Алексей Петров-Трактора се уреди с близо 10.4 млн. лв., които българската държава ще му брои. Парите всъщност ще бъдат взети от застрахователната му компания ,,Лев инс". Докато делото срещу Петров за организирана престъпна група, по-известно като ,,Октопод", е на път тотално да рухне, Трактора се уреди с въпросното обезщетение заради ,,пропуснати ползи от отказ за издаване на лиценз за застрахователна дейност през 1998 г.". Общата сума, за която Петров бе дал под съд България, е 9 млн. лв. Заради забавяне на плащането към нея се добавят и над 1 млн. лв. от лихви. Понеже става дума за много пари, милионите са заложени дори в държавния бюджет за тази година.
Историята около отказания лиценз на компанията, която през 1998 г. се казва ,,Левски Спартак", всъщност започва няколко години по-рано. Създаденото през 1996 г. дружество ,,Спартак" е част от вълната застрахователни фирми, водещи началото си от късния мутренския период в България: 1994-1996 г. Той се характеризира с това, че по това време всички фирми от силовия сектор започнаха да се опитват да легализират бизнеса си. Обявената в началото на мандата на кабинета ,,Костов" война с подземния свят обаче въведе изискването за лицензиране на застрахователите, които трябваше да покрият определени капиталови изисквания, като същевременно докажат и произхода на средствата си.
В резултат на това ,,Спартак" бе преименувана на ,,Левски Спартак", централата й се премести в Плевен, а собствеността се концентрира. Самият Алексей Петров излезе от управата на компанията. В края на 1998 г. дружеството е придобито от две израелски фирми, чиято дейност по документи е търговия с мебели - ,,Яад пирзул 1984" и ,,Рахти Меир класик".
Прочети още
Въпреки липсата на опит в сферата сделката, с която те купуват по 50% от акциите, е одобрена от отговорния за лицензите Национален съвет по застраховането. Няколко месеца по-късно обаче органът, който тогава се контролира от вътрешния министър Богомил Бонев, отказва издаването на лиценз на ,,Левски Спартак" с мотива, че част от средствата на двете израелски компании са заемни, както и че не може да се докаже произходът на собствеността. ,,Ако няма два вида документи - за произхода на капитала и за плащане, и сега бих отказал. Всъщност причината за забавения лиценз е в самия кандидат ,,Лев инс", които не сложиха документацията си в ред", коментира г-н Бонев.
В началото на 2000 г., когато Бонев вече е сменен от Емануил Йорданов, дружеството все пак получава лиценз, а през 2003 г. подава иск за пропуснати ползи. През февруари 2010 г. Върховният касационен съд потвърждава решенията на по-долните инстанции, с които компанията, преименувана през 2005 г. на ,,Лев инс", осъжда държавата. В хода на делото общата сума на търсеното обезщетение с лихвите и разходите е достигнала 8.86 млн. лв. По това време в ход е и операцията на МВР ,,Октопод" срещу Алексей Петров, в рамките на която беше запечатан и централният офис на ,,Лев инс".
За момента няма яснота защо в продължение на три години решението на съда не е било изпълнено от Министерския съвет. Забавянето обаче води до натрупване на близо 1 млн. лв. от лихви. Депутатът от ГЕРБ и бивш министър по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев коментира, че ще са нужни няколко дни за извършването на проверка за това каква е причината за неизплащането на обезщетението. ,,Ако имаме няколко дни да проверим, може би ще стигнем до адекватен, а не импровизиран отговор. Лесно проверимо е, защото протоколите от заседанията на МС са публични, дали е обсъждано или не", посочва той.
Междувременно най-голямото дело срещу Алексей Петров - т. нар. ,,Големият октопод", бе прекратено тихомълком поради изтичане на срока за започването му. Оказа се, че прокурорът по него Светлозар Костов пропуснал сроковете да напише обвинителен акт и да го внесе в съда. Костов пое делото по времето на управлението на ГЕРБ, когато започнаха и неприятностите на Петров. Прекратяването на делото се случва във времената на кабинета ,,Орешарски", който досега по никакъв начин не е дал да се разбере, че има някакви проблеми за уреждане с Алексей Петров.
