„Има нещо обидно в това. Ако е на война, има все пак нещо утешително - че умираш, воювайки за някаква кауза. А каква е каузата да умреш от масова зараза? За какво си наказан или какво допринасяш със смъртта си? Пълно безсмислие“. Така писателят Стефан Цанев изразява отношението си към новия коронавирус и смъртоносната пандемия, която той предизвика. Творецът констатира, че самият той е в най-рисковата група, защото е над 80-годишен и поради хроничните си белодробни проблеми. „При заразяване шансът ми да оцелея е съмнителен. Мъча се да се подготвя към този факт философски“, казва той в интервю за „168 часа“. Стефан Цанев споделя, че вярва само на докторите, и призовава политиците и всички останали да мълчат, когато докторите заговорят. Писателят има предвид и един конкретен лекар, д-р Камен Плочев, който е ръководител на Клиниката по инфекциозни болести във Военномедицинска академия. Преди десетина години той публикувал книга със заглавие
„Биотероризмът – скритата война“
на която Цанев бил редактор. „Едва ли има в България по-компетентно научно изследване и практическо ръководство как трябва да постъпваме в ситуация като днешната, защото дали причината за разпространението на този вирус е умишлена или неволна, това си е истински биотероризъм, война с невидим враг, който те дебне отвсякъде. И най-страшното - поради невежество или небрежност ти ставаш съучастник на този убиец и убиваш най-близките си“, споделя писателят. Той е категоричен, че лекарите са самоотвержени хора и не само защото спасяват живота на хиляди хора, но и защото правят това, рискувайки своя собствен живот. „Д-р Плочев е, както казват, на най-предната линия - в клиниката за заразни болести във ВМА, не в кабинета си, а горе на третия етаж при болните. Звъня му, питам го кога ще излезе да се видим, отговаря ми: „Аз трябва да изпълня това, което съм писал в книгата си. Посрещнах в клиниката първия заразен човек и ще изляза оттук 14 дни след като оздравее или след като умре последният болен.“ Какво повече мога да кажа?“, споделя Цанев. Той не се наема да коментира от кого е наказание пандемията – от Бога, природата или от хората. Но е категоричен, че вирусът ни поставя в абсурдна ситуация. „Да бягаме един от друг, да не си говорим, да не се докосваме, това е
една принудителна алиенация
и надеждата ми е, че тя ще предизвика у хората обратната реакция - да търсят сближение между себе си въпреки всичко, въпреки личните си дрязги, въпреки партийните си омрази и прочее глупости“, споделя творецът. Според него обаче макар положението и в България, и по света да е трагично, то не е безнадеждно. „Парадоксално и зловещо е, но „оптимизмът“ е закодиран в самата програма на този вирус убиец: той не посяга на децата, разболява младите и убива старците, тоест той щади бъдещето на човечеството, наказва настоящето и убива миналото. Голямото изпитание на хуманизма ще бъде дали държавите ще последват философията на вируса. Писателят прогнозира, че ваксина срещу заразата ще бъде открита, защото вярва в умовете на учените. „За съжаление, човечеството се сеща за учените само в такива критични ситуации. Аз съм от тези, които смятат, че учените трябва да поемат управлението на държавите“, доверява Стефан Цанев.
