„Не търся съзнателно опасните места при пътешествията, те ме намират - шегува се Стойко. - Даже понякога си казвам, че става мания, че трябва да поспра за малко. Но върна ли се от пътуване, две седмици по-късно вече ми липсва онзи адреналин от неизвестното и съм готов отново да тръгна.“
Стойко Иванов, който споделя, че още преодолява страха си от високото, сякаш се вре все по опасните и ужасяващи места. Страстта по авантюрите пламва в него преди 15 години. За своите 41 години щурият пътешественик е обиколил 70 държави, а митарстванията е отразил в книга със стряскащото заглавие „От Гърлото на дявола към Завоите на смъртта“.
Роденият в София Стойко не е бил супер щуро дете. Не си спомня да е искал да скита по опасни места, да е „на ръба“, но винаги са го увличали белите, детските лудории.
Израства сред писатели и журналисти,
пише от малък. Син е на Богдан Иванов, писател, журналист и тв водещ, и на Мариана Гергинова, която 25 години е водеща в БНР. Сестра му Мина е „мениджър съдържание“ в „Строител“.
Още в училище Стойко пише много стихчета и разкази, после статии, но избира политологията, с магистратура по европейски изследвания в Софийския университет. Използва всеки удължен уикенд по празниците и всеки отпуск, за да пътува. Късите ваканции са за по-близките дестинации, а дългите - за по-отдалечените места. „Знаеш ли какви интересни острови има около Гърция или в Италия“, казва той.
При всяко по-далечно пътуване
отделя по 6 дена на държава
Столици, забележителности - всичко е организирано, разчетено, проверено откъм транспорт и планирано по часове. „Някои ми се подиграват, че не оставям нещата на импровизацията, но за да може да видиш всичко, което искаш, не става с импровизиране“, казва пътешественикът. Много чете за местата, които иска да види. Пътува винаги с компания, със самолет до страната, а вътре в нея - с автобус или влак.
Една от най-силните му тръпки е била при Гърлото на дявола - най-голямата наблюдателна площадка на природния феномен - водопадите Игуасу, на границата между Аржентина и Бразилия. В Гърлото на дявола падат милиони тонове вода. Докато Ниагара е един пад, при Игуасу са общо 275 пада, на различни нива, които се вливат в огромна дупка като пропаст. „По време на пълноводие се обединява цялата тази маса и става нещо грандиозно, визуализирах го като един потоп“, обяснява Стойко. Той е бил на специалната площадка за наблюдение, излята от бетон, вътре в самия басейн на водопада. „Усещането е невероятно - водата пръска брутално, целият си мокър, около теб невероятна жега и изсъхваш много бързо“, обяснява пътешественикът. Той и групата тръгват от Рио де Жанейро и минават през няколко бразилски града, за да стигнат до Игуасу. От там вземат автобус, през Аржентина, Уругвай и до Чили, откъдето се прибират. На излизане от Аржентина към Чили попадат на
едно от най-опасните места в света
- Лос Караколес, или Завоите на смъртта. Минават през най-високо разположения граничен пункт в планината Андите - Лос Либертадорес, на 3300 м надморско равнище. После влизането в Чили започва с 26 завоя под формата на 90-градусови спиди с 600 м денивелация и е нещо страховито. [su_image_carousel source="media: 811783,811782,811780,811776,811774,811773,811770,811769,811768,811766,811765" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] „Пътищата са издълбани в скалите и само като ги гледаш, ти настръхват косите - разказва Стойко. - По тези серпентини слязохме с автобус. Там и въздухът е разреден, двигателите по различен начин го приемат и една малка грешка - излезеш ли от пътя, си до там. Няма какво да спре падането ти надолу. Животът ни беше в ръцете на шофьора на автобуса, но само да го гледаш това нещо и да нямаш власт над управлението на автобуса, е още по-стряскащо. Особено пък с моя страх от височините, като поглеждах надолу тия завои, се чувствах ужасно...“
Страх от високото
а рискува непрекъснато? „Опитвам се да го преодолея, качвал съм се по въжени линии, открити места, небостъргачи“, споделя пътешественикът. Във Филипините има страховити преживявания с местни лечители. „Доверяваш се на някакви хора, за които нищо не знаеш и които почват да ти бъркат вътре в тялото. Беше доста под въпрос дали да го направя, защото се предполага някаква външна енергийна и Божествена намеса. Въпрос на вярвания“, коментира той. Гробището за кораби при нос Добра Надежда в Южна Африка е нещо, което едва ли някога ще бъде обяснено, смята Стойко. Там се получават едни подводни завихряния и когато са започнали световните географски открития и са описани пътищата на мореплавателите, вероятно те не са го знаели. Затова сега купища кораби лежат на дъното точно около Добра Надежда - почти краят на континента. „Има някаква мистика в това място и се разказват истории, които си остават загадка и до днес“, казва Стойко. В Иран също преживява неща, от които се изправят косите. „В метрото имаше бой, за малко да го отнесем и ние. Всеки там те гледа като пришълец, малко особено, защото те са много затворена държава. Туризмът не е развит при тях. Всичко е откачено, различно и доста стряскащо... При едно пътуване пропуснахме спирката на автобуса. Резервният шофьор, който трябваше да ни каже къде да слезем, беше заспал, събуди се по едно време и ни свали извън града в полунощ. Там едни много любезни хора ни взеха и ни закараха до града. Иначе иранците са много добри и много помагат“, споделя Стойко.
