На 4 септември Православната църква почита Свети пророк Мойсей Боговидец и Св. Вавила, еп. Антиохийски. Моисей е библейски пророк, религиозен водач, законодател и основател на юдаизма. На Моисей се приписва авторството на Петокнижието – първата основна част от Библията.

Според библейската книга „Изход“, той е роден по време, когато евреите пребивават в Египет. Те са подложени на масово изтребление и преследване – новородените бебета от еврейски произход са убивани, за да се намали популацията на чуждия народ. За да получи спасение, невръстният Мойсей е пуснат във водите на река Нил и намерен от сестрата на фараона, която го осиновява. Впоследствие детето е отгледано от дойка, която всъщност е истинската му майка.

Моисей става принц на Египет, но нетърпимостта му спрямо жестокостите на египтяните към народа му го карат да направи необмислен акт – убива садистичен надзирател. После бяга в пустинята, където се жени за дъщерята на мъдър шейх и става пастир. Бог, във вид на неизгаряща къпина, приканва изгнаника да освободи народа си от египетското робство. Моисей се връща в Египет, където настоява пред фараона да пусне евреите.

След няколко бедствия владетелят скланя и чужденците напускат страната. Преминават през разтвореното от Божията сила, измолена от водача им, Червено море. В пустинята, на планината Синай, Моисей получава Десетте Божи заповеди, с които е сключен завет между евреите и Бога. Еврейският народ обаче обикаля 40 години из пустинята, докато намери Обетованата земя. Самият Моисей не доживява този момент. Свещеномъченик Вавила бил Антиохийски епископ през времето на римския император Деций Траян.

След като принесъл жертва в езическото капище в Антиохия, императорът пожелал да влезе и в близкия християнски храм, за да се надсмее над светата литургия. Епископът св. Вавила застанал решително на входа на храма и не му позволил да влезе вътре и по тоя начин да оскверни божествената светиня. Посрамен, императорът си отишъл. На другия ден обаче християнският храм бил опожарен.

Св. Вавила бил доведен на съд пред императора и подложен на жестоки изтезания. Накрая един от палачите го посякъл с меч. Християните погребали тялото му с почести. Около 100 години по-късно светите му мощи били пренесени в местност около Антиохия, наречена Дафне, където била построена църква на негово име.