Това престъпление било извършено по каноните на американските убийства. Обикновен съветски рецидивист успява да повтори действията на свои американски предшественици, без дори да подозира за тяхното съществуване. Събитията се развили във втората половина на 13 декември 1975 г. Сутринта Александър Жидков, 29-годишен рецидивист с 16 години „стаж" в изправителни заведения и затвори, и 18-годишният Михаил Веретелник, също престъпник с опит, се чудели какво да правят. Решили да отскочат до селцето Силва при някакъв приятел от затвора. Искали да го поканят да се присъедини към тях, за да оберат колхозната каса в съседното село Денисово. Въоръжили се с четири ловни пушки и два ножа.
Срещата се състояла. Дори полели идеята със самогон (самогонът е домашно приготвен алкохол, който правят руснаците, ферментирайки каквото имат - картофи, цвекло, плодове - б.пр.). И потеглили. Недалеч от селото Жидков се скарал с приятеля си и - без много да му мисли - го застрелял. Продължили нататък, но се сетили, че една от пушките я няма. Решили да се върнат, защото загубата на оръжие не е хубаво нещо. Какво било изумлението им, когато на мястото, където оставили трупа, нямало никого! Съдейки по следите в снега, „убитият" просто си тръгнал...

Жидков и Веретелник се втурнали да преследват беглеца. Настигнали го буквално след сто метра, но той бил вече в компанията на две жени и един мъж. Това били неговата майка, сестра и съсед. Дошли да видят какво става, след като чули изстрел в гората. Сега влачели ранения и не подозирали, че зад гърба им са се появили убийците. Разяреният Жидков без каквито и да било обяснения открил огън. Майката и сестрата загинали на място, ранен - съседът успял да избяга. Саша се доближил до своя приятел и го прострелял от упор в стомаха. По странно решение на съдбата го открили половин час по-късно, но все още жив. Натоварили го на линейката и го пратили в болница, където благополучно се оправил.

Жидков с чувство на дълбоко задоволство, че най-накрая е доубил приятеля си, продължил по пътя към гарата. Михаил Веретелник не използвал много оръжието си. По-късно експертизите показали, че повечето от куршумите, попаднали в телата на жертвите, са от пушката на Александър. На перона чакали възрастни мъж и жена. Саша стрелял в жената, после и по мъжа, който успял да скочи през релсите и това спасило живота му. Престъпниците решили да не хабят повече муниции и, изоставяйки ранената жена на платформата, тръгнали нататък.

Недалеч от гарата Жидков и Веретелник нападнали девойка. Престъпниците й нанесли 12 удара с нож и прибрали дамската й чантичка с три рубли и малко козметика. Жертвата починала след минути. Извергите продължили пътя си. Харесали си една барака, която се ползвала като работническо общежитие. Било рано и мъжете били на работа. Издевателствайки над беззащитните деца и жени, двамата успели да съберат 22 рубли. После поискали от млада бременна жена да им прави орален секс. Изплашена, че ще я изнасилят, тя успяла да избяга в стаята си и се заключила отвътре. Разярен от неподчинението, Жидков стрелял през вратата. Нероденото дете загинало на място, а младата жена била тежко ранена.

Дотук от ръцете на Жидков загинали четирима души. Това обаче му се струвало недостатъчно и решил да не спира. Влакът, който трябвал на Саша и Веретелник, щял да дойде след известно време. Двамата решили да минат през село Троица, където живеела майката на Жидков. По пътя престъпниците се натъкнали на участъковия милиционер в компанията на две жени. Саша отдавна мечтаел да убие служител на реда и на гарата специално погледнал в милиционерската стая дали има някого, но тя била празна. Сега с радост насочил пушката към участъковия, който в този ден не бил на работа и не носел оръжие. Наредили му да легне по лице, но той отказал и им предложил да се предадат. Побеснял Жидков се нахвърлил върху него, нанасяйки шест удара с ножа в гърдите и ръцете му. Убедени, че падналият милиционер не дава признаци на живот, престъпниците продължили. Но не обърнали внимание на неговите спътнички, които успели да извикат Бърза помощ и участъковият по-късно се възстановил.

