сн. Дойче Веле
Берлин, Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Дортмунд, Дуисбург, Манхайм... Общото между тези германски градове е, че много преселници от Източна Европа ги предпочитат като дестинация. На места броят на имигрантите от Румъния и България се е увеличил шесткратно от 2006 година насам, се посочва в декларация на Сдружението на германските градове. В същото време това са и места с традиционно висока безработица, което допълнително задълбочава проблема. Нещата се усложняват и от факта, че пришълците са предимно нискообразовани хора, основно от ромски произход, които нямат никакъв шанс на германския трудов пазар, се казва още в документа.
Основната движеща сила на това нашествие е бедността в родните страни на преселниците. Тези хора бягат от нищетата и дискриминацията у дома, но и в Германия те продължават да живеят на ръба на обществото, поради което нерядко са принудени да се занимават с нелегална дейност. Това ги превръща в един вид модерни роби, казва Габриел Хьофле от градската управа на Манхайм. Тъй като до 2014 година германският трудов пазар остава затворен за тях, много от пристигащите българи и румънци се регистрират фиктивно като развиващи самостоятелна дейност. По този начин те заобиколят ограниченията за достъп до трудовия пазар, което обаче не решава проблемите им. В повечето случаи тези хора попадат на някой строеж, където работят напълно нелегално по 12 часа на ден срещу мизерно заплащане.
Но това не е всичко: заради безизходицата, в която се намират, преселниците от България и Румъния се превръщат в лесна плячка за безскрупулни наематели, които им "продават" място върху матрак в някое мазе за сумата от 150 евро на месец. Проблеми възникват и с децата на пришълците, които би трябвало да посещават училище, но тъй като или не говорят нито дума немски, или пък са направо неграмотни, включването им в германската образователна система е на практика обречено на провал, казва Валтер Татермуш от социалната служба в Щутгарт. От 2006 до 2012 година броят на българските преселници в града се е увеличил от 596 на 1261 души, уточнява Татермуш.
Те идват с надеждата да намерят по-добър живот, а се оказват в плен на собствените си илюзии. За много българи и румънци, прииждащи към Германия, авантюрата се превръща в истински кошмар, от който е трудно да се излезе. През 2011 година в Германия са пристигнали общо 147 хиляди българи и румънци - двойно повече, отколкото в годината на присъединяването на двете страни към ЕС през 2007-а. Мечтата за по-добър живот обаче рядко се осъществява. Много от трудовите имигранти остават без работа, без жилище, а и без социални помощи. Малцина са онези, които имат поне минимални познания по немски език или здравна осигуровка. Гражданите на двете балкански страни все още нямат неограничен достъп до германския трудов пазар - бариерите ще отпаднат от началото на 2014 г. Дотогава могат да работят в Германия само като сезонни работници или ако са самонаети лица - т.е. със собствен бизнес.
Към много германски общини усилено се регистрират нови фирми, създадени от граждани на България и Румъния. В повечето случаи обаче това са мними "бизнесмени", които по този начин се опитват да заобиколят ограниченията на трудовия пазар, а в действителност работят като наемни работници.
В редица германски градове вече има подобни "черни" борси за нископлатена работна ръка от Източна Европа. Там наемат имигрантите срещу 2 евро на час за товаро-разтоварна дейност или пък на някой строеж.
Сдружението на германските градове разполага с данни, според които само в северните квартали на Дортмунд броят на новопристигналите българи и румънци се е увеличил 19 пъти. В резултат на това се отчита увеличение на престъпността, проституцията и работата на черно. Множат се и случаите, в които наемодатели се възползват от затрудненията на имигрантите да си намерят квартира. В Манхайм обикновен матрак в мазе върви по 200 евро на месец, а многочленни семейства от Източна Европа биват настанявани в едностайни жилища за по 500 евро на месец.
Малко по-различна е групата на онези, които пристигат в Германия с цел проституция. Обикновено това са млади жени и момичета от Източна Европа, които са били или отвлечени, или пък примамени с фалшиви обещания. Само в провинция Северен Рейн-Вестфалия броят на проституиращите жени е 30 хиляди, а в цяла Германия с тази дейност се занимават към 400 хиляди жени. Около 80 на сто от тях са чужденки - основно от България, Румъния, Украйна, Чехия, Русия и Полша, казва Вилхелм Еркенс от полицията в Дуисбург. Жените биват прехвърляни организирано в Германия, където им се отнемат документите за самоличност, а след това с бой и наркотици сводниците им ги "превъзпитават" - тоест правят ги покорни и послушни. "Заплашват ги, че ако не се подчиняват, на семействата им в родните им страни ще се случи нещо лошо", разказва шефът на германския полицейски синдикат Ерих Ретингхаус.
Според официалната статистика всеки ден 1,2 милиона германци търсят услугите на проститутки. Годишната печалба от този бизнес се изчислява на 14,5 милиарда евро. (Дойче Веле)
