Църквата чества на 30 юни Събор на Св. св. 12 апостоли. Празникът е много древен. Свидетелства за него се срещат още в IV век, когато император Константин Велики (306-337) построил в Константинопол храм, посветен на светите дванадесет апостоли. Апостол на гръцки език означава “пратеник”.
Апостолите са персонажи в християнството, учениците на Иисус Христос, избрани да проповядват новото учение.
Събор на светите славни и всехвали дванадесет апостоли е празник за обща прослава на Христовите благовестители, наречени апостоли, т.е. пратеници. Те са Симон Петър, Андрей Първозвани, Иаков Заведеев, Иоан Богослов, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Иаков Алфеев, Иуда Иаковов, Симон Зилот, Матий (Матия) - на мястото на Иуда Искариот.
Към тях се причислява и апостол Павел, затова този ден се казва още Павловден. Събор на светите дванадесет апостола е празник, празнуван от древността след деня на славните първовърховни апостоли Павел и Петър. Св. благоверен цар Константин Велики (274-337) построил в Цариград храм на името на светите Дванадесет апостола.
Съществуват данни за празнуването на празника от IV век. Като празнува паметта на всеки един от дванадесетте апостоли отделно, Църквата еднакво благоговее и пред целия техен събор. Защото Свещеното Писание и Преданието, като възхваляват трудовете и мъченическата смърт отделно на всекиго от дванадесетте апостоли, прославят ги всички заедно и равночестно.
На 30 юни, ден след календарния празник на светите апостоли Петър и Павел, народната традиция тачи отделно паметта на свети апостол Павел. Той, за разлика от свети Петър, “не щял колак, а искал да го тачат”. За това на Павловден не се работи нищо, нито на полето, нито вкъщи, като предпазна мярка срещу пожари и градушка. Този ден е първият летен празник на огъня, след който следват цяла редица “огнени” празници. Имен днес чества Апостол.
