14 февруари тази година бе последният Свети Валентин за 38-годишната доктор Ейми Харуик. Този ден нищо не предвеща фаталния край на тази интелигентна, красива и амбициозна жена. Късно вечерта тя се прибира в добро настроение от представление по бурлеска и си чати със своя най-добър приятел - Робърт Кошланд - за предстоящото й пътуване до Великобритания. Той й предлага да посети нашумял ресторант на Острова с добра кухня. В 1:01 часа след полунощ Ейми отговаря, че ресторантът изглежда готин, а в 1:16 часа се получава сигнал, че се чуват женски писъци от дома на Харуик под хълмовете на Холивуд.

Съквартирантката на Харуик вика полиция, а самата Ейми е открита безжизнена точно под балкона си. Тя е била удушена и хвърлена през прозореца на собственото си жилище. Откарана е по спешност в болницата, но там умира от раните си, а като причина за смъртта й е посочено умишлено убийство. Малко след това Гарет Пърсхаус, софтуерен инженер, фотограф и начинаещ комик, е арестуван и задържан под гаранция от 2 млн. долара. Той е обвинен в умишлено убийство и влизане с взлом. Заплашва го

смъртна присъда или доживотен затвор

без право на обжалване, ако бъде сметнат за виновен, а окончателното съдебно заседание е на 16 април. Близките приятели на Харуик знаят много добре кой е 41-годишният Пърсхаус. За няколко месеца през 2010 г. двамата са били гаджета, но връзката им не завършва добре - Гарет е агресивен и се опитва да контролира Ейми, както доказват и двете ограничителни заповеди, които са наложени на Пърсхаус през 2011 и 2012 г.

Оттогава Ейми го нарича на шега „моят преследвач“, но приятелите й знаят, че тя се възстановява трудно от травмите на кратката им връзка. Гарет остава някъде на заден план в натоварения и динамичен живот на Харуик и тя постепенно забравя за него. Той обаче така и не забравя за нея. Тези, които са срещали Харуик, я познават като изключително красива жена, която винаги е безупречно облечена, обича бурлеска представленията и метъл концертите, както и шумните партита. „Елегантна, с лек готически привкус“ - така я описват хората. По-близките приятели на Ейми я познават като любопитна и с брилянтен ум. Смела и самодостатъчна, тя сама успява да плати обучението си в университета и докторантската си програма на тема човешката сексуалност. Междувременно я влекат и окултните науки, увлича се и по историята на Чарлз Менсън и убийството на Шарън Тейт, дори си купува нейни сутиени от един аукцион. Интересува се от етичното препариране на животни и от съхранението на човешки органи в буркани. Противно на всичко, тя намира нещо жизнерадостно в тези мрачни теми и практики. Но преди всичко тя е изключение в света на Холивуд - искрено

загрижена и изпълнена с емпатия

Ейми по естествен начин намира път до всеки и именно това я прави добър терапевт. В началото на 2010 г. Ейми се запознава с Пърсхаус, който веднага й прави впечатление. Той е висок, красив, интелигентен и земен - много различен от мъжете, с които Харуик по принцип излиза. Приятелите й обаче не го харесват. Една нейна приятелка го определя като използвач, който е с Ейми, за да натрупа популярност. Друга споменава, че често поведението на Гарет е било странно - като на извънземно, което се опитва да се научи да живее като човек. В началото на връзката им Ейми обаче не се притеснява от странностите на новото си гадже. Тя страда от силен страх от изоставяне и обсесивният характер на Гарет й допада. Въпреки това само една година по-късно тя подава първата молба за издаване на ограничителна заповед, а през 2012 г. успява да си я издейства. В документите, внесени в съда, Харуик описва, че е била душена, блъскана в стените, ритана и удряна с юмруци. Освен това описва как Пърсхаус е прониквал в дома й безброй пъти, чупил е рамките на снимките й и й е изпращал заплахи като

ще става все по-зле“

Тъй като в щата Калифорния ограничителните заповеди изтичат след пет години, тя е трябвало да се яви в съда, но така и не го прави от страх да се изправи срещу Пърсхаус отново.

През следващите години някой продължава да тероризира Харуик. На известен период от време тя открива отвратителни статии за себе си в гнусни клюкарски сайтове. Споделя с приятели, че я е страх да пътува за по-дълго време, защото някой може да нарани котката й. Въпреки това Харуик така и не може да намери източника на този тормоз. На 17 януари тази година Харуик трябва да присъства на панел, посветен на психичното здраве. Ейми пристига в последния момент и малко след като излиза на сцената, забелязва Пърсхаус, който е там в ролята си на фотограф. Според свидетели на ситуацията, Гарет веднага се озлобява, когато вижда бившата си приятелка, и започва да крещи, че тя е лицемерка и че е разбила сърцето му. Минало е почти десетилетие от връзката им... След инцидента Ейми е разтърсена, а приятели я съветват да си купи лютив спрей и да смени ключалките на дома си. Терапевтката отказва с аргумента, че има нова съквартирантка и се чувства в безопасност. Никой не предполага точно колко ще се влоши положението. Какво се случва в късните часове на 14 февруари, все още не е напълно ясно. Полицията установява следи от влизане с взлом и от боричкане на стълбите. Записи от охранителни камери в района показват

мъж, облечен изцяло в черно

а разследващите стигат до информацията, че жертвата е изпитвала страх от неин бивш партньор. Кошланд, човекът, който й препоръчва ресторанта във Великобритания, си спомня, че самата Ейми му казва: „Ако се случи нещо с мен, Пърсхаус е виновен“. Гарет е арестуван на 15 февруари, но е пуснат срещу гаранция на 18 февруари. На следващия ден обаче отново е арестуван. Според двама приятели на Ейми Пърсхаус е задържан отново след сигнал на китариста Дейв Наваро. В миналото Гарет упорито е вярвал, че Наваро е любовник на Ейми. Тъй като китаристът се опасява и за своята сигурност, той звъни в полицията Пърсхаус да бъде арестуван отново. Колкото до Ейми - тя се превръща в символ на борбата срещу домашното насилие. След нейната нелепа смърт започва петиция в защита на жертвите на тормоз от страна на партньорите си. Подписката настоява за по-строги мерки и по-широка дефиниция какво влиза в списъка с неща, които могат да се категоризират като домашно насилие.