сн. Wikipedia
На 16 март 1978 г. е извършено едно от най-бруталните политически престъпления на ХХ век. Терористи от италианската групировка „Червените бригади" засичат колата на лидера на Християндемократическата партия (ХДП) и най-авторитетен по онова време политик в Италия Алдо Моро в центъра на Рим, избиват цялата му охрана и го отвличат. 55 дни той е държан за заложник на тайно място, а похитителите искат срещу освобождаването му властите да пуснат техни съмишленици от затвора. „Червените бригади" е комунистическа организация, която изповядва сталинистки методи на борба. Те смятат, че наместо по парламентарен път комунистите могат да завземат властта единствено с терор и последваща революция. Години наред има само съмнения, че бригадите се финансират от СССР. Преки доказателства няма. Факт е обаче, че „Червените бригади" изчезват завинаги от италианската действителност в мига, когато Съветският съюз изпада в тежка криза и се разпада.
Докато е на свобода, Алдо Моро е готвен за премиер на коалиционно правителство. Той е двукратен бивш премиер и в момента на похищението отново води преговори за сформиране на правителствена коалиция. Радетел е радетел на „историческия компромис" - създаването на
общ кабинет между християндемократи и комунисти
което за времето си е нечуван пробив в политическото статукво не само на Италия, но и на целия смразен от тогавашната Студена война свят. Твърди се, че точно когато го нападат, Моро е отивал да уведоми ръководството на ХДП, че съюзът с комунистите е договорен.
На изборите две години по-рано - през 1976 г., ИКП е на крачка от изборна победа. Голямото й влияние кара опитния политик Моро да потърси диалог с нея, защото е ясно, че само така може да бъде стабилизирана тресящата се от правителствени кризи, мафиотски скандали и ултраляв тероризъм страна. Вариантът с влизането на комунистите в управлението на членка на НАТО, каквато е Италия, обаче е абсолютно неприемлив за САЩ. Твърди се, че през 1976 г. ЦРУ дори е проучвало възможностите италиански военни да извършат преврат, ако ИКП победи.
Моро има подкрепата на много политици, също и на Ватикана. Но правителството и неговата ХДП отказват да водят преговори с терористите. В няколко свои драматични послания от плена Моро обяснява, че намеренията на „Червените бригади" са сериозни и че се канят да го убият. Семейството му безуспешно настоява да се започне диалог с терористите, но управляващите са непреклонни. Откъм Ватикана също няма сигнал, че биха преговаряли с бригадите. Папа Павел VI си позволява само да изрази загриженост и нищо повече.
Прозрял, че няма на какво да се надява, Моро пише на близките си: „Ще умра, щом така е решила моята партия." И забранява на погребението му да идва който и да било от правителството или от ХДП. На 9 май 1978 г. трупът му е открит в багажника на червено рено, паркирано между централите на ХДП и на Италианската компартия. Моро е прострелян 11 пъти в главата. След редица арести за убийството му през 1982 г. пред съда са изправени 63-ма души. Загадката
кой е поръчителят на отстраняването му
от политическата сцена обаче остава и до днес. Въпросителните са много заради ролята на Моро в италианската политика и заради геополитическите интереси, кръстосали се по онова време на Ботуша.
Италианските комунисти, ръководени по онова време от един от идеолозите на „еврокомунизма" Енрико Берлингуер, не биха зарадвали и СССР с евентуалното си влизане в правителството в Рим. „Еврокомунизмът" е клеймен в Москва като вреден ревизионизъм, защото отрича диктатурата на пролетариата и пролетарския интернационализъм (разбирай - следването на линията на Москва), като провъзгласява, че компартиите на западните страни имат свой собствен модел на развитие.
Ето защо за званието „ръката отвън", която е насочвала „Червените бригади", с еднакъв успех могат да претендират и ЦРУ, и КГБ. Италианската ХДП, която днес вече не съществува, също дълго носи клеймото, че съзнателно е пожертвала Моро, защото не е харесвала идеята му за „историческия компромис" с комунистите.
През 2008 г. високопоставен американски дипломат разкри, че Вашингтон е играл важна роля при решаването на съдбата на Моро. Стив Печеник, специалист по водене на преговори за освобождаването на заложници в Държавния департамент, твърди в книгата си "Ние убихме Алдо Моро" (We Killed Aldo Moro), че известният италиански политик е бил „принесен в жертва в името на стабилността на Италия". Печеник разказва, че е бил изпратен в Италия от президента Джими Картър още в деня на отвличането на Моро. Подготвяният алианс между християндемократи и комунисти бил неизгоден както за Москва, така и за Вашингтон. По думите на вдовицата на Моро, Елеонора Моро, бившият държавен секретар в периода 1973-1977 г.
Хенри Кисинджър е предупреждавал мъжа й, че „ще плати висока цена"
за опасните си намерения да обедини двата полюса на политическия спектър в Италия.
Печеник разкрива, че е бил включен в кризисния комитет за освобождаването на Моро, председателстван от тогавашния вътрешен министър на Италия Франческо Косига. Според американския дипломат комитетът бил принуден да вземе крайни мерки заради опасенията, че Моро може да разкрие държавни тайни срещу освобождаването си. За целта било изфабрикувано фалшиво изявление от името на „Червените бригади", че Моро е убит, което било разпратено до средствата за масова информация.
Печеник посочва, че машинацията имала двойно предназначение - да подготви италианската общественост за най-лошото и едновременно с това да покаже на „Червените бригади", че държавата няма да води преговори за Моро и вече го е отписала от живите. Вероятно именно тази позиция на властите кара екстремистите през следващия месец да ликвидират Моро и да захвърлят тялото му.
След откриването на тялото на Моро Косига подава оставка като вътрешен министър, спечелвайки си симпатиите на опозиционната тогава Комунистическа партия като единствения член на правителството, поел отговорност за трагичната развръзка на заложническата криза. Това му позволява няколко години по-късно да стане първият президент на Италия (юни 1985 г.-април 1992 г.), избран още на първия тур от гласуването в италианския парламент.
