Свободна Европа: ДПС е призовавало електората си за граждански арести на полицаи на служба

Публикуваме статията от българското издание на Свободна Европа озаглавена "Кмет да завърже полицай? Да, възможно е. Как ДПС получи гласове след странен бум на болести" в нея се посочват скандални твърдения, че ДПС са призовавали за граждански арести на полицаи, изпълняващи служебните си задължения при проверки свързани с проведените тази година избори. 

Ако през 2021 г. Шекспир беше жив, то неговият герой със сигурност щеше да възкликне: “О, има нещо болно в Разград!” . Само така може да бъде синтезирано случилото се между април и юли 2021 г. в тази област, която е традиционен бастион на ДПС. В района сякаш е имало същински бум на болести, предизвикващи трайна неподвижност. Именно на такива диагнози се позовават над 2500 души от Разградско. Непосредствено преди изборите през юли те са поискали властите да им осигурят подвижни избирателни урни, за да гласуват от вкъщи. Полицията в Разград по-късно установява, че сред тях има хора, които “дори не знаят, че са подавали заявления за гласуване от дома си”. ДПС квалифицира проверките на МВР в региона като “репресия към хора с ТЕЛК” и към “избиратели в тежко положение”. А кандидат-депутатът Ахмед Ахмедов призовава симпатизантите да извършват “граждански арест” на полицаите. Призивът му е отправен трикратно - два пъти на митинг и веднъж пред група местни политици. Но за всичко това едно по едно. Разград е избирателният район в страната, в който Движението за права и свободи получава втория си най-добър резултат при гласуването за парламент на 11 юли. Там партията е подкрепена от над 45% от избирателите. ДПС има по-силна подкрепа само в Кърджали, където получава над 67%. Дотук нищо ново. Новото е внезапната епидемия на "трайна неподвижност", обхванала района преди летните избори. Само няколко месеца по-рано, на първите за годината избори, проведени на 4 април, броят на “трайно неподвижните” избиратели в региона е бил в пъти по-малък. Само един пример: през юли за почти всяко село от разградските общини Кубрат и Исперих е имало образувана специална подвижна секция, която ходи от врата на врата. Подобно нещо на изборите през април не се е случвало. Нещо повече - през април само една мобилна секция в Исперих е успяла да обслужи всички нуждаещи се както в самия град, така и в още 12 села. Както през април, така и през юли 90% от гласовете в мобилните секции са в подкрепа на ДПС. Тоест няма промяна в електоралните нагласи на хората, гласували именно така. Единствената съществена разлика между изборите от април и от юли е въвеждането на машинно гласуване. С промени в Изборния кодекс то стана задължително точно преди летните предсрочни избори. ДПС беше една от партиите в краткия 45-ти парламент, които не подкрепиха въвеждането на изцяло машинно гласуване. По време на обсъждането на промените формацията настояваше за облекчен режим. А именно - при гласуване избирателят да може сам да посочва пред секционната комисия дали иска да гласува с устройство или по познатия до онзи момент начин - с хартиена бюлетина. Предполагаше се, че основната цел е да се улеснят неграмотните гласоподаватели. Така че да им не се налага да работят с мобилни устройства, които изискват повече действия от задраскване на едно квадратче в хартиената бюлетина. Седмици след като предложението на ДПС за хибридно гласуване не беше прието, точно преди летните избори, в област Разград започва масово подаване на заявления за гласуване в мобилна избирателна урна.

Цялата административна дейност около създаването и обезпечаването на работата на мобилните секции се извършва от местните власти. Изборната администрация само назначава членовете на комисиите, които обикалят по домовете на хората със затруднено придвижване. Всичко останало е изцяло преценка на кметовете. А под "всичко останало" се разбира, че именно към кметствата гражданите адресират молбите си да бъдат посетени от мобилна секция. Контролът на медицинската документацията, въз основа на която избирателите се възползват от това си право, също се извършва в кметствата. По закон в дома си може да гласува избирател, който има документи от ТЕЛК, свидетелсващи че той е с трайна двигателна увреда. Има и още една възможност: ако няма документ от ТЕЛК избирателят може да удостовери състоянието си с епикриза или друг медицински документ, подписан от лекар. Преценката дали условията за подвижна избирателна урна са изпълнени принадлежи отново на кмета. Във вторник директорът на областната дирекция на МВР в Разград старши комисар Диян Минков каза пред медии в града, че полицията разследва изборни нарушения чрез извършване на документни измами. Той описа схемата, при която преди изборите в областта има "бум на подадени заявления за болестни състояние на избирателите". Всички те са поискали да гласуват от домовете си, обслужени от мобилни секции. "Абсолютен рекордьор е област Разград по брой подадени заявления за гласуване в подвижна избирателна кутия от лица с трайни увреждания. Без аналог в страната. Може би [случаите са] около 2500”, каза той. Свободна Европа потърси Минков, за да изясни дали все пак не става дума за голям брой карантинирани избиратели, заболели от COVID-19. На тях също изборният закон дава възможност да гласуват в мобилна урна. “Става дума само за лица, посочили, че имат трайни увреждания, разследваме само това”, уточни той. Според страницата на Националния статистически институт в област Разград ​има ​1804 лица с увреждане над 90%. Това означава, че те са преминали през специална комисия, която е установила заболяванията им.

