сн. guardianlv.com

Върховният съд прие решение, че американската полиция има право да взeма образци ДНК от задържани лица. Според съда получаването на образци ДНК е процедура, приличаща на вземането на отпечатъци на пръстите, и съответно не нарушава конституцията. Решението не бе прието единодушно. Малцинството съдии във Върховния съд изразиха рязкото си несъгласие с мнозинството, като казаха, че това решение прекалено разширява пълномощията на полицията. Опасенията са, че основната група, която ще бъде потърпевша от узаконяването на ДНК пробите, ще са емигрантите. Всъщност именно заради емигрантите бе повдигнат и този въпрос.

Още през 2009 година органите на реда започнаха да събират образци ДНК от затворниците в Гуантанамо и някои арестувани и осъдени емигранти. Макар тази практика да не бе официално разрешена, тя продължи и до сегашното произнасяне на съда, което я узакони.

Преди 4 години първоначално се твърдеше, че проби ще се събират само от хората, задържани по подозрение в нарушаване на миграционното законодателство, но тази политика постепенно се прехвърли върху почти всички арестувани лица. Министерството на правосъдието я прилагаше и спрямо лицата, задържани по подозрение в извършване на федерални престъпления. Преди 2009 година в националната база данни се съхраняваше само ДНК на тези, които са били осъдени за извършване на определени видове престъпления.

От правното ведомство сега твърдят, че данните ще се ползват за съпоставяне с образци на ДНК, взети от местопрестъпления. Освен това според експерти това ще улесни установяването на самоличността на имигрантите, които при пристигането си в САЩ често сменят имената и фамилиите си. Очаква се благодарение на съдебното решение федералната "колекция" от ДНК да се попълни с 1.3 млн. образци.

Правозащитниците вече разкритикуваха решението на Върховния съд. Според тях се развързват ръцете на органите на реда да събират данни от хора, чиято вина не е доказана, като по този начин властите ще нарушават правото им на неприкосновен личен живот. Представителите на Американския съюз за граждански свободи заявиха, че внимателно ще наблюдават събирането на ДНК пробите и ще алармират за допускане на нарушения. Всъщност сегашното решение на съда прави именно това - допуска тази практика да се разпространи и върху хора, които все още не са признати за виновни.

Започна делото срещу информатора на "Уикилийкс"

2_300_13
Дългоочакваният процес срещу войника Брадли Манинг, обвинен в едно от най-мащабните изтичания на поверителна информация в историята на САЩ, започна във военната база Форд Мийд, близо до Вашингтон. 25-годишният Манинг трябва да отговаря за предадени на "Уикилийкс" около 700,000 военни и дипломатически документа, определени като свръхсекретни, които той е копирал от служебните компютри. Той е вършил това от ноември 2009 до май 2010 г., когато беше арестуван в Ирак.

След година и половина на предварителни изслушвания процесът започна в присъствието на много американски и чуждестранни журналисти. Те чакаха два часа на дълга опашка, за да бъдат проверени, преди да бъдат допуснати в съдебната зала. Съдебното дело се смята за процеса на века от хората, които подкрепят войника и които бяха излъчили 30 свои представители пред базата. Те скандираха "Брадли Манинг е герой!" и "Освободете Брадли!". За Белия дом Манинг е предател. Той е обвинен, че в качеството си на анализатор на американското разузнаване в Ирак с действията си е станал съучастник на врага, в частност на "Ал Каида", нещо, което Манинг отрича.

Ако бъде признат за виновен по това обвинение, може да получи доживотен затвор или смъртна присъда. Засега Манинг признава вина по 10 от общо 22 обвинения. Съдебните заседания ще продължат до 23 август.