Бранимир Дончев Делчев има несподелена любов с момиче, студентка втори курс. По-малък е от нея – ученик е в Осма гимназия в София – единадесети клас. Момичето е отблъсквало многократно мераците му, но той не е свикнал да му се отказва, пише „168 часа“.
Баща му е от „голямото добро утро“ на номенклатурата – заместник-директор на ДСО „Стара планина“ – монополиста на дървообработването и дърводобива.
Дори и сега битува наложеното от властта скудоумие за това, че Бранимир имал психични проблеми, страхова невроза и мания за преследване особена изостреност към представители на жълтата раса. Майка му била циклофреничка, която се самоубива през 1971 г. Баща му Дончо Дончев пък пътува много и няма много време за децата си. Бранимир има брат близнак Делян и по-голяма сестра.
Прочети още
В деня на трагедията Бранко бил на кино. Останал повлиян от видяното.
По-късно пред разследващите Бранко ще обясни, че е отишъл в общежитието да търси братовчедка си Елена, в която според думите му бил влюбен. Тя обаче не му отвърнала на чувствата, а отхвърленият младеж смятал, че му изневерява, а край нея има „врагове на нашата народна власт“.
Криминалистите, занимавали се със случая, твърдят, че всичко говори за предварително обмислени с умисъл действия. Той дори прави всичко възможно, за да заличи пътуването си до квартал „Младост“ – сменя три пъти трамвай и автобуси, без да има необходимост. Установява се, че се е тренирал за стрелба с пистолет. Изучавал е къде са жизненоважните органи у човека.
Във фаталния ден той взема незаконния пистолет „Валтер“ на баща си и пристига в Общежитие N2
с осем пълнителя със 72 патрона
Носи и фински нож, който според професионалиста познавач, преминал школата на оперативен работник и сега преподавател във факултет „Сигурност“ в Академията на МВР – Димитър Пенов, е изключително опасно оръжие.
Бранимир и друг път е идвал в общежитието, познават го като наперено дете, „Големешче“, което неведнъж се е заканвало: „Ще чуете вие за мене!“, „Ще видите кой съм аз!“ Това са традиционни фрази за мамини дечица на номенклатурата, на пропуска не искат да се конфронтират със син на големец, пък е и Рождество, макар празникът да не се признава официално, сред студентите на тия работи се гледа с по-леко око. Преминал на пропуска, Бранимир се изкачва на етажа и изважда пистолета...
В това време Стоян Димитров Агов, студент трети курс по журналистика, минава край общежитието, отивайки към друг блок с приятели за обичайно съвещание... Но Съдбата го е избрала да бъде Героят на кървавата нощ. Стоян казва, че ще остави хляба си на пропуска и ще настигне другите... Стоян Агов е на 30 години, той е Батето не само защото е по-възрастен от обикновено двайсетинагодишните си състуденти, но и защото има зад гърба си солидна доза публикации в печата. Печатал е стихове, пише документална книга за загиналия през 1925 година началник на Гражданската авиация майор Асен Агов...
В момента, в който оставя мрежата с хляба, от горните етажи проехтяват изстрелите.
Отначало нападателят Бранимир стреля напосоки
В това време по телевизията дават епизод от култовия сериал „17 мига от пролетта“ и в залата с телевизора са се събрали много студенти. Други пък купонясват по стаите.
17-годишният Бранимир нахлува първо в стая 519, където виетнамски студент празнува рождения си ден с още двама души. Първо започва да обижда и унижава празнуващите. Принуждава ги да пият алкохол на екс, а след това започва да стреля напосоки. Всички в стаята загиват на място.
След това убиецът започва да отваря врата подир врата и да стреля. Пада убит младеж от Близкия изток, друг – от Никарагуа, момче от Севлиево... В една от стаите живее младо семейство – Бранимир първо убива съпруга, след това хвърлилата се към него студентка. Застрелва я от упор в момента, в който тя прегръща съпруга си, така ще ги намерят... двамата са чакали дете... Бранимир продължава да стреля, презарежда и отново и отново, в хаоса никой не мисли за озаптяване на масовия убиец.
Никой, освен Стоян Агов. Години по-късно баща му ще плаче от мъка: „Ако не беше Стоянчо, жертвите щели да бъдат поне два пъти повече“. Потвърждават го и други преживели ужаса.
Стоян Агов взема по три стъпала нагоре
сред хаоса от тичащи надолу момичета и момчета, някои от които – ранени. Вече е на площадката, когато вижда убиеца, крещи „Спри!“ и скача насреща му. Само в екшъните еднодневки супермените имат шанса убиецът да си презарежда оръжието, Стоян не е супермен, той е обикновено момче и знае само едно, че трябва да скочи и да отнеме оръжието на убиеца.
Скача, но куршумът го удря в гърдите. Не е смъртоносно. Вече е досами него, с удар избива оръжието и се опитва да хване убиеца в смъртна хватка. Убиецът измъква финския нож и го забива в плешката на Стоян. Идват и приятелите. На първо време Исмет Сезар, той е вече ранен от куршум в крака, ще получи три удара и от ножа, ще изгуби съзнание, но Симеон Димчев, Стефан Маринов и други момчета повалят убиеца. Озаптяват ги в една стая, за да не бъде линчуван на място. Повиканата веднага Бърза помощ пристига фатално късно за Стоян Агов. Висококвалифициран екип лекари три дни ще се бори за живота му, но напразно. Останалите десет ранени момчета и момичета ще останат живи. Месеци лекарите се борят за живота на Сезар, а по тялото му има 103 шева. Куршумът пък остава за цял живот в крака му.
Би Би Си вече предава новината, когато прославената народна милиция най-сетне влиза в ролята си. Веднъж пристигнала, милицията се развихря.
Още през нощта всички студенти от Общежитие 2 са преместени, уж от грижа за психичното им здраве, в колкото се може по-далечни общежитие. Квартирата на Стоян Агов е преобърната. Изчезват ръкописите за книгата на Асен Агов, стихове, разкази.
По стара традиция, комунистическата власт налага пълно информационно затъмнение за най-масовото убийство в историята на България. Случаят бързо е приключен от Държавна сигурност в пълна секретност.
Вестниците отделят два-три реда за „инцидент, предизвикан от младеж с психични отклонения в студентското общежитие“. В „Пирогов“ под диктовка на майор от ДС се попълва смъртен акт, в който като причина за смъртта на Стоян Агов ще бъде записано:
бронхопневмония и сърдечна недостатъчност.
Срещу Бранимир Дончев няма да има процес – освен че е с психични отклонения, той е и непълнолетен. На 7 февруари 1975 г. той е конвоиран към психиатрията в Ловеч. Край Ботевград обаче младежът иска да отиде по малка нужда. Според официалната версия, Бранко се опитал да избяга и е застрелян от милиционерите. Погребан е в Ботевград, близо до лобното си място.
Прочети още
Съдбата на семейството му
Бащата Дончо Дончев е арестуван, защото е оставил оръжието си без надзор. Осъден е на 4 години затвор, които излежава. Плаща и огромна кръвнина.
Близнакът на Бранимир – Делян, също е обявен за психически нестабилен и поставен под наблюдение, за да не повтори стореното от брат му. Прекарва години наред в психиатрични санаториуми, докато през 1988 г. сестра му не получава съобщение, че е паднал от терасата на санаториума в Кюстендил и е загинал на място. Информация обаче за това какво се е случило няма.
