Една нова технология в строителството на сгради, която може скоро да навлезе широко в ежедневието ни, са „течните“ прозорци. Проектът се разработва съвместно от германски, испански и български учени. Името му е InDeWaG (“Industrial Development of Water Flow Glazing Systems“). Технологията се тества в България от известно време насам в специално изградена сграда - павилион в БАН. „Течните прозорци“ или „течните“ стъклопакети са направени от специално стъкло. Всеки прозоречен панел има две стъкла с кухина между тях, която образува две камери с циркулираща вода и с газ, подобен на антифриз. Водата може да се затопля и охлажда. Има и помпа, която да помага за движението на водата. Целият този процес не пречи стъклата да са винаги прозрачни. В двете камери има постоянен поток от 70 литра дестилирана вода и 30 литра етилен гликол, който служи като антифриз. Всеки прозрачен панел действа като
индивидуален слънчев колектор
Използвайки соларни клетки, прозорците абсорбират слънчевата радиация и я превръщат в топлинна енергия, за да отопляват вътрешността на сградата. „Предимството на използването на течности вместо въздух вътре в стъклото е, че водата е по-гъста, така че тя поглъща инфрачервена светлина в по-широк диапазон“, казва Миглена Николаева-Димитрова, физик в БАН. Температурата и влажността в експерименталния павилион се наблюдават постоянно, за да се види дали енергията може да бъде произведена и използвана дългосрочно или при много различни климатични условия. „Ние измерваме температурата вътре в прозорците“, обяснява Красимир Живачки, технически сътрудник в БАН. „Измерваме я на всеки двадесет сантиметра, започвайки от пода и след това се качваме нагоре през прозореца. По този начин знаем как се разпределя топлината вътре във всеки прозорец“, допълва той. „Aкo външнaтa тeмпepaтypa e твъpдe ниcкa, мoжeм дa cпpeм вoдния пoтoк, зa дa мoжe cлънцeтo дa нaгpee вoднaтa кaмepa и пpoзopцитe дa cтaнaт пo-гopeщи. Aкo външнaтa тeмпepaтypa e виcoкa или aкo вътpe в cгpaдaтa тeмпepaтypaтa вeчe e кoмфopтнa, мoжeм дa включим вoдния пoтoк, зa дa paзпpeдeлим eнepгиятa нa дpyги мecтa в cгpaдaтa“, oбяcнявa Xyaн Aнтoниo Epнaндec Paмoc, пpoфecop пo чиcлeни aнaлизи и кoмпютъpни нayки в Maдpидcкия пoлитexничecки yнивepcитeт. Известен недостатък на течните прозорци е, че са 2 до 3 пъти по-тежки от стандартните и това прави трудно подменянето на вече съществуващи стъклени фасади. За да стане подмяната безопасно, е нужно да се изследва дали сградата е достатъчно здрава. Учените смятат, че скоро може да се започне с
комерсиално производство на течните прозорци.
„Разбира се, първо трябва да сме сигурни, че технологията ще работи при големи сгради“, казват те. Измерванията в демонстрационния павилион в София ще продължат през следващите 10 години. Подобен павилион ще се изгради и в Испания.
