Йордан Гергов

Илияна Караланова

Йордан Гергов е роден през 1989 г. Учил е в Класическата гимназия в София, а в Австрия - в Професионалната гимназия по туризъм и гастрономия и журналистика и медийни науки във Виенския университет. Работил е във в. „Хасковска Марица", „Телеграф", „Монитор", „Политика", „Сега", „АзБуки", News.bg, TВ7, българо-австрийското списание A4. Стажувал е в българското посолство в Австрия. От 2010 г. пише текстове за песни за Драган Коич-Кеба, Джина Стоева, Теодора, Райна, Нелина, Екстра Нина, Кондьо и др. Единственият текстописец, изкарал курс по текстописане и продуциране при Жан Франкфуртер - музикален продуцент на немската звезда Хелене Фишер. От 2008 г. живее във Виена.

Имаш написани почти 100 текста на песни за попфолка, но казваш, че си ходил да слушаш на живо такава музика само два пъти.

- Единият беше на Джина Стоева, за която съм написал първите си текстове. А и почти 10 г. съм извън страната, ако това е оправдание. Вторият - на Слави Трифонов в Пловдив, но много отдавна.

Как се прави хитов текст?

- Рецепта няма, но има общи правила. Първото е да можеш да си го затананикаш, особено припева, и да не ти излиза от главата. Лесносмилаемо, с много повторения. В един хит 90 процента са нещо познато и близко до хората, 10 - новаторство. Авторът трябва да е добър психолог, да усеща езика на хората от всекидневието, т.нар. сленг, и да разбира от маркетинг. Това е второто важно - да можеш да се продадеш. Хитовете са това, което ни храни в бизнеса, но на мен ми харесват другите ми текстове - лиричните, драматичните, тези с дълбочина... А те винаги са слабо забелязани. Съдба. (Смее се.)

Кой определя хитовете - публиката или продуцентите?

- Хитът е най-налаганата и излъчвана песен. Коя ще е тя се дирижира от музикалните компании, които пък влияят пряко на клубовете и диджеите. Който ви каже, че публиката избира хитовете, ви лъже. Най ме дразни да прочета за неизлязла песен „еди-кой си записа нов хит". Още не сме чули парчето - и вече сме манипулирани. Това е знак, че каквото и да става, продуцентът ще направи песента да тече от чешмата - и го прави. Тенденциозно се творят само сезонни и най-много годишни хитове, но не и евъргрийни. Песните, които остават във времето, обикновено са по-чувствени, с любовни текстове, шлагерен тип, а такива сега рядко се създават. Удобното извинение - на диджеите не им вършели работа, т.е. не им изкарвали бакшиши. Те си знаят там един определен ритъм на принципа „тупца-тупца", и което не е в този обхват, няма шанс. Затова вече няма евъргрийни и едва ли скоро ще има.

Не е ли това причината фолкът да залязва?

- Хората не се припознават в новите пластмасови парчета без душа, но е нормално, 90 процента от участията са по клубове и дискотеки - там това върви. Децата са най-голямата аудитория, зрелите хора спряха да слушат тази музика. А за певците е още по-драматично, защото няма и участия. 10 имена обикалят като цветарки едни и същи заведения до втръсване, останалите стоят на резервната скамейка и хвърлят грешни пари на вятъра. Като не може да се реинвестира, не може да се продължи напред. Затова един по един изпълнителите започнаха да се отказват. И ще продължават. Спонсорите се отдръпнаха от жанра, турнетата спряха, темите на песните се амортизираха, продажби на албуми - нула. Концертна дейност - мираж, ако не броим концертите на неколцина изпълнители в НДК и в още две зали годишно.

Има ли заговор срещу попфолка?

- „Аз не слушам чалга." Любимият ми израз. Чувам го от разни водещи, за които добре, че са „тъпите чалгари", че да си запълват блоковете. В обществото се чува често - по-скоро от лицемерие. Публичният образ на жанра е на дъното. Съгласен съм - има певици, които мащабно се излагат по интервюта и създават образ на фолка като на музика за простаци. От друга страна, имаме и една Глория например - това е доброто лице на попфолка. Но явно сега е модерно да ти барат „яката дупара". Карай.

