След стрелбата в „Санди Хук“
Дейвид Коул, „Ню Йорк ривю ъф букс"
„Когато и да пише човек за оръжия, винаги ще е трагично актуален", отбелязва Памела Хааг в новата си книга за историята на американската военна индустрия „Въоръжаването на Америка". Хааг започва да я пише малко след потресаващата масова стрелба в началното училище „Санди Хук" в Нютаун, Кънектикът, където през декември 2012 г. загиват 26 души. А първата си чернова Хааг завършва след стрелбата във военноморската база „Нейви ярд" във Вашингтон през септември 2013 г., където има 12 жертви и трима ранени. Накрая книгата излиза малко след нападението, вдъхновено от „Ислямска държава", в Сан Бернардино през миналия декември, при което загиват 14 души, а 22 са ранени. На 12 юни стрелец, размахващ пушка, нахлува в нощен гей клуб в Орландо, Флорида, и открива огън по танцуващите на претъпкания дансинг, убивайки 49 души и ранявайки 53 в най-ужасяващата масова стрелба в историята на Съединените щати. След това се обажда на номера за спешни повиквания 911 и се заклева във вярност на „Ислямска държава".
По време на своите мандати президентът Обама е правил поне 14 обръщения към нацията в отговор на масовите стрелби. Засега схемата на обществената реакция е печално позната. Кабеларките предават драмата денонощно. Роднини на жертвите и политически лидери изразяват своя ужас, гняв и решителност. Редакциите зоват за ново законодателство, което да ограничи достъпа до оръжия с цел спиране на масовите убийства. Защитниците на правото да се носи оръжие контрират, че решението на проблема е в осигуряването на повече лични оръжия, но в правилните ръце, а не в налагането на неефективни забрани, имайки предвид, че в САЩ и без това вече има приблизително 300 милиона оръжия, или по 88 на всеки 100 души. (Втората добре въоръжена страна в света е Йемен, като там на 100 души се падат по 55 оръжия.)
Само няколко отделни щата смятат да затегнат режима за притежаване на оръжие чрез законодателни промени, но също толкова възнамеряват да направят обратното. В годината след стрелбата в „Санди Хук" 11 щата увеличиха със закон контрола върху оръжията, но поне 24 щата го разхлабиха. А на национално ниво не очаквайте, че ще се случи нещо. Както стана ясно след „Санди Хук", дори когато обществото активно подкрепяше скромен законопроект за по-сериозна предварителна проверка на бъдещия притежател на оръжие, той така и не бе приет в сената.
Масовите стрелби в Орландо и Сан Бернардино, особено в съпоставка с подобни кървави бани в Париж, ясно показват, че вдъхновилите се от терористичните групи възприемат изстрелващите дъжд от куршуми полуавтоматични пушки като инструмент за всяване на паника и за причиняване на максимален брой щети и жертви. Почти сигурни сме, че подобни нападения ще продължат. И както стана ясно от случая в Орландо, превенцията ще е много трудна, защото дори и да бъде подаден конкретен сигнал за подозрителен човек, стрелбите стават без кой знае каква предварителна координация или план. (Убиецът от Орландо е разследван за връзки с терористични групи, но от ФБР не откриват доказателства, за да предприемат конкретни действия срещу него.)
Но можем ли да намалим вероятността подобни атаки да се случат, като ограничим достъпа до „оръдията на труда" на тероризма? Чуха се гласове, подновяващи призивите за забрана на „оръжията за нападение", малка част от които не е можело да бъдат използвани, според законодателна регламентация, приета на федерално ниво в периода 1994-2004 г. Но както обяснявам по-долу, тази забрана нямаше реален ефект върху насилието, породено от обстоятелството, че някой притежава оръжие. Появиха се застъпници на идеята да се добави фразата "заподозрени в тероризъм" към списъка с хората, на които е забранено да купуват оръжия в лицензираните оръжейни магазини. Това предложение е резонно, стига Конгресът да приеме ясни процедури и стандарти, по които да определя опасните лица. (В момента списъците с потенциални терористични врагове са пълни с всякакви имена. Практиката е, след като веднъж попаднеш в такива списъци, да не можеш да излезеш от тях. Ето защо има много гласове, които се обявяват за тяхното значително реформиране.) Но дори и да увеличим броя на онези, на които е забранено да купуват оръжия, ефектът ще е нулев, освен ако проверките не се разпрострат и над частните „оръжейни изложения". Това определено ще е сред основните теми в кандидатпрезидентската кампания. Предстои да видим дали проблемът с тероризма ще сложи край на политическото мълчание по темата за оръжейната регулация. Въпреки всичко обаче малка е вероятността от провеждане на значителни реформи.
Междувременно въоръженото насилие в САЩ е достигнало изключително високи нива, въпреки че се наблюдава спад в престъпността и извършените убийства в сравнение с историческите пикове през 80-те и 90-те години на ХХ век. Макар масовите стрелби да привличат общественото внимание, те са малка част от този проблем. Според ФБР над 325,000 души са загинали в убийства с оръжия от 1983-та до 2012 г. Но само 547 от тях са загинали в масови стрелби, които принципно са епизодични явления.
В същото време само през тази година в Чикаго са се застреляли над 1,650 души. През 2013 г. от 36,636 души, загинали при стрелба, близо две трети от жертвите са посегнали сами на живота си.
Статистиката показва, че при афроамериканците рискът да бъдат убити при оръжейно нападение е шест пъти по-висок. Освен това в сравнение с белите при тях вероятността да извършат убийство е седем или осем пъти по-голяма. По-голямата част от убийствата са извършени с оръжия и са между хора от една и съща раса. За разлика от жените за мъжете е 3.6 пъти по-вероятно да бъдат убити. За афроамериканците на възраст между 15 и 34 години убийството е основната причина за тяхната евентуална смърт. Повечето убийства с оръжия са в градовете и най-вече в районите с висока концентрация на престъпност, които са непропорционално заселени с афроамериканци. Именно те плащат цената за свободата да се носи оръжие. Не е изненадващо, че те, в сравнение с останалите, са по-малко либерални по отношение правото да се носи оръжие. Само 24% от афроамериканците подкрепят правото да притежаваш оръжие в сравнение с 57% от белите. Подкрепата за правото на носене на оръжие е най-силна в селските райони, където е разбираемо хората да се чувстват по-незащитени, като се има предвид липсата на полицейска защита.
Съединените щати са особен случай по отношение оръжията и законите, регламентиращи тяхната употреба. Повечето държави, с които поддържаме тесни връзки, като Обединеното кралство, Канада, Австралия и основните европейски държави, имат много по-стриктни закони по отношение на притежаването на оръжие, значително по-малко оръжия и определено по-малко жертви, причинени от тях.
А в САЩ почти нищо не е направено за справяне с този проблем. Конгресът не е приемал закони, свързани с ограничаването на оръжията от забраната от 1994 г., а тя като цяло се оказа неефективна. Причината бе, че е много трудно да се намери дефиниция на термина „оръжие за нападение". Такъв тип оръжия са полуавтоматични, което значи, че с всяко натискане на спусъка изстрелват куршум, а после автоматично се презареждат. Но повечето съвременни оръжия са полуавтоматични, затова ограниченията се концентрираха върху външните характеристики на някои оръжия и така забраната стана лесна за преодоляване само с леки промени в дизайна. Освен това повечето престъпления се извършват с обикновен пистолет. Така че забраната за „оръжия за нападение" нямаше почни никакъв ефект и Конгресът се отказа от нея през 2004 г.
Продължава в следващия брой
