,,Ние сме шпиони", заяви дъщеря ми, която е на 6 години. ,,Вие живеете в нашия шпионски дом." ,,За кого шпионираш?", попитах я аз. Тя погледна към приятеля си, с когото са заедно в първи клас. А той повдигна рамене. ,,Не знаем - каза тя. - Отиваме да шпионираме всички, докато не се случи нещо." По същество това е философията и на  Агенцията за национална сигурност (АНС). Повечето статии за АНС сега насочват вниманието към нахлуването в личния живот - твърди се, че правителството чете кореспонденцията по електронната поща, архивира лични данни и наблюдава поведението на всеки отделен гражданин. Наблюдението обаче е само част от проблема.

Най-голямата опасност при събирането на данни не е в самата информация, а в тълкуването й. С милиардите единици разузнавателна информация, събрани за месец, способността за събиране на информация превишава възможностите за нейното анализиране, като така се измества основната цел и данните придобиват свой собствен контекст.

,,Самата АНС не знае как се използват данните, които събира", твърди социологът Зейнеб Тюфекчи, като предупреждава за опасността от масово наблюдение, без това да има ясна цел. Тя разказва колко е лесно личните данни да бъдат използвани за изнудване и за подкопаване на сигурността, която всъщност трябва да поддържат. Защитници на АНС отхвърлят идеята, че събраната информация ще бъде използвана за злонамерени цели, и отбелязват, че процентът на документирани злоупотреби е нисък. Това, което се пропуска, е, че става въпрос за ,,злоупотреба", поне по думите на очевидци на случващото се. Злоупотребата с данни не е само резултат от манипулация, а и на изключително погрешно тълкуване.

Притесненията, които повечето хора имат заради възможностите на АНС - чрез Facebook и Google - да съхранява и анализира данните ни, не е заради това, че знаят прекалено много за нас, а че разбират много малко. В крайна сметка данните са въпрос на власт: позицията на този, който ги тълкува, срещу тази на човека, чиито данни се интерпретират. Най-голямата заплаха на онлайн наблюдението не е, че ни познават, а че смятат, че това е така и че ние сме заложници на начина, по който те тълкуват получените данни. Те ще ни шпионират, докато ,,нещо се случи", и това, което наивно наричаме ,,живот", ще бъде използвано като доказателство.

Личното пространство и новите медии

Експертите обединяват в едно ерозията на личното пространство чрез наблюдение и доброволно публикуване на лични данни онлайн. Много хора твърдят, че младите не ценят личното пространство, но проучванията показват точно обратното - те го ценят повече, отколкото по-възрастните поколения. Израствайки в ерата на цифровите технологии, младите хора разбират, че информацията, публикувана в интернет, не е обобщение на това, което са те самите. Липсата на информация, умишленото й скриване - това определя личния живот. Поверителността е вид контрол.

На 13 юли т.г. артистът Кори Монтейт, който е звезда в тв сериала ,,Glee", почина от свръхдоза наркотици. Последните му думи, публикувани в Twitter, бяха: ,,О, това е торнадо от акули." Подобно на хиляди американци Монтейт вечерта преди смъртта си туитва за филма ,, Sharknado", в който се разказва за нашествие на акули. Ако Монтейт не беше обикновен човек, който изведнъж е станал известна личност, а беше масов убиец или една от жертвите му, които обикновено в САЩ се следят, неговият акаунт в Twitter щеше да бъде безмилостно наблюдаван, за да се разбере какъв е характерът му. Но Монтейт беше вече известен и затова туитовете му просто са били помилвани. Смъртта му обаче дава ценен урок. Свръхдозата шокира феновете му, които много малко знаеха за проблемите му с наркотиците. В личния си живот той е бил много по-различен от имиджа, показван пред обществото.