Но не можеш да отречеш, че хип-хопът и попът направиха жестоки парчета...

-  Жана Бергендорф, Михаела Филева, Михаела Маринова, Симона Загорова, Венци Венц и Павел, Ангел и Моисей, „СкандаУ" - харесвам ги. За разлика от нас те не са зациклили.

Какво не ти харесва в днешната музика?

- Няма музика, само бизнес. То и бизнес колко има, ама хайде. Липсата на мелодия в песните, купуванията на гледания в YouTube, което вече е обществена тайна, изкуственото налагане на изпълнители, липсата на концертна дейност и инвестирането на пари само в клубове. Абсолютно бездарни създания с парите на гаджето стават топ за кратко време, а хора, родени за сцената, са в забвение по кръчми и читалищни сбирки. Боли ме и от музикалния „вкус" на публиката, но тя май е най-малко виновна, защото не си го е формирала сама, а благодарение на тези над нея. Попфолкът изгуби социалната си функция и острота - не пее за проблемите от всекидневието, както някога. Само за секс, даже и за любов не се пее почти. То даже не се и пее вече. Само се говори. (Смее се.)

В коя песен си се заслушал напоследък и ти е харесала?

- „Гълъбо" на Вида Пиронкова, „Докрай" на Жана Бергендорф, „Скрита в сърцето ти" на Симона Загорова, „Докосването има памет" и всички последни песни на Глория, „Невиност" на Цеца...

Кои са любимите ти изпълнители?

- Тук е една мешана, но пък вкусна скара. Веселин Маринов, Богдана Карадочева, Росица Кирилова, Ваня Костова, Стефан Вълдобрев, Майкъл Бубле, Хелене Фишер, група „Атлас", Тоше Проески, Пинк, Глория, Ивана, сърбите ги изброих по-горе.

Освен текстове на популярни песни пишеш и стихотворения.

- Имам една стихосбирка от времето, когато бях ученик в 4 клас - „Юлска мечта". После ме откриха поетите Иван Серафимов и Патриция Николова, те ми подадоха ръка в списание „Родна реч" да публикувам първите си творби. Истински и осъзнато обаче прописах стихове късно - на 24 години, след като загубих баща си. Поезията е лично преживяване, по правило поетът не е задължително да е добър текстописец, както и обратното. Моите стихове нямат нищо общо с текстовете ми, все едно са писани от двама различни души. Подготвям стихосбирката си „Вълк единак", а наскоро започнах да пиша и роман - „Улица „Розовият хълм".

Пял си дълги години в Хора на момчетата. Не си ли се замислял за музикална кариера?

- Първо в Хора на малките момчета на Лили Славова, после в Хора на пловдивските момчета „Стефка Благоева" при Милка Толедова. Всичко приключи, когато гласът ми мутира и влязох в гимназията. Не съм се замислял за самостоятелна певческа кариера, защото нямам нужния характер да устоя, а и писането при мен надделя.

Ако трябва да ходиш на уроци при някоя от звездите, коя би си избрал?

- Есил Дюран! Това е моят човек! Замислям се и за Етиен Леви. И при двамата най-добре.

Четеш ли съвременна поезия?

- Консервативен съм към новите автори. Илиян Любомиров ми допада. Но си залагам на моите си хора - Маргарита Петкова, Миряна Башева, Станка Пенчева. Старо, но златно.

Започнал си журналистическия си път в редица вестници - централни и местни. Защо се отказа от професията и реши да я замениш с ресторантьорството?

- Зодия Везни съм и не обичам да правя едно и също. В 8 клас постъпих в първия си вестник на стаж. В 12 клас работех вече за три вестника, два онлайн сайта и една телевизия. В един момент се стигна до мое интервю с наш бивш посланик, който каза нещо против ЕС. Публикуваха го, посланикът реши да се отметне от думите си, а мен ме наказаха. Продължих да пиша и след това, но вече попарен. Във Виена правехме списание за общността ни, но кризата ни разказа играта. Сега уча туризъм и искам да стана ресторантьор.