Цените на храните се покачиха значително през последната година. Появиха се съмнения, че част от увеличението е плод на пазарни манипулации. Една институция обаче сякаш проспива проблемите. Коя е тя и какво може да направи?
Слънчев следобед на Женския пазар в София. След като са напълнили с покупки двете си пазарни колички, пенсионерите Мария и Лъчезар сядат за почивка на една от близките пейки.
„Купихме си салата, чесън, гъби, магданоз, копър, праз, ядки, сливи без костилка, лимони, мандарини, портокали – общо за около 80 лева“, изброява Мария. Покупките са за трима човека и ще им стигнат за цялата седмица.
Със съпруга й казват, че са дошли да пазаруват специално на Женския пазар, защото цените са значително по-ниски от тези в магазините близо до дома им. По думите им особено през последните месеци храните са поскъпнали многократно, а те успяват да се справят единствено с
помощта на своя внук, който им праща пари всеки месец.
„Това щеше да е страшното според мене – ей сега да сме останали само на пенсиите, с тези цени“, отбелязва Мария. „Аз не знам как смогват хората, по някой път ми се плаче, като се сетя.“
Мария и Лъчезар не са единствените, които смятат, че цените на храните в България значително са се покачили. През последните седмици служебното правителство заговори за „тежки аномалии“ на пазара на хранителни стоки и съобщи, че започва действия, така че ръстът на цените да бъде „овладян“. Предложенията му как да стане това включват изготвянето на законодателни промени, създаването на специален щаб с представители на всички отговорни институции - от ресорните министерства, през Агенция „Митници“ до НАП, които да започнат проверки, и създаването на сайт, в който да се сравняват цените.
С тези идеи обаче просто се „тупа топката“, смятат икономисти, с които Свободна Европа разговаря. Реално въздействие може да окаже една институция, която беше по-рядко споменавана – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Според експертите именно тя трябва да играе основната роля при откриването и санкционирането на противозаконни практики. Но вместо това през последните години тя сякаш спи.
Говорят числата
„Току-що една клиентка си купи лук“, казва Златка, която е една от десетките продавачи на Женския пазар. „Попитах я дали иска и репички. Каза ми:
„много неща искам, но не мога да си ги купя всичките“.
По думите на Златка това се случва „всеки Божи ден“ – през последната една година нейните клиенти на пазара са започнали да пазаруват много по-внимателно и да се ограничават в покупките си.
Тези впечатления се потвърждават и от статистическите данни. Според НСИ през четвъртото тримесечие на 2022 г. потреблението на повечето основни храни средно на лице от домакинство е намаляло в сравнение със същия период година по-рано. Най-голям е спадът в потреблението на хляб и тестени изделия, на месо и на плодове.
Маркетинговите изследвания на GfK, Bulgaria и NielsenIQ, цитирани от Капитал, също потвърждават, че през последните месеци българите са започнали да ограничава покупките си на храни от първа необходимост.
Свиването на покупките идва, след като през ноември инфлацията при храните достигна рекордните 26,6%. Оттогава статистиката отчита постепенно забавяне в темпото на поскъпване при храните – през декември то беше 26,1%, а през януари – 24,9% на годишна база. Данните съвпадат и с тенденцията за спад при общата инфлация, който започна още през октомври 2022 г.
Какво предложи правителството
На този фон в началото на февруари служебното правителство съобщи, че е установило „аномалии“ при цените на някои хранителни продукти и затова започва серия от мерки, които да доведат до овладяване на цените.
„Ценообразуването в България е много странно“,
каза пред БНТ министърът на земеделието Явор Гечев. По думите му има „много компоненти, които тежко намирисват на нелоялни търговски практики“ и затова редица институции са започнали проверки по места.
В неделя Комисията за защита на потребителите (КЗП) съобщи, че е открила около 150 нелоялни търговски практики в някои от големите търговски вериги, а като пример председателят на комисията посочи подвеждащи послания за промоции. Освен проверки в големите магазини, кабинетът съобщи, че инициира и създаването на специален сайт, в който да се събира информация за цените от всички области в България, и да се сравнява с цените в 6-7 други европейски страни.
Премиерът Гълъб Донев съобщи, че правителството ще изготви и предложения за подобряване на законодателството в сферата. По-късно Явор Гечев каза, че се търсят варианти промените да станат не през закони, а през наредби.
Доколко ефективни обаче могат да са тези идеи?
Тупа ли правителството топката
Според Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“, самият факт, че за законови промени се говори в момент, в който изобщо няма парламент, който да ги гласува, означава, че „просто се тупа топката“. Допълнителната идея подобни промени да се прокарват през наредби пък е изключително опасна, добавя Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.
„По-добре да не се връщаме към тази практика изпълнителната власт да законодателства и да урежда перманентни и важни обществени отношения, това е модел от Втората световна война“, коментира пред Свободна Европа Ганев.
Другата идея на правителството – да се събират данни за цените в България и други избрани европейски страни и да бъдат редовно публикувани в специално създаден сайт – според икономистите не е лоша, но сама по себе си няма да покаже откъде идва проблемът.
По думите на Ангелов трябва да се види защо някои храни се задържат на цени по-високи от тези в Западна Европа. А за това е нужен анализ, а не просто публикуване на факти. По-рано проучване на Евростат показа, че продукти като сирене, масло, мляко и яйца през 2021 г. са били по-скъпи като абсолютна сума в България, отколкото в по-богати държави като Люксембург или Франция.
