражданина му Роско Плевнелиев за ранната демокрация", скочи и известен евродепутат (оня, който някога бе журналист).

„Бербатов репресиран, оплю България, нападна страната си", охулиха го сайтове и фейсбук групи.

Реакцията срещу футболиста можеше да бъде подмината, ако ставаше дума единствено за опит разни хора да трупат популярност на негов гръб (умишлено не споменаваме имената им). Но проблемът е по-дълбок. Всъщност става дума за цели три големи проблема. Преди да ги видим, ето какво каза той всъщност пред английските медии: „Нямахме изкуствена трева в училищните дворове, само груб асфалт. А топката отскача високо, трябва да я контролираш някак и това ти става някак като навик..." И още: „Спомням си, като малък ставах в 6 часа сутринта, за да се редим на опашки за хляб. Първо отиваше баща ми, чакаше един час, след това майка ми го сменяше за още един час, после отивах аз, големият син, и стоях още един час и накрая идваше по-малкият ми брат... Когато станах по-голям и отидох да тренирам в големия град, в София, нещата също не бяха никак лесни. Делиш стая с четири други момчета, а родителите ти пращат някакви буркани с храна, за да имаш какво да ядеш. Тогава всеки от четиримата ни слага бурканите си на масата, събираме се и казваме: „Добре, това е, какво имаме за ядене днес?" И когато ги изядем, се чудим какво ще ядем после. Ако оставаха някакви остатъци от цялата храна, събираш ги на топче, защото така или иначе са мазни, намазваш ги с масло и това е твоето ядене."

Първият проблем е, че Бербатов казва самата истина. А истината винаги трябва да се защити. Ранният социализъм може да е донесъл добрини в бита на доста хора, но късният бе разруха почти за всички - дефицит в магазините, режим на тока, партийно-роднинска икономика, в която всичко става чрез прословутите „връзки". Тогава е живял роденият през 1981 г. Бербатов, това си спомня.

В какво е излъгал той - че децата играеха на асфалт, студенти и деца в спортни интернати „оглозгваха до стъкло" бурканите от мами и тати, че имаше опашки? Ситуацията бе точно такава в края на 80-те. Бербатов може да бърка конкретните опашки за хляб с времето малко след 1989 г. (Лукановите зими), но те бяха продължение на комунизма, част от неговия крах. А преди 1989 г. се чакаше на опашки за бира например. Най-голямото щастие за българите бе да влязат в корекома или на черно да продадат маратонки при екскурзия в СССР.

Вторият проблем е извратеното налагане на ценности. Един хули Бербатов, защото се смята за ляв, а българските леви задължително тачат комунизма. Втори, защото се считат за патриоти, а патриотизмът според тях означава никога да не говориш лошо за условията на живот в България дори да са истина. Трети го раздават консерватори и нападат Бербатов, защото много „либерален" им се струва. И т.н., и т.н. Що за чудо е всичко това? Не може ли да си патриот, без задължително да обичаш комунизма? Не може ли да си ляв, без задължително да пускаш сълзи и сополи по Тодор Живков?

Не може ли да не харесваш либералите, без да сипеш лъжи и омраза? Извратеното налагане на тези представи води до това, че хиляди младежи, които не са живели през комунизма, започват да имат грешна картина за него. Днес те гледат мачове на „Барса", „Реал", „Ливърпул" и т.н., нали? Е, в късния комунизъм нямаше да ги гледат - не само защото имаше един телевизионен канал, но и защото токът идваше по формулата 2:2, 3:1 и т.н. (даже не го знаят какво е). В интервюто Бербатов въобще не говори за политика, а за възпитание. И тук стигаме до третия проблем - най-големия. Цялата история с трудностите на своя живот той разказва в контекста на възпитанието - че на децата не бива да им се дава всичко наготово. Че събираните от масата трохи са сплотили и превърнали в колектив момчета от футболното общежитие. Че именно асфалтът го е направил добър футболист, защото е шлифовал техниката си.

„Това се опитвам и да науча дъщерите си. На тях не им се налага да се редят на опашка за хляб или да си правят ядене от остатъци и трохи, но им правя нещата малко трудни понякога просто защото трябва да е така", казва той. Говори и за трудностите на сърбина Неманя Видич, негов съотборник  в „Манчестър", който пък е преживял война. И ако думите му въобще следва да са обект на широки коментари, то трябва да бъдат не с оглед на политиката, а със заръките към децата.

Как пък някой не видя, че посланието на Бербатов не се отнася до комунизъм, капитализъм, либерали, консерватори и други тъпизми, а за добродетели? И всъщност отправя прекрасен апел.

Но за някои хора точно тези глупости са по-важни от възпитанието на децата. Тях четем по цял ден в социалните мрежи, а Бербатов, който говори малко, е поредният, попаднал в мрежите им. Да млъкне по-добре, защото всяка нормалност следва да бъде убита!