Междувременно „героите" достигнали жп прелеза, където решили да устроят засада и да отмъкнат автомобил. Успели да спрат камион, в който се возели две момчета и две момичета. Измъкнали ги от кабината и ги пребили жестоко. По някаква причина този път не употребили оръжие и пострадалите се отървали леко. В Троица престъпниците решили да се разделят. Жидков тръгнал към майка си, за да превърже дланта си, която бил порязал, докато мушкал хората. Веретелник бил останал без патрони и се чудел от чий дом да задигне. Разбил вратата на първата къща. Не намерил патрони. Хората не били у дома и това ги спасило от разправа. Михаил открил бутилка водка и я изпил почти цялата. От алкохола внезапно придобил сили и смелост. Обрал чаршафите и бельото на хората, натъпкал ги в раницата си и се отправил към колхоза в Денисово да ограби сам касата.

През същото време Жидков бинтовал ръката си и излязъл на улицата да изчака своето другарче. Веретелник го нямало никакъв и той започнал да обикаля безцелно из селото. Вниманието му било привлечено от сватба в една къща. Саша открил огън по прозорците. Когато изплашените хора заизлизали навън, открил стрелба и по тях. По време на разстрела Жидков ранил смъртоносно бащата на невестата. Още пет души получили различни рани. Неудовлетворен от устроената касапница, Саша се вмъкнал в опустелия дом и започнал да троши с приклада на оръжието всичко, което му се изпречило. Не след дълго се изморил, а и успял да строши пушката. Оставала му още една. Решил, че е крайно време да отиде да ограби колхозната каса. Веретелник вече бил тръгнал натам.
От село Денисово, където ги чакала колхозната каса, тръгнали два милиционерски патрула, тъй като разбрали за стрелбата в Троица. Пияните „герои" с пушки на рамо и затъкнати в пояса ножове привлекли вниманието на милиционерите. Арестували ги един след друг. Веретелник се предал без бой, стреснат от насочените към него пистолети. На Жидков му се приискало да се постреля малко със служителите на реда, но получил набързо куршум в корема. Вече в болницата, под въздействие на анестезията, Александър се разбърборил: „Много ми се искаше да убия за един ден двадесет, че дори повече души!"

Жертвите на Жидков и Веретелник били почти двадесет, а от тях загинали пет. Престъпниците никога не успели да дадат какъвто и да е логичен мотив за своите действия.

Събитията от декемврийската касапница през 1975 година не привлекли вниманието на криминалните психолози и психиатри. Няколко дни преди 13 декември заедно с двама съучастници Жидков извършил друго зверство. В продължение на две денонощия той и другарите му подложили на нечовешки изтезания и накрая убили един мъж. Били чули, че имал много пари, но така и не успели да ги намерят. После пътували с влак. Жидков решил да ликвидира единия от съучастниците си, но той - бидейки стар рецидивист с богат опит от затворите, скочил от влака и успял да се спаси. Другият също изоставил Александър и затова по-късно се наложило той да търси компанията на младия Веретелник. Безусловно Жидков бил безкрайно потиснат, защото нищо не вървяло според неговите планове - останал и без пари, и сам. Той трябвало да „компенсира" своята фрустрация, започнала в началото на декември. Когато не успял, неговата потиснатост преминала в дисфория. С тази дума криминалните психолози наричат немотивираното злобно-раздразнително настроение, съчетано с желанието за конфликти и необуздана агресия. Би могло да се каже, че дисфорията е агресивна депресия.

И двамата - Жидков и Веретелник, били осъдени на разстрел. Първият сам поискал от съда това наказание с мотива, че е по-добре да загине, отколкото още 15-ина години да търпи „затворническото тегло".