„Идеята е, че ако нещо тук е много скъпо, някой конкурент трябва да може да внесе отвън и да свали цената. Но защо това не се получава? Това е интересният въпрос“, казва Ангелов пред Свободна Европа.
„Може би някой пречи на конкуренти да идват на пазара. И отговорите няма да дойдат от едно табло с данни“, добавя той.
Как се повишиха цените на храните – примерът с олиото
Двамата икономисти посочват още нещо – въпреки че служебното правителство изброи редица институции, които ще участват в проверките на търговските практики, всъщност има една, която може да окаже сериозно въздействие.
До повишаването на цените на хранителните стоки през последната година се стигна заради множество изцяло пазарни фактори. По думите на Георги Ангелов те включват по-високите цени на електричеството, които пряко повлияха на разходите на производителите, както и цените на природния газ, които пък оказаха влияние върху цените на торовете. Нахлуването на Русия в Украйна доведе до скок в цените на зърното и слънчогледа.
Според икономиста обаче фактът, че цените на някои храни остават високи, въпреки че в края на миналата и началото на тази година инфлацията започна да върви надолу, показва, че има и други, незадължително пазарни фактори. Именно в такива случаи трябва да се намесва Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да проверява съмненията.
Ангелов дава и конкретен пример за подобни съмнителни увеличения – рязкото поскъпване на олиото през пролетта на миналата година. Тогава цената му в някои магазини достигна 7 лв. за бутилка, а заради паника, свързана с войната в Украйна, че то може да свърши, в супермаркетите се извиха опашки.
„След този пик, който имахме в цената на олиото, отне много месеци, за да се стигне до някаква що-годе нормална цена. Тоест пазарът реагира, но много бавно. Това даде повод за въпроси дали това не е всъщност някакъв картел или някаква манипулация на пазара“, посочва Ангелов.
Затова и тогава КЗК започна проверка. Именно антимонополната комисия е държавният орган, който може да разследва и евентуално да санкционира подобни практики. От отговори на КЗК до Медиапул в началото на февруари стана ясно, че девет месеца по-късно комисията все още събира данни по случая.
„Спецификата на изисканата информация и необходимият за предоставяне обем затрудниха значително запитаните дружества и компетентните органи в определените от КЗК срокове“, се казва в отговорите на комисията.
По-рано през септември КЗК наложи глоби на две търговски вериги (Билла и Кауфланд), но те не бяха за забранени споразумения, а за липсващо олио на промоционални цени. Това за момента са единствените мерки, предприети от регулатора. Пред Капитал председателката на КЗК Юлия Ненкова каза, че продължава секторният анализ както на пазара на олио, така и на пазара на брашно, но става въпрос за експертен труд, който изисква време.
Ненкова беше назначена на поста през 2016 г. по време на правителството на ГЕРБ. В края на третия мандат на Бойко Борисов през 2021 г. мандатът ѝ, който изтичаше, беше удължен от 5 на 7 години. Ненкова е майка на дългогодишния депутат от ГЕРБ Александър Ненков.
Сънят на КЗК
Според Георги Ангелов след случая с олиото от пролетта остават подозрения, че КЗК не си е свършила работата. По думите му ако тогава е имало някакви нередности, но те останали ненаказани,
„сега и други играчи пробват да го направят в други сектори“.
„Тоест бездействието на КЗК може би подхранва и други такива опити временно да се поддържа цената по-висока от пазарното ниво“, смята Ангелов.
Друг пример за важната роля, която КЗК има при разкриването на потенциални нередности при цените, е свързан с пазара на прясно мляко. В края на януари комисията разреши сливането на две от най-големите млекопреработващи компании. След него по данни на Нилсен, цитиррани от Капитал, обединената група притежава пазарен дял от 80-90% при прясното мляко и на практика няма значителни конкуренти.
„Това за мен е проблемът, че на няколко пазара има такива огромни играчи и те са пропуснати или проспани от КЗК.
Тоест дава се знак, че всеки може да си прави каквото си иска и да нарушава пазарните принципи“, отбелязва Ангелов.
Георги Ганев е съгласен, че основната роля в борбата с нелоялните търговски практики трябва да е именно на КЗК. Според него Законът за защита на конкуренцията е добър – „просто, както много често в България, прилагането е проблемът“.
„Просто трябва да се прилага наличната никак нелоша рамка за защита на конкуренцията. Това няма да се отрази на цените нито днес, нито утре, нито след седмица, но в средносрочен план – между 3 до 5 години, няма как да не се усети“, обобщава Ганев.
На 16 февруари, а след това и на 22 февруари, КЗК публикува в сайта си официални съобщения, че е започнала "предварително проучване за евентуално извършени нарушения" за нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти до крайните потребители. Това се случва след "зачестили съобщения в медиите" и сигнали от потребители.
Прочети още
В момента стадият също е събиране на информация, а ако бъдат събрани доказателства, може и да започне производство. Във второто съобщение се казва, че могат да се подават сигнали до комисията, в това число и анонимни. Спомената е и възможността "за предоставяне на информация и доказателства относно таен картел във връзка с Програмата за освобождаване от санкция или намаляване на санкциите".
