Има много съкровища в различни кътчета на света, които не са открити. Някои са повече, други по-малко известни. Но едно е легендарно – съкровището на Бийл. За първи път информацията за него се появила през 1855 г. в тънка брошура, озаглавена „Документи на Бийл, съдържащи истински сведения за съкровището, заровено през 1819 г. и 1821 г. около Бъфордс, Вирджиния, което никога досега не бе намерено“.
Оригиналът на ръкописа се съхранява в библиотеката на американския Конгрес. В книжката се разказва за Робърт Морис, собственик на хотел в малкото градче Линчбърг, Вирджиния, където често се отбивал някой си Томас Джеферсън Бийл, ловец и златотърсач. Веднъж той оставил на стопанина желязна кутия, обяснил, че в нея има много важни документи, и наредил да я отвори, ако през следващите 10 години не се появи в хотела му.
След тази среща Бийл буквално се изпарил. Морис го чакал не 10, а 23 години и накрая отворил кутията. В нея
намерил 3 шифровани текста
(криптограми) и писмо, което обяснявало, че криптограма № 1 съобщава местонахождението на тайник, в който се съхранява голямо съкровище, № 2 описва съдържанието на тайника, а № 3 – имената и адресите на собствениците и наследниците им. Накрая авторът на писмото, вероятно самият Бийл, твърдял, че в кутията има ключ за дешифриране на криптограмите, с чиято помощ Морис лесно може да ги превърне в разбираеми текстове. Да, ама не! Този ключ липсвал. Хотелиерът доста си блъскал главата над шифрограмите, накрая се отказал и през 1863-та – година преди смъртта си, ги връчил на своя адвокат и приятел Джеймс Уорд.
В началото на 1885 г. Уорд решил да зареже опитите за дешифриране на тайнствените криптограми, които го измъчвали 20 години. Но размислил и решил първо да сподели мистерията със сънародниците, предполагайки, че на някого може да се усмихне щастието да я разгадае. В края на 1886 г. в Линчбърг излязла от печат споменатата в началото на историята брошура. В нея Уорд разказал странна история, чута от Робърт Морис. През 1817 г. мъж на име Томас Джеферсън Бийл, оглавяващ ловна дружинка, отишъл с приятели в северната част на Ню Мексико на лов за бизони. Там той и компанията се натъкнали на златна жила и тутакси забравили целта на воаяжа. Ловците се превърнали в златодобивници. Към 1819 г. те вече били щастливи собственици на голямо количество ценен жълт метал, а така също и на сребро. Но какво да правят с тях в пустинната местност, където шетали бандити?! Речено-сторено: напълнили 2 фургона с 1325 кг злато и 2313 кг сребро, изпратили ги във Вирджиния и ги закопали в неизползваем рудник край Бъфордс, Вирджиния. След като издал брошурата, Уорд решил да направи последен опит за дешифриране на криптограмите, които са странна и на пръв поглед безсмислена съвкупност от едноцифрени, двуцифрени и трицифрени числа. И уцелил десетката. Адвокатът предположил, че
всяка цифра представлява буква
Но преброявайки използваните цифри, разбрал, че те са повече от тези в азбуката. И се сетил, че ключът е конкретна книга. Обаче коя е книгата? След много догадки Уорд стигнал до извода, че тя е... Декларацията за независимостта на САЩ. Уорд сложил последователни номера на думите на първата й страница. После написал първите букви на думите, съответстващи на поредните цифри. И прочел текста. Сега специалисти оценяват съкровището на около 30 млн. долара.
Авторът на брошурата опитал да разкодира и другите две шифрограми с Декларацията за независимостта, но... ядец! Не успял. По всяка вероятност всяка криптограма си има собствен ключ за разгадаване. Мераклиите да се справят с трудната задача са много. Обаче всички удрят на камък. Засега.
