На 13 септември почина Жан-Люк Годар на 91 години, съобщи френският вестник Liberation. Годар беше един от най-влиятелните режисьори в историята на киното.
Френско-швейцарският режисьор
придоби известност в края на 50-те години на миналия век като една от водещите фигури във френското движение, известно като Новата вълна.
Роден в Париж през 1930 г., Годар израства в Нион, на брега на Женевското езеро в Швейцария.
Режисьорският му дебют
в пълнометражното кино е с филма "До последен дъх" - прожектиран за първи път през 1960 г. Заснет по улиците на Париж през 1959 г., с незначителна употреба на изкуствено осветление и сценарий, написан за един ден, "Без дъх" се превръща в истинско културно явление. С него Годар грабва приза за най-добър режисьор на филмовия фестивал в Берлин.
По време на снимачния процес на "Малкия войник" Годар среща бъдещата си съпруга - актрисата Анна Карина. Тя участва в много от прочутите ранни продукции на режисьора.
За разлика от много други,
Годар никога не престана да търси нови и нови изразни средства, оставайки винаги напълно свободен и независим от модните течения и комерсиалния дух. „За да правиш кино е достатъчно да снимаш свободни хора” – казва той.
Изпробвайки различни жанрове и стилове – от мюзикъла до философския трактат, той винаги изследва чрез специфичния език на киното природата на човешките взаимоотношения.
Написва собствената си епитафия
още през 1965г. във филма си „Алфавил”: „Очаква те по-добра съдба от смъртта. Ти ще станеш легенда”.
Годар бе удостоен с „Оскар” през 2010 г. за цялостния му принос в киноизкуството
. Членовете на Американската академия отбелязаха неговото огромно влияние върху формирането на независимото американско кино и по-специално върху творци като
Мартин Скорсезе,
Роман Полански,
Стивън Содърбърг,
Уди Алъни
Куентин Тарантино.
Годар не благоволи да отиде на церемонията. Той заяви, че не си струва усилието да прекосяваш океана, заради едно „парченце метал”.
Френският президент Еманюел Макрон
заяви, че Франция губи "национално богатство" със смъртта на режисьора, кръстникът на "новата вълна" във френското кино.