„Щатите също се опасно място
мръднеш ли малко от центъра“, коментира той. В Нешвил, столицата на кънтрито и на известно уиски, той тръгва към магазин да купи сувенири за близките си и на един мост попада на улична банда. „Обградиха ме, искаха да ме ограбят. Замахнаха да атакуват, но в далечината просветнаха светлини и те се разбягаха, аз също хукнах в обратната посока“, разказва Стойко. „Южна Америка е най-опасният континент“, казва Стойко и като политолог обяснява, че те никога не са били в добра икономическа обстановка. Беден континент с невероятна природа и невероятни хора, но без късмет. „Там е най-голямата корупция. Там с пари всичко можеш да направиш, дори да прикриеш убийство. Венецуела, Боливия, Колумбия“, коментира Стойко. [su_image_carousel source="media: 811785,811784,811781,811779,811775,811772" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] Според него Рио де Жанейро е най-красивото място на света. Почувствал се е особено до статуята на Исус Христос. „Несравнимо е като усещане за един християнин, нещо магнетично“, споделя българинът. Разказва, че тя се появява като идея още през 1850 г., но е реализирана едва през 1931 г. Специално направена железница качва тези огромни каменни късове, от които се сглобява статуята. В Азия проблеми не е имал, макар да е обиколил половината континент. „Там сме ходили на места, които ако ги видиш, си казваш, че няма да излезеш жив, но излизаш жив. Включително и в Мианмар, Бирма, имахме страшни приключения, но там са много мирни хората и по съвсем различен начин се развиват нещата. Особено будистите - Тайланд, Мианмар, части от Виетнам - това са мирни, добри хора“, споделя Стойко. По време на пандемията му е най-силната година, напук на тежкия COVID, който изкарва доста зле. Обикаля 16 държави, като се започне от Мексико и се стигне до САЩ. За написването на книгата „От Гърлото на дявола към Завоите на смъртта“, която излезе на 6 декември 2022 г., го подтиква баща му, писателят. „В един момент преживяванията се натрупаха, станаха толкова много, че реших най-силните да опиша в книга“, казва авторът. Дневник не си е водил, но силната му памет съхранява до най-малки подробности детайли от всяко от пътуванията. Книгата, написана страстно и увлекателно, съдържа 12 разказа за 10 страни, като за Иран и Филипините има по два разказа. Не са класически пътеписи, включил е и собствените си преживявания. А те постоянно са свързани с адреналин, опасности, страх, уточнява авторът. Продължението на книгата е кажи-речи готово в главата му, но иска да мине малко време. През февруари тръгва към Централна Америка - Хондурас, Гватемала, Салвадор и Никарагуа. „Там знам, че е още по-зле, в Коста Рика, Панама, Колумбия и Мексико съм бил“, казва Стойко. Защо след като Латинска Америка за него е най-опасният континент, отново се „навира“ там? Любопитството и адреналинът, от който има нужда, е отговорът. На 41 години признава, че още не му се разделя със свободния живот и отлага женитбата. „Дори и да срещна страстна пътешественичка като мен, не бих могъл да ходя на някои опасни места с жена - няма да ми е спокойно“, споделя той.
