След като зае трона през 1952 г., кралица Елизабет II наследи милиони поданици по целия свят, много от които не я желаеха. Днес в бившите колонии на Британската империя нейната смърт предизвиква сложни чувства, включително гняв. Освен официалните съболезнования, възхваляващи дълголетието и службата на кралицата, има известна горчивина за миналото в Африка, Азия, Карибите и другаде. Говори се за наследството на колониализма, от робството до телесните наказания в африканските училища до ограбените артефакти, съхранявани в британски институции. За мнозина кралицата представлява всичко това през седемте си десетилетия на трона.
В Кения, където преди десетилетия младата Елизабет научава за смъртта на баща си и огромната си нова роля на кралица, адвокат на име Алис Муго сега споделя онлайн снимка на избледнял документ от 1956 г. Издаден е четири години след началото на управлението на кралицата и показва суровата реакция на Великобритания на бунта на Мау Мау срещу колониалното управление. Документът се казва „Разрешение за движение“. Докато над 100 000 кенийци са събрани в лагери при мрачни условия, други, като бабата на Муго, са принудени да искат британско разрешение, за да се придвижват от място на място. „Повечето от нашите баби и дядовци са били потискани“, написа Муго в Twitter в часовете след смъртта на кралицата в четвъртък. "Не мога да скърбя." http://gty.im/594626305 Но отиващият си президент на Кения Ухуру Кениата, чийто баща, Джомо Кениата, e бил затворен по време на управлението на кралицата, преди да стане първият президент на страната през 1964 г., пренебрегна миналите проблеми, както направиха и други африкански държавни глави. „Най-емблематичната фигура на 20-ти и 21-ви век“, я нарече Ухуру Кениата. Гневът дойде от обикновените хора. Някои призоваха за извинения за минали злоупотреби като робство, други за нещо по-осезаемо. „Тази общност от нации, това богатство принадлежи на Англия. Това богатство е нещо, което никога не се споделя“, каза Бърт Самюелс, член на Националния съвет за репарации в Ямайка. Управлението на Елизабет се сблъска с трудно извоюваната независимост на африканските страни от Гана до Зимбабве, заедно с поредица от карибски острови и нации по ръба на Арабския полуостров. Някои историци я виждат като монарх, който е помогнал за надзора на предимно мирния преход от империята към Британската общност, доброволно сдружение на 56 нации с исторически и езикови връзки. Но тя беше и символът на една страна, която често се отнасяше грубо с хората, които покоряваше. http://gty.im/830278190 В Близкия изток също имаше слаб интерес към смъртта на Елизабет II, където мнозина все още държат Великобритания отговорна за колониалните действия, които начертаха голяма част от границите на региона и поставиха основите на много от съвременните му конфликти. В събота управниците на Хамас в Газа призоваха крал Чарлз III да "коригира" решенията на Великобритания, които според тях потискат палестинците. В етнически разделения Кипър много кипърски гърци си спомниха четиригодишната партизанска кампания, водена в края на 50-те години на миналия век срещу колониалното управление, и възприеманото за безразличие на кралицата към тежкото положение на девет души, екзекутирани чрез обесване от британските власти. Янис Спанос, президент на Асоциацията на националната организация на кипърските бойци, каза, че кралицата е „държана от мнозина като носеща отговорност“ за трагедиите на острова. Сега, с нейната смърт, има нови усилия да се обърне внимание на колониалното минало. Индия поднови усилията си при премиера Нарендра Моди за премахване на колониалните имена и символи. Страната отдавна върви напред, дори изпреварва британската икономика по размер. „Не мисля, че имаме място за крале и кралици в днешния свят, защото ние сме най-голямата демократична държава в света“, каза Дхирен Сингх, 57-годишен предприемач от Ню Делхи. В столицата на Кения, Найроби, Макс Кахинди си спомня бунта на Мау Мау „с много горчивина“ и си спомня как някои старейшини са били задържани или убити. Но според него тогава кралицата е била „много млада дама“ и смята, че някой друг вероятно е управлявал британските дела. „Не можем да обвиняваме кралицата за всички страдания, които имахме по това време“, каза Кахинди. Тимъти Калиегира, политически анализатор в Уганда, каза, че в някои африкански страни съществува „духовна връзка“ от колониалния опит до Британската общност. „Това е момент на болка, момент на носталгия“, каза той. Смесени са чувствата и на Карибите, където някои страни отстраниха британския монарх като държавен глава. Премиерът на Ямайка заяви по време на тазгодишното посещение на принц Уилям, който сега е наследник на трона, и Кейт, че островът възнамерява да стане напълно независим. По-младото поколение кралски особи изглежда има по-голяма чувствителност към последиците от колониализма, твръдят експертите. По време на посещението си в Ямайка Уилям изрази „дълбоката си скръб“ за робството. http://gty.im/1387502355 Надийн Спенс, активист, каза, че признателността към Елизабет сред по-възрастните ямайци не е изненадваща, тъй като тя е била представена от британците като „тази добронамерена кралица, която винаги се е грижила за нас“, но младите хора не изпитват страхопочитание към кралското семейство. „Единственото нещо, което отбелязах за смъртта на кралицата, е, че тя почина и никога не се извини за робството“, каза Спенс. „Тя трябваше да се извини.“
