сн. Wikipedia
В централна Румъния, далече от градовете, „живеят" удивителни камъни. Местните хора са им измислили специално име - трованти. Тези загадки на природата могат не само да растат, но и да се размножават. В повечето случаи те имат закръглена или обтекаема форма и са лишени от остри ръбове. На външен вид малко се отличават от другите камъни, които в тези райони са в изобилие. Но след дъжд с тровантите започва да се случва нещо невероятно: те растат като гъби и увеличават понякога дори застрашително размерите си.
Всеки тровант с тегло едва няколко грама може след време да порасне и да тежи над един тон.
Младите камъни растат по-бързо
с възрастта нарастването им се забавя. Повечето от тези чудати находки се състоят от пясъчник. Техният вътрешен строеж също е много необичаен - ако се разцепи наполовина, на среза - както при дърветата, могат да се различат няколко пръстена около неголямо твърдо ядро.
Независимо от цялата уникалност на тровантите геолозите не бързат да ги отнесат към необяснимите за науката явления. Според учените, макар и необикновени, те имат природа, която се поддава на обяснение. Геолозите твърдят, че тровантите са резултат на продължителен процес на циментиране на пясъка в продължение на милиони години в земните недра. На повърхността тези камъни излизат по време на силна сеизмична активност. Учените намират обяснение и на растежа им - „израстването" се дължи на различни минерални соли, намиращи се под тяхната обвивка. Когато повърхността се намокри, тези химически съединения започват да се разширяват и да притискат пясъка, от което камъкът „расте".
Но има една особеност на тровантите, за която геолозите нямат теория и вдигат засега безпомощно рамене.
Живите камъни са способни и да се размножават
Това става, след като повърхността се намокри и на нея се появява неголяма издутина. След време тя се разширява и когато теглото на новороденото камъче стане достатъчно голямо, то се откъсва от „майката". Строежът на новите трованти е същият както и у техните „родители". Във вътрешността също има ядро, в което е заключена основната загадка за учените. Ако растежът може по някакъв начин да се обясни, процесът на деление на каменното ядро не се връзва с никаква логика. Той по-скоро напомня за пъпкуване, поради което някои специалисти сериозно се замислят над въпроса не са ли тези камъни неизвестна досега неорганична форма на живот.
Местните жители от стотици години знаят за необикновените свойства на тровантите и не им обръщат голямо внимание. Преди ги използвали като строителен материал. По-големи трованти често могат да се видят и на румънските гробища - поставят ги като надгробни камъни заради техния необичаен вид.
Към всичко това обаче има още една особеност, от която човек направо могат да го побият тръпки. Ако едни трованти просто си растат на воля и след време „раждат" свои дечица, други умеят да ходят. Чисто и просто се придвижват от едно място на друго. По-точно е да се каже
пълзят като влечуги
Как се случва това и на какви природни закони почива - никой не знае. В това отношение румънските каменни влечуги си имат събратя, които обаче са от другата страна на света. В националния US резерват Долината на смъртта в Калифорния огромни огладени камъни сами пълзят по дъното на сухото езеро. Никой не се докосва до тях, а те обикалят ли обикалят. Понякога се обръщат от една на друга страна, оставяйки след себе си следа, дълга по няколко десетки метра. В южната част от Долината на смъртта е разположена плоска и равна глинена равнина - дъното на сухото езеро Рейстрек-Плей. През последните десетилетия са наблюдавани стотици камъни с размер от футболна топка до половинтонни, които се движат на различни страни, оставяйки видими следи, движейки се ту поединично, ту на групи - и нехармонизирано, и в паралелни траектории. Скоростта им на движение е няколко метра в секунда. Учените се опитват да разберат как се случва всичко това вече 50 години, но нито една от хипотезите за природата на този феномен не е доказана. Правени са изследвания дали могат да пълзят по тънка коричка лед и се оказва, че могат. Освен това дъждовете в долината са голяма рядкост, а следите, оставени от камъните, нерядко са насочени срещу господстващите в долината ветрове. През 1996 г. Паула Месина, аспирантка от нюйоркския университет в областта на науката на Земята и околната среда, направи снимки и картографира намиращите се там 162 камъка, като използва сложна техника и след това получените данни бяха подадени за обработка от компютър . Стана ясно, че най-дългата следа - почти 900 метра и в почти права линия, била оставена от малко камъче. И това бе всичко, което бе възможно да се установи. Живи ли са, мъртви ли,
дали не получават сигнали от Космоса -
науката мълчи.
Затова да се върнем към основните ни герои - тровантите. Днес те са една от забележителностите на Румъния, заради която тук пристигат туристи от цял свят. На свой ред находчивите местни жители изработват от „живите" камъни неголеми сувенири и украшения и всеки турист има възможност да отнесе със себе си частичка от това природно чудо. Много притежатели на такива сувенири твърдят, че при намокряне те започват да растат и че понякога символично се преместват из дома, което си е достатъчно впечатляващо.
|
Тровантите си имат музей Най-голямото струпване на растящите камъни е в област Вълча. На нейна територия се срещат трованти във всевъзможни форми, размери и цветове. Заради големия интерес на туристите през 2006 г. от вълчинските власти в село Костещ е създаден единственият в страната музей на трованти под открито небе. Неговата площ е 1,1 хектара. На територията на музея са събрани необичайни по вид растящи камъни от целия окръг. Срещу входен билет желаещите могат да се запознаят с експозицията и да си вземат малки образци за сувенири. |
