На 8 март Православната ни църква отбелязва преп. Теофилакт, еп. Никомидийски. От житието на Св. Теофилакт разбираме, че светецът е произхождал от „източните страни”, вероятна Сирия или Палестина, и дошъл в Цариград по време на първите иконоборчески гонения срещу Православната Църква.
Свети Теофилакт бил известно време монах в една обител близо до Черно море. Когато при императрица Ирина иконоборческата ерес била осъдена от Седмия вселенски събор (787 г.), цариградският патриарх Тарасий, който знаел добродетелния живот на Теофилакт, го убедил да приеме званието епископ Никомидийски.
В тоя сан Теофилакт се явил истински служител и последовател на Христа: той служел на бедни, болни, устройвал странноприемници и болници. Във време на една зараза, която се появила в града, той сам се грижел за болните, като със своите ръце измивал раните им. Предание разказва как било жътвено време и голяма горещина и хората изнемогвали от силна жажда.
Светецът се помолил на Бога и сухият меден съд в манастира започнал да се пълни с вода в количество, достатъчно за потребностите. Това чудо било подобно на древното чудо, което станало в пустинята, когато Мойсей извел вода от камъка за жадуващия Израил, и на другото, когато за умиращия от жажда Сампсон сухите кости на магарешката челюст станали извор на жива вода.
Св. Теофилакт прекарал 30 години в изгнание, като търпял лишения и страдания. Той починал в дълбока старост около 832 година.