Същото може да се каже за повечето потребители на интернет. Статусът в социалните мрежи превръща обикновените хора в пиари на собствения им живот. Насърчавани сме ,,да споделяме" и ние го правим, но също така преувеличаваме или пропускаме някои неща. Средностатистическият профил във Facebook не е огледално отражение, а портрет на противоречива и избирателна истина. Можем да разберем всичко за един човек от интернет, но да се окаже, че всъщност не знаем нищо за него. Опитайте се да обясните това на правоприлагащите органи или пък на някого, работещ в сектора за определяне на самоличността чрез цифровите технологии. Как защитавате себе си от самия себе си? Всяко обяснение е като лъжа.

,,Всеки път, когато трябва да пусна нещо във Facebook, го обмислям по два пъти. Трябва да съм сигурна, че не създавам погрешна представа на правоприлагащите органи", казва пред ,,Ал Джазира" млада мюсюлманка, която живее в Куинс. Тя знае, че полицията в Ню Йорк наблюдава мюсюлманите и се самоцензурира - това е неизбежният страничен резултат от наблюдението.

Защитниците на държавния шпионаж често твърдят, че ако нямате какво да криете, няма и от какво да се притеснявате. Това обаче предполага, че информацията, която давате пред света, ще бъде разтълкувана правилно. Разкриването на всяко нещо е риск за хората, които вече (и несправедливо) са смятани за съмнителни. Действията на АНС създават усещане за страх у по-голяма част от населението.

Информацията изисква правилно тълкуване

,,Когато хората казват кои са, повярвайте им", казва видната US активистка за защита на гражданските права Мая Анджелоу. Предизвикателството на тази крилата фраза се е променило в ерата на цифровите технологии и то е в начина, по който се показваме - а също така кога и пред кого се разкриваме. Кое има по-голямо значение - образът, който е създаден на базата на данните, съхранявани от машини, или образът, за който самият ти твърдиш, че е реален и че за един външен човек е много по-трудно да те опознае?

В общество, изградено върху презумпцията за невинност, каквото всъщност е американското - въпреки доказателствата за противното, това, което самият ти твърдиш, че си, има по-голямо значение от това, което другите мислят за теб. Данните не са доказателство. Данни, които не са в определен контекст, не могат да бъдат само причина за нещо. Данните изискват тълкуване. Анализът на данни, за да се направи предположение за извършване на престъпление, е равносилно на поведението на фанатиците, които цитират произволно избрани части от религиозни текстове, като ги отделят от контекста.

Програмата на АНС за шпиониране е част от по-мащабна тенденция, според която от деперсонализираните данни се очаква да дават отговори. Но поощряването на информацията над познанието се оказва катастрофално в области, които разчитат на междуличностното общуване. ,,Процесът на преподаване и изучаване е хуманно начинание. Има връзки, които да бъдат създадени дори когато се преценяват определени ситуации и резултатите от получени данни... Но в настоящата ситуация данните могат само да продължават да дехуманизират образованието и да деморализират децата, семействата и учителите", пише Робърт Рендо, който преподава в обществено училище и се оплаква от ефекта, който преценките, направени на базата на данни, имат върху образователната система.

Въпреки че има имидж на мачо, националната сигурност също така е хуманистично начинание. Най-доброто разузнаване разчита на задълбочена оценка на заплахата и разбиране на нюансите в културен и политически контекст. Това е невъзможно да се постигне само чрез технологиите. С голямо количество от данни, събирано и преглеждано от АНС, както твърдят анализаторите, агенцията показва своята некомпетентност, увеличавайки параноята и недоверието.

Начинът, по който се представяме онлайн - избирателен и самоцензуриран, сложен и измислен, се бърка с общата представа за нас. Големият екзистенциален страх е, че вече не се знае кои сме. И няма възможност това да се разбере.

Сара Кендзиър*

* Авторката е антрополог, която наскоро получи докторска степен от Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Този текст бе излъчен като репортаж в програмата на ,,Ал Джазира инглиш".