Бъдещето на света в XXI век ще се реши в Тихия океан, а не в Европа. По-конкретно контролът върху Тайван ще бъде ключът към надмощието през този век. Китайската народна република (КНР) е на първо място в света по БВП, изчислено според паритет на покупателната способност и на второ място в света по БВП изчислено номинално. Китай е сила поради своята демографска и съответно, икономическа маса, а особено и защото цял свят от 90-те години насам пренасочва производствените си капацитети към нея. Китайските комунисти имат амбицията и реалната възможност да изместят САЩ като глобална сила, пише БГНЕС в свой анализ. В годините след 1945 г. се разразява китайската гражданска война между комунистите на Мао Дзедун и националистите на Чан Кайши от Република Китай. През 1949 г. националистите са принудени да напуснат континентален Китай и да се установят на остров Тайван, а комунистите създават Китайската народна република.
Формално няма подписан мирен договор, което означава че
Република Китай все още има легитимни претенции за територията на цял Китай
а Китайската комунистическа партия претендира, че остров Тайван е разбунтувала се провинция, която е част от Китайската народна република и тя рано или късно ще се присъедини отново. За разлика от Украйна, обаче, Република Китай е призната за държава само от 13 страни като Парагвай, Хондурас, Хаити и Гватемала. Причината за това се дължи на политиката на комунистите, които отказват да имат търговски и дипломатически отношения с държави, които признават Република Китай.
Икономическата и демографска мощ на КНР няма как да бъде неглижирана дори и от САЩ
които официално не признават Република Китай, но Джо Байдън през октомври 2021 г. обяви, че САЩ ще защитят Тайван, ако КНР го атакува. САЩ дават подобни обещания, защото Тайван е най-ценната територия в света през XXI век.
Ако се разгледа картата на китайското крайбрежие и най-често използваните морски пътища, ще забележим, че достъпа на КНР до света винаги минава през тесни, лесно управляеми протоци контролирани от Малайзия, Сингапур, Индонезия, Филипините, Тайван, Япония и Южна Корея. Тези държави са в тесни военни и политически отношения със САЩ като част от политиката за първата верига острови от 50-те години на XX в. Тази верига започва от Японския архипелаг, минава през островите Рюкю, Тайван, Филипините, Борнео и Суматра и стотици други. Това е от огромна важност, защото цялата китайска комунистическа икономика (ориентирана към износ) се намира на крайбрежието, заедно с мнозинството население, а морския транспорт играе ключова роля в поддържане живота на Китайската Народна Република. Освен икономическата важност за достъпа до световния океан, този контрол, който
САЩ има върху протоците на китайските комунисти ги поставя в капан
в собствените си морета, което ограничава възможностите флотът им свободно да работи по света. Това е огромно ограничение за Комунистическата партия, тъй като всяка глобална сила се нуждае от флот, за да може да налага своята сила по цялото земно кълбо.
Поради тази причина остров Тайван е толкова стратегически важен, защото ако комунистите поемат контрола върху него, чисто географски те ще имат свободата да го използват като предна база за своя флот, при което техните подводници и други морски съдове ще могат сравнително свободно да оперират по света, за разлика от сега, когато почти всяко движение на военноморските сили се забелязва и следи. Завземането на остров Тайван изобщо няма да е лесно, а ще бъде нужен най-големият морски и въздушен десант в историята на човечеството. В момента най-големият морски десант е този в Нормандия през Втората световна война, в който през 1944 г.участват около 156 000 военни, но на комунистите ще са им нужни поне 600 000 войници, хиляди самолети, морски десантни кораби, военни кораби, логистична връзка и перфектна синхронизация между всички родове войска.
Подобен десант сам по себе си ще е уникално събитие
тъй като подходящите десантни плажове на острова са само няколко със сравнително малка дължина, което ще затрудни изключително много Китай. Освен това цялата източна част на острова се състои от планини и хълмисти райони, които създават перфектни условия за партизанска война, което ще изтощи КНР. Военните действия в Украйна дават индикации, че тайванците биха имали добри шансове. Но географският аспект на Китай е само една част от неговата световна значимост. Много по-важен е монополът ву върху производството на полупроводници (чипове) и конкретно високо технологични чипове под 10 нм. Компанията, която произвежда тези чипове е TSMC – Taiwan Semiconductor Manufacturing Company. През 2020 г. тя е произвежда 24% от чиповете в света, но когато става въпрос за високотехнологични полупроводници, които се използват в айфон, изкуствен интелект, суперкомпютри и високотехнологични военни машини, TSMC произвежда 92%, а останалите 8% се произвеждат от Samsung. Човешкото ежедневие се движи, благодарение на чипове - от хладилниците до колите. А военно-промишлените комплекси разчитат изключително много на тези продукти, защото без тях няма техника. Затова през XXI век
един от стратегическите ресурси ще са точно чиповете
Важен детайл е, че TSMC произвежда всичките си високотехнологични чипове на територията на остров Тайван, а малките фабрики извън него произвеждат по-нискотехнологични чипове. Още по-интересно е, че фабриките, които в сектора за микроелектрониката се наричат FAB (semi-conductor fabrication plant), се намират в много голяма близост до плажовете, където има добри условия за морски десант. Чрез монопола си в този сектор Китай създава най-добрата възможна защита. Тя вкарва САЩ в дилема, защото о. Тайван се намира точно до най-големия геополитически противник на Щатите през XXI в. и създава заплаха за националната сигурност, защото ако острова попадне под контрола на КНР, САЩ стават напълно зависими от противника си.
Затова в момента компания като Intel инвестира огромни суми в строеж на фабрики за чипове в Северна Америка, за да може да се намали потенциалният удар по американската икономика и въоръжениjе сили, ако Тайван падне. Това е и причината защо Китай индиректно принуждава САЩ да промени политиката си спрямо него и да обяви, че ще го защити директно, ако бъде нападнат. От гледна точка на Китай, овладяването на Тайван е от стратегическа важност
за да излезе свободно в Световния океан и да получи достъп до производството на най-високотехнологичните чипове в света
което би му позволило да изпревари САЩ във военно-технологично отношение. Рисковете за Китайската народна република обаче са огромни. За потенциален десант ще са й нужни поне 1/3 от военнослужещите (600 000), огромен брой техника и също така ще трябва да не позволи унищожението на фабриките за производство на чипове, които всъщност могат да бъдат унищожени от самите тайванци, ако преценят, че започват да губят при потенциален десант. Дори и да овладеят западен Тайван, трябва да се справят с планинската източна част и с калените в бой военноморски сили на САЩ и съюзниците им, което ще е огромно изпитание за армията на КНР, която има почти нулев опит за последния половин век. Населението на КНР се намира в демографска криза и към 2026 г. ще бъде пикът на боеспособното и работоспособно население чак до края на 2030 г. година. След това броят на населението рязко ще започне да спада и до 2050 г. ще намалее наполовина. Това дава много кратък прозорец за действие на комунистическото ръководство, което ще трябва да взема решение в следващите 10 години. Съдбата на XXI век ще се реши в битката за Тайван, която ще прерасне най-вероятно в Трета световна война, а дали ще има такава, ще реши Китайската народна република.
