Продължава дипломатическата буря, която предизвика посещението в Тайван на председателя на Камарата на представителите на Съединените американски щати. Русия разглежда визитата на Нанси Пелоси като явна провокация, се казва в изявление на руското външно министерство. Северна Корея, Куба, Венецуела и Никарагуа също осъдиха посещението. Посланикът на САЩ беше извикан в китайското външно министерство, като Пекин подчертава, че ще има „изключително сериозни последствия“. Китай вече обяви военни учения във водите около Тайван от 4 до 7 август. Белият дом иска да избегне
разрастването на напрежението в пряк конфликт
„Китай се закани да предприеме по-нататъшни стъпки и ние очакваме, че те ще продължат да реагират в по-дългосрочен план. Ние няма да се занимаваме с дрънкане на саби. Ще продължим да действаме в моретата, в небето на западната част на Тихия океан, както сме правили от десетилетия. Ще продължим да подкрепяме Тайван, да защитаваме свободен и отворен Индо-Тихиокеански регион и да се стремим да поддържаме комуникация с Пекин. Ще продължим да правим това, което правим, а то е да подкрепяме мира и стабилността в Тайванския пролив“, обяви говорителят на Белия дом по националната сигурност Джон Кърби.Защо визитата на Пелоси в Тайван предизвика напрежение между САЩ и Китай?
През 1997 г., когато тогавашният председател на Камарата на представителите на САЩ Нют Гингрич посети Тайван - острова, за който управляващата комунистическа партия в Китай претендира, че е част от китайската територия, Пекин не беше доволен, но преглътна раздразнението си. Тогава Китай имаше други приоритети, обяснява Асошиейтед прес. Правителството на президента Цзян Цзъмин се готвеше да отпразнува връщането на Хонконг под своя юрисдикция и искаше да отбележи излизането на Пекин от дипломатическата изолация след потушаването на продемократичните протести на площад Тянанмън през 1989 година. Гингрич, поддръжник на по-тесните американско-китайски връзки, току-що беше подпомогнал тази кампания, срещайки се с Цзян в Пекин.Китай реши да не влиза в сблъсък с Вашингтон
Четвърт век по-късно условията са драстично различни. Правителството на китайския президент Си Цзинпин е по-богато, по-добре въоръжено и по-малко склонно на компромиси по отношение на Тайван. Пекин разглежда всеки официален контакт с острова като признание за неговото демократично избрано правителство, което според Китай няма право да поддържа външни отношения. Моментът засилва политическия натиск. Много анализатори смятат, че тази есен Си ще се опита да си осигури трети петгодишен мандат като партиен лидер.
Тези негови усилия могат да бъдат подкопани, ако съперниците му го обвинят, че не е бил достатъчно твърд спрямо това, което те определят като американска провокация.










