Терор на маратона +СНИМКИ

Обама: Това е акт на малодушие

„Това е ужасен и малодушен акт. Всеки път бомби са използвани срещу невинни цивилни, това е акт на терор. Все още не знаем кой е извършителят на това нападение или защо, дали е било планирано и извършено от терористична организация, чуждестранна или наша, или е било акт на отмъстителен човек. Ние знаем това - американският народ отказва да бъде тероризиран. Посоченото от мен пред вас е каквото знаем. Знаем, че са взривени бомби. Знаем очевидно, че са нанесли тежки щети. Ние не знаем кой ги е направил. Все още не знаем мотива. Така че всичко останало към момента е спекулация."

 Българи видяха на живо атаката в Бостън

Очевидците разказват: стъкла, локви от кръв и паника по улиците

Силвия Вълева (дясно) и нейната приятелка Каролин се събират отново часове след атаката. През това време няма връзка и не знаят дали другата е добре

Сред стотиците хиляди зрители има десетки българи. Според информация от външното ни министерство няма данни за постради сънародници.

"Беше случайност, че точно в този момент бях на една пресечка преди крайната линия", каза Даниела Рускова. Тя е прекарала почти цялото време на маратона много близо до мястото на втората експлозия, защото нейни колеги са участвали в надпреварата. „Просто се отдръпнах за малко, защото имаше прекалено много хора. Иначе щях да съм в центъра на събитието." Даниела си спомня как при началната експлозия не е било много ясно какво се случва.

„След първия гръм хората побягнаха към мен, защото аз бях преди крайната линия. След втория те тръгнаха във всички посоки." Даниела описва как е имало хора, които прескачат огради, за да помогнат на ранени и затиснати от отломки. „Имаше страшно много кръв и стъкла по земята." Чувството е на пълен ужас. „И страх дали отнякъде няма да гръмне още нещо", допълва Даниела.

„Живея в Бостън от три години и винаги съм посещавала маратона. Никога не съм очаквала нещо подобно да се случи", разказва пред BG VOICE Силвия Вълева.

Минути преди първата експлозия Силвия Вълева е точно на финала, за да посрещне своята приятелка, която участва в маратона. На мобилния си телефон  вижда, че й остава още една миля и решава да отиде да хапне нещо.

„На излизане от мястото, където се хранихме, видяхме хора, които тичаха, плачеха, обаждаха се на най-близките си. Чух експлозиите, но взривът не беше толкова силен, беше суперлек. Когато излязохме, помислихме, че се е случило нещо малко. Но се разминахме с толкова много полиция, с плачещи хора, и тогава осъзнахме, че става нещо страшно", разказа Силвия.

„Попитах полицая какво се случва, той каза само

„Момиче, бягай, бягай в обратната посока!"

Тръгнах да бягам незнайно накъде, тръпката беше ужасяваща - плач, сълзи. Моментът беше доста труден, исках да се свържа със семейството си в България и да им кажа, че съм невредима, но не успях да се обадя по телефона.

Моята приятелка е добре тя, беше на 25-ата миля, когато това се случи. Спрели са я насред улицата без обяснения защо отменят състезанието. Казали й само да тича в обратна посока." 

Милена Пенева работи в сграда само на метри от мястото на първата експлозия на улица "Boylston". „Подготвяхме се да слизаме долу да гледаме как един колега завършва", разказва тя пред BG VOICE. Секунди след това първата бомба избухва. „Никога не съм чувала такова нещо. Беше като тътен." Милена и другите хора в сградата остават да изчакат вътре, защото решават, че там ще са в безопасност. „Не знаехме какво става в началото.

Бяхме в шок - каза тя. - Страхът дойде после. Виждаме, че не можем да излезем, а и не знаем дали да излезем." Малко след това полицията евакуира десетките хора в сградата по малките задни улици. „Радвам се, че нашият колега е бил по-бавен, добави Милена развълнувана. - Но просто гледах да се махна оттам колкото се може по-бързо."

Бомбите избухнаха малко над четири часа след началото на маратона и около два, след като професионалните състезатели вече бяха финиширали. Около 29,000 души са участниците, а над половин милион са феновете по улиците, наблюдаващи надпреварата. Един от тях е бил и българинът Младен Попов. На около километър от мястото на инцидента Младен е чул само експлозията. „Помислих, че са фойерверки, каза той. - После големи тълпи от хора ходеха пеша, за да се махнат от мястото. Градът беше парализиран. Полицията спираше автобуси, за да проверява хората. Като цяло имаше голяма паника", добави Младен.

Друг българин, който е бил малко по-далеч от Милена, е Кристиян Русков. „Бях се запътил натам, но трябваше да се върна до колата да взема нещо, свързано с работата. Видях пушек в далечината, но не знаех какво точно е. Цял ден има много хора по улиците, които викат в подкрепа на свои приятели участници. Градът беше много шумен. Никой не знаеше какво става. Аз си продължих да вървя. Дори маратонът не беше спрян веднага.

Кристиян разбира от майка си, която му звъни разтревожено, че пушекът всъщност идва от избухнала бомба на мястото, където той е щял да бъде след минути.

Кристиян описва двете точки, на които бомбите са взривени, като места, „където винаги има много хора и където винаги нещо се случва". „Все съм си мислел, че ако някога има нещо като тероризъм в града, ще е там." Следвайки тази логика и очаквайки още експлозии, Кристиян бърза да се махне. „Страхувах се, че и в метрото ще има нещо. Бързах да отида до колата си и да се махна надалеч оттам."