Продължава дипломатическата буря, която предизвика посещението в Тайван на председателя на Камарата на представителите на Съединените американски щати. Русия разглежда визитата на Нанси Пелоси като явна провокация, се казва в изявление на руското външно министерство. Северна Корея, Куба, Венецуела и Никарагуа също осъдиха посещението. Посланикът на САЩ беше извикан в китайското външно министерство, като Пекин подчертава, че ще има „изключително сериозни последствия“. Китай вече обяви военни учения във водите около Тайван от 4 до 7 август. Белият дом иска да избегне
разрастването на напрежението в пряк конфликт
„Китай се закани да предприеме по-нататъшни стъпки и ние очакваме, че те ще продължат да реагират в по-дългосрочен план. Ние няма да се занимаваме с дрънкане на саби. Ще продължим да действаме в моретата, в небето на западната част на Тихия океан, както сме правили от десетилетия. Ще продължим да подкрепяме Тайван, да защитаваме свободен и отворен Индо-Тихиокеански регион и да се стремим да поддържаме комуникация с Пекин. Ще продължим да правим това, което правим, а то е да подкрепяме мира и стабилността в Тайванския пролив“, обяви говорителят на Белия дом по националната сигурност Джон Кърби.
Защо визитата на Пелоси в Тайван предизвика напрежение между САЩ и Китай?
През 1997 г., когато тогавашният председател на Камарата на представителите на САЩ Нют Гингрич посети Тайван - острова, за който управляващата комунистическа партия в Китай претендира, че е част от китайската територия, Пекин не беше доволен, но преглътна раздразнението си. Тогава Китай имаше други приоритети, обяснява Асошиейтед прес. Правителството на президента Цзян Цзъмин се готвеше да отпразнува връщането на Хонконг под своя юрисдикция и искаше да отбележи излизането на Пекин от дипломатическата изолация след потушаването на продемократичните протести на площад Тянанмън през 1989 година. Гингрич, поддръжник на по-тесните американско-китайски връзки, току-що беше подпомогнал тази кампания, срещайки се с Цзян в Пекин.
Китай реши да не влиза в сблъсък с Вашингтон
Четвърт век по-късно условията са драстично различни. Правителството на китайския президент Си Цзинпин е по-богато, по-добре въоръжено и по-малко склонно на компромиси по отношение на Тайван. Пекин разглежда всеки официален контакт с острова като признание за неговото демократично избрано правителство, което според Китай няма право да поддържа външни отношения. Моментът засилва политическия натиск. Много анализатори смятат, че тази есен Си ще се опита да си осигури трети петгодишен мандат като партиен лидер.
Тези негови усилия могат да бъдат подкопани, ако съперниците му го обвинят, че не е бил достатъчно твърд спрямо това, което те определят като американска провокация.
Китай предупреди Съединените щати, че ще има сериозни последици
ако председателката на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси направи необявено посещение в Тайван, съобщи ДПА. Говорителят на китайското министерство на външните работи Чжао Лицзян каза във вторник на пресконференция в Пекин, че подобно посещение би било „крещяща намеса във вътрешните работи на Китай". По повод евентуално посещение на Пелоси в Тайван, той добави, че китайската страна е напълно подготвена за всякакво възможно развитие на ситуацията и Китайската народноосвободителна армия няма пасивно да наблюдава и „със сигурност ще предприеме силни и решителни мерки за защита“ на китайския суверенитет и териториална цялост. В изявление през уикенда Пелоси каза, че ще посети Сингапур, Малайзия, Южна Корея и Япония, за да проведе
разговори за търговията, пандемията от COVID-19
климатичните промени, сигурността и демократичното управление. Тогава тя не потвърди медийните съобщения, че може да посети Тайван. Байдън заяви пред репортери, че американските военни смятат, че посещение в Тайван „не е добра идея точно сега". Но вероятно от уважение към нейната позиция президентът не е казал, че Пелоси не бива да ходи там. Представители на САЩ заявиха пред Асошиейтед прес, че ако Пелоси отиде в Тайван, американските военни вероятно ще използват изтребители, кораби и други сили, за да осигурят защита на полета й. Правителството на Тайван е основано от китайски националисти, които бягат там през 1949 г., след като губят гражданска война със силите на Китайската комунистическа партия, припомня в. „Вашингтон пост". Официалното наименование на Тайван е Република Китай, а на контролираната от Пекин континентална част - Китайска народна република. САЩ първоначално признават правителството в Тайван за правителство на Китай. Единственият президент на САЩ, който някога е посещавал Тайван, е Дуайт Д. Айзенхауер, който се среща с Чан Кайши в Тайпе през 1960 година. Въпреки това, след като през 1971 година Тайван губи мястото на Китай в Организацията на обединените нации, което е заето от Пекин, той бавно губи и дипломатическото си признаване по света. През 1979 година САЩ променят курса и установяват дипломатически отношения с ръководения от комунистите Китай. От тогава Съединените щати действат в рамките на т.нар. политика на „Един Китай“, въпреки че Вашингтон смята, че съдбата на Тайван не бива да бъде решавана със сила.