“Законът дава право доктори да издадат бележки, или епикризи. Тези документи са послужили за доказателство пред кметовете, които са организирали гласуването с подвижна урна”, допълва Минков. По думите му "никъде в България няма такъв ръст на трайно увредени”. “Образували сме 9 досъдебни производства, работим и по още над 60 случая. Има граждани, които фигурират като трайно увредени и с нужда да гласуват от домовете си, а те не знаеха за това”, каза шефът на ОД на МВР в Разград. Затова полицията в областта е започнала да посещава по домовете всички, от чието име са подписани заявления. “Сред тях има и болни хора, но има такива, които ги заварваме да цепят дърва, или ги няма вкъщи”, казва Минков. Едно от селата, в които е извършена проверка от полицията, е Лъвино. То се намира в община Исперих , област Разград. За изборите на 11 юли в селото се организира подвижна избирателна урна, защото с трайни увреждания са записани 78 души. В тази секция действителните гласове са 77. От тях 67 са за ДПС. Няколко месеца по-рано, на изборите през април, село Лъвино също е обслужвано от мобилна секция. Тъй като през пролетта “трайно неподвижните” в населеното място са малко, мобилната секция освен Лъвино обслужва още пет села: Къпиновци, Белинци, Духовец, Средоселци и Делчево. Тогава, когато в мобилната секция са записани пет населени места, списъкът е от едва 38 души. Няколко месеца по-късно само в Лъвино инвалидизираните са близо 80.

Установявайки многото рязко заболели с трайни увреди в Лъвино полицаите извършват проверка на място. От МВР не дават много подробности по случая, но казват, че всичко е минало нормално и са “проучили необходимото”. ДПС има друго мнение по проверките на полицията. На митинг на партията в Разград лидерът на движението Мустафа Карадайъ и кандидат-депутатът Ахмед Ахмедов говорят за “репресии срещу хора с ТЕЛК”. Кандидатите на движението наричат полицаите “народна милиция”. Тоест, с името, дадено на полицията в комунистическия период. На този фон Ахмедов призовава симпатизантите на партията да извършват граждански арести на проверяващите ги полицаи. Думите му са именно по повод полицейските проверки в Лъвино. “Искам да поздравя и кмета на Лъвино, който за малко не успя да завърже някакъв дошъл с униформа. Ние не сме маймуни. Ние сме хора с достойнство. Ако някой е дошъл с униформа, нека да се представи”, казва Ахмедов. После добавя, че се надява при следващия опит “да знаем по-бързо и да реагираме, защото този целият площад може да извърши граждански арест”. “Призовавам ви в оставащите дни да дадем всичко от себе си. А това всичко включва и граждански арест”, казва още кандидат-депутатът. От полицията в Разград отказаха да коментират политически изказвания, но уточниха, че МВР “няма тревога да използва правомощията си в случай на нужда”. Свободна Европа потърси и ДПС с въпроси дали кмет от партията е опитал да завърже полицаи, както и дали в документанцията на заболелите от двигателни проблеми в село Лъвино има нередности, установени от кмета. Отговор не беше получен. По думите на директора на полицията в Разград Диян Минков проверките ще продължат. “В цялата област гласуването от домовете е много разпространено. Бумът на трайните увреждания е най-сериозен в общините Исперих и Кубрат, които са част от областта. В целия град Разград има около 90 такива заявления. Впечатление прави, че в редица села от общините Исперих и Кубрат горе-долу има също по толкова заявления. И не говоря за селата общо, а във всяко отделно село”, каза старши комисар Минков. Ето защо направихме проверка по секции и сравнихме какво се е случвало в исперихските и кубратските села на изборите през април и на тези през юли. Първото впечатление е, че през пролетта Районната избирателна комисия (РИК) в Разград решава, че подвижните избирателни секции за цялата община Кубрат са точно 8. За цялата община Исперих пък са 4. Няколко месеца по-късно - непосредствено преди изборите през юли са подадени стотици заявления за гласуване по домовете. Затова и РИК-Разград увеличава секциите за община Исперих повече от двойно: от 4 те скачат на 10. В община Кубрат през юли са разкрити 10 вместо 8 подвижни секции. Впечатление прави обаче, че избирателите във всяка една от тях са се увеличили двойно, а на някои места и тройно. Исперих през пролетта и през лятото През април само една подвижна секция под номер 181400039 в община Исперих обслужва над 10 населени места. Това, освен самия град Исперих, включва селата Вазово, Голям Поровец, Йонково, Малко Йонково, Малък Поровец, Драгомъж, Лудогорци, Бърдоква, Старо селище, Райнино, Свещари, Конево и Яким Груево. Броят избиратели по списък, предаден на комисията за всички тези села е… 42 души. Точно 31 от гласовете са в подкрепа на ДПС. На изборите през юли обаче нещата изглеждат коренно различно. В село Малко Йонково например гражданите имат отделна подвижна секция. Броят на действителните гласове там е 36, като 32 от тях са в подкрепа на Движението за права и свободи. Отделна мобилна урна си имат и в село Йонково. Там са гласували 40 души, 33-ма от тях за ДПС. Сходно е положението в село Старо селище - имат си собствена секция за граждани с двигателни проблеми. Там от 28 действителни гласа 27 са на ДПС. В село Тодорово пък са гласували 75 избиратели, като два гласа са недействителни. И в тази секция ДПС е безспорен първенец с получени 65 гласа. Всички тези гласове са от подвижната избирателна урна, обслужвала само това село. Подвижната урна в село Китанчево е под номер 181400043. Действителните гласове са 67. Точно 64 от тях са в подкрепа на ДПС. В мобилната урна на село Голям Поровец действителните гласове са 18, като 11 от тях са за ДПС. В село Лудогорци подвижната секция е с 32 гласа. От тях 25 са подадени в подкрепа на ДПС. Показателен е и случаят с Подайва. В повдижната секция там през пролетта избирателите по списък са 38. Само за три месеца гражданите с трайни увреждания там скачат до 88 души - толкова са вписани за новата подвижна секция през юли. Точно 73 души от тях са гласували за ДПС. “Хората, подали заявления, не знаят, че са ги подали” Според шефа на полицията в Разград заявленията, на базата на които се разкриват множеството подвижни секции са “неистински частни документи”. “Оказа се, че лицата, от чието име са подадени тези заявления да гласуват в подвижна избирателна комисия, изобщо не знаят за съществуването на такива заявления”, каза той. “Тези въпросни заявления, които представляват неистински частни документи, съответно са входирани в общината, т.е. те са използвани. Длъжностните лица в някои общини на практика са абдикирали от задълженията си да ги проверяват и да установят дали са реални”, казва Минков. Длъжностните лица в случая са кметовете или кметските наместници. Те в голямата си част за избрани от ДПС. Свободна Европа поиска информация по случая от партията, но оттам не отговориха. “Друга констатация при проверките на колегите е, че се установяват индикации за евентуално съставяне на медицински документи с невярно съдържание.", каза още Диян Минков от разградската полиция. Това обаче тепърва ще се разследва. На предстоящите предсрочни парламентарни избори на 14 ноември също ще се следи за интензивността за разкриване на мобилни урни.

Това предизвиква вниманието на фона на спада в подкрепата на движението по време на изборите на 11 юли. Тогава партията е подкрепена от 292 514 души в цялата страна, за сметка на знаително по-високия изборен резултат от 4 април, когато гласовете за ДПС са 336 306. В подобна ситуация логично би било и гласовете в разградски избирателен район да намалеят. Това обаче не просто не се случва, а напротив - подкрепата там се увеличава. На 4 април за ДПС в Разград гласуват 20 928 души. На 11 юли гласовете за движението там са 21 449. Или иначе казано 521 избиратели повече са гласували за партията. По данни на МВР заявленията за гласуване в мобилни урни са около 2500 за цялата област. Към момента от МВР не дават информация дали и как установените изборни нарушения са се отразили на резултатите от последния парламентарен